Решение № 1438 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. Варна, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501919 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Община В.Д., представлявана от кмета К.Ц., чрез адв. Н. С., против Решение № 182/29.07.2024г., постановено по гр. дело № ********г. по описа на ДРС, II състав, с което е отменено наложеното на С. И. Д. с ЕГН **********, дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед №23-1312/29.11.2023г. на Кмета на Община В.Д. и ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, както и дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, на осн. чл.

357, ал. 1 КТ вр. чл.187, ал.1, т. 8 КТ вр. чл.188, т. 2 КТ.

Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Спазени са всички императивни изисквания на чл. 193 и чл. 195 КТ, след установяване на дисциплинарното нарушение, като в законоустановения двумесечен срок от извършването му са поискани писмени обяснения. В обжалваната заповед са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

Спазена е и разпоредбата на чл. 189 КТ и работодателят се е съобразил с критериите, относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е 1 извършено и поведението на извършителя. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения от С. И. Д. иск за отмяна на Заповед № 23-1312/29.11.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за наказание“, както и за присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК С. И. Д., чрез адв. К. К. оспорва въззивната жалба, намирайки я за неоснователна. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Недоказано е останало, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 189, ал. 1 вр. чл. 190, ал. 2 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ.

Моли се за решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното на 25.11.2024г. открито съдебно заседание, Общината В.Д., чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и претендира разноски. С. Д., чрез своя процесуален представител, поддържа отговора си, като оспорва жалбата и също претендира разноски.

Въззивният съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. И.

Д. иск с пр. осн. чл. 357 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ, срещу Община В.Д., представлявана от кмета, за отмяна на Заповед № 231312/29.11.2023г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", на осн. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.

С. Д. излага, че е в трудово правоотношение с Община В.Д. по силата на трудов договор № 917/31.08.2022г., като заема длъжността „главен експерт в отдел „Устройство на територията, управление на общинската собственост“.

Споделя, че на 29.11.2023г. ѝ е връчена Заповед № 23-1312/29.11.2023г., с която на осн. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ ѝ е наложено дисциплинарно наказания „предупреждение за уволнение“ за това, че при изпълнение на служебните си задължения във връзка с отправено искане вх. № РД ****************г. за трасиране на действащ път с идентификатор № *********** по КККР, както и с последващите ѝ действия в хода на проверката, е проявила грубо и непристойно поведение към граждани, с което е уронила доброто име на Общината. Злепоставила е работодателя си пред трети лица, което несъмнено се отразява на ефективността и авторитета на Община В.Д.. Разказва, че при изпълнение на служебните си задължения във връзка с цитираното искане е извършила необходимата проверка, след което е изготвила уведомително писмо, което изпратила по надлежния ред до адресата „К.-П.“ ЕООД, с управител К.К.П.. Преди, по време и след проверката по това искане, не е водила никакъв разговор с управителката във връзка с процедурата по трасирането на имота. Сочи, че разговори с нея е водила колегата ѝ Я..

Неоснователни и необосновани са твърденията за проявено от нея грубо, непристойно и некомпетентно отношение към граждани, като в поисканите ѝ 2 писмения обяснения подробно е описала действията си. В оспорваната заповед не са посочени конкретни нарушения, не е посочено време и място на извършване на нарушенията, което е пречка да разбере за какво е наказана. Не ѝ е ясно, кои нейни действия работодателят е квалифицирал като грубо и непристойно поведение, предизвикващо уронване на доброто име на Общината и с които е злепоставила работодателя си пред трети лица, както и към кои граждани е проявено. Непосочването на тези обстоятелства е пречка да се установи дали действията ѝ покриват състава на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. второ КТ. Отбелязва, че не е допускала дисциплинарни нарушения и не са ѝ налагани дисциплинарни наказания, като винаги се е стремяла добросъвестно да спазва всички изисквания на длъжностната ѝ характеристика, както и на вътрешните правила на Общинската администрация и на Етичния кодекс. Моли за отмяна на наложеното ѝ със горепосочената заповед дисциплинарно наказания „предупреждение за уволнение“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Община В.Д. оспорва иска. Счита, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразно проведена.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявения иск, който намира правното си основание в чл. 357 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материално-правно основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това изискване към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на формално основание. Това е така, тъй като при преценка на неговата законосъобразност съдът проверява съществуват ли посочените от работодателя факти. В този смисъл, непосочването на конкретни обстоятелства прави невъзможен съдебния контрол, като затруднява и служителя с оглед организиране на защитата му.

Съдът не може да извършва проверка извън данните в заповедта. Служителят трябва да знае конкретните факти, на които се основава наказанието.

Следователно нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ води до невъзможност да се установят конкретните нарушения, съответно да се определи предмета на съдебния контрол, за спазването на която съдът следи и служебно.

