Решение № 4913 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4913 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110160041 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба с вх. № 319718/10.10.2024 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че в периода 05.2020 г. – 04.2022 г. ищецът е доставял топлинна енергия до имот – собственост на ответника с адрес: гр. София, район „Л“, ж.к. Л, бл. 310, вх. В, ет. 7, ап. 63 /абон. № 148629/, която останала незаплатена. Ответникът, в качеството си на собственик на топлофицирания имот бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ. За процесния период към правоотношенията на страните се прилагали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.

София, обнародвани във в. „М“ на 10.07.2016 г. и влезли в сила на същата дата. Според чл.

33 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечно дължимите суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След изтичането на този срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва. Топлоснабденият имот се намирал в сграда, в която се извършвало дялово разпределение на топлинната енергия, като в конкретния случай това ставало от „Т.С.“ ЕООД. За тази услуга се дължала такса, която ищцовото дружество начислявало ежемесечно, но която също останала незаплатена. За така дължимите суми „Т.С.“ ЕАД подало на 02.11.2023 г. заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, което заявление било уважено, но на 14.02.2024 г. постъпило възражение.

Предвид изложеното ищецът иска да се установи, че ответникът А. Я. Д. му дължи следните суми: 3 406, 59 лв. – главница за доставена в периода 05.2020 г. – 04.2022 г. до имот негова собственост с адрес: гр. София, район „Л“, ж.к. Л, бл. 310, вх. В, ет. 7, ап. 63 /абон. № 148629/ топлинна енергия; 594, 58 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.10.2023 г.; 41 лв. – главница дължима за извършената услуга дялово разпределение за периода 09.2020 г. – 04.2022 г. и 9, 75 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.11.2020 г.

– 20.10.2023 г. Върху двете главници се претендира и законна лихва за забава от 02.11.2023 г.

/датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ответникът А. Я. Д. оспорва исковете по основание и размер. Твърди липсата на облигационна връзка между него и ищцовото дружество, която би обосновала качеството му на клиент. Оспорва да е бил клиент на топлинна енергия, както и че е бил собственик или ползвател на процесния имот. Прави възражение за давност. Сочи, че главницата за дялово 1 разпределение и мораторна лихва върху нея се дължали на трето лице, а не на ищцовото дружество. Иска отхвърляне на предявените искове.

С Определение № 3245/21.01.2025 г. по делото е конституирано на основание чл. 219, ал.

1 ГПК „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

От фактическа страна съдът намира следното:

С Нотариален акт от 23.04.2014 г. за дарение на идеални части от недвижим имот № 163, том III, рег. № 7370 по нот. дело № 431/2014 г. Т. Я.а Д.а и Р. Я. Д. даряват собствените си по 1/8 идеални части или общо 2/8 идеални части на А. Я. Д. – собственик на 1/8 идеална част от апартамент № 63, намиращ се в гр. София, район „Л“, ж.к. Л, бл. 310, вх. В, ет. 7.

С Нотариален акт от 23.04.2014 г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 184, том III, рег. № 7371, нот. дело № 752/2014 г.

С.Е.Г. прехвърля на А. Я. Д. - собственик на 3/8 идеални части собствените си 5/8 идеални части от апартамент № 63, намиращ се в гр. София, район „Л“, ж.к. Л, бл. 310, вх. В, ет. 7 срещу задължението да я гледа и издържа. Прехвърлителката си е запазила право на ползване върху целия недвижим имот до края на живота си.

С Договор № 2544/12.07.2002 г. Етажна собственост с адрес: гр. София, район „Л“, ж.к.

Л, бл. 310, вх. В е сключила договор с „Т.С.“ ЕООД за монтаж на топломери и извършване на тяхното отчитане, както и на услугата дялово разпределение. Договорът е сключен след проведено ОС на ЕС с дата 12.06.2002 г. Под № 10 в приложения списък е името на С.Г. срещу което се е подписала.

С Договор № №-0-67/03.06.2024 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката „Т.С.“ ЕАД е възложило на изпълнителя „Т.С.“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение на доставяната до клиентите на дружеството топлинна енергия – раздел I, чл. 1. Срокът на договора е три години с начална дата на изпълнение 01.05.2020 г. - раздел II, чл. 