От приложените по делото материали по административна преписка по 3 искане на „К.-П.“ ЕООД и материалите по жалба вх. № 66/14.11.2023г. подадена от К.К.П., управител на „К.-П.“ ЕООД се установява, че във връзка с невъзможността дружеството да ползва действащия селскостопански път с идент. № *********** по КККР в землището на с. К., поради дисковане от друго такова – „К. 61“ ООД, е отправила искане вх. № РД 7700/578/11.10.2023г. за неговото трасиране. В хода на проверката К.П. неколкократно запитвала С. Д., която е длъжностно лице в Общинска администрация В.Д., дали има развитие по нейното искане, тъй като минало време, а отговор няма. Госпожа Д. ѝ повишила тон, питайки я: „Какъв ти е проблемът с този път!?“, в отговор на което К.П. ѝ обяснила какво следва да направи, съгласно чл. 37в., ал. 21 ЗСПЗЗ.

Във връзка с гореизложените оплаквания на управителя на „К.-П.“ ЕООД – К.К.П., със Заповед № 23-1257/17.11.2023г. кметът на Община В.Д. определил тричленна комисия, която след обстойно запознаване с обстоятелствата по случая да изготви предложение до него за търсене на дисциплинарна отговорност на служителката Д.. В случай че комисията установи, че С. Д. е нарушила трудовата дисциплина по КТ, комисията да изготви проект на документ за изискване на писмени разяснения от последната, както и да предложи вида на дисциплинарното наказание, което да ѝ се наложи.

В изпълнение на горепосочената заповед с писмо изх. № РД 080166(1)/21.11.2023г. е предоставена възможност на С. Д., в срок до 23.11.2023г., да представи писмени обяснения по твърденията изложени в жалбата на К.К.П., управител на „К.-П.“ ЕООД, от която възможност се е възползвала.

Писмото е подписано с особено мнение: „Никой от комисията не е компетентен по трасирането на имоти.“

С. Д. описва в хронология действията на Общинската администрация и заинтересованите лица във връзка искането за трасиране на процесния път.

Що се отнася до жалбата на г-жа П. споделя, че във връзка с тази процедура не е разговаряла с нея. Нейните разговори са били с колегата Я.. Разговорите с гжа П. се отнасят за друга процедура, която ѝ е възложена по изготвяне на обезщетения за нанесени щети върху селскостопански култури вследствие на изпълнение на СМР по проект на „Е.М.“ ЕАД. Обяснява, че никога не е давала повод за какъвто и да е конфликт с г-жа П., с която се познават много добре и работят от дълги години. Относно оплакването за некомпетентност обяснява, че цитираната от г-жа П. разпоредба на чл. 37в, ал. 21 ЗСПЗЗ изисква заповед на кмета на общината, каквато липсвало.

Видно от приложения по преписката доклад вх. № РД-080166/2/24.11.2023г., определената от кмета на общината комисия, е предложила на С. И. Д. да ѝ бъде наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Предложеното от комисията дисциплинарно наказание е наложено на ищцата със Заповед № 23-1312/29.11.2023г. на Кмета на Община В.Д., на осн.

4 чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. В заповедта е посочено, че при изпълнение на служебните си задължения във връзка с отправено искане вх. № РД ****************г. за трасиране на действащ път с идентификатор № *********** по КККР, както и с последващите ѝ действия в хода на проверката, г-жа С. Д. е проявила грубо и непристойно поведение към граждани, предизвикващо уронване на доброто име на Община В.Д.. С това си поведение г-жа Д. е злепоставила работодателя си пред трети лица, а това несъмнено се отразява на ефективността и авторитета на Община В.Д..

Препис от заповедта е получен лично от наказаното лице срещу подпис в деня на изготвянето ѝ.

Видно от Заповед № 1394/29.12.2023г. на кмета на Община В.Д., трудовото правоотношение с ищцата С. И. Д. е прекратено по взаимно съгласие, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Това обстоятелство обаче няма значение за допустимостта на иска, както е посочил и първоинстанционният съд.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай процесната Заповед № 23-1312/29.11.2023г. на Кмета на Община В.Д. не съдържа всички необходими реквизити, изискуеми според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ.

В цитираната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, не е посочена точна дата, нито отрязък от време, през което е извършено нарушение на трудовата дисциплина, а именно уронване на доброто име на общината, чрез грубо отношение към граждани. Не е достатъчно посочването, че нарушението на трудовата дисциплина е извършено във връзка с отправено искане вх. № РД ****************г. за трасиране на действащ път с идент. № *********** по КККР, както и последващи действия в хода на проверката на имота. Това прави заповедта незаконна, доколкото съдът не може да провери дали са спазени сроковете по чл. 194 ГПК.

В цитираната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата не са посочени конкретни действия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина с техните обективни признаци – време и място на извършване, както и субективното проявление. Единствено е посочено, че при изпълнение на служебните си задължения във връзка с отправено искане вх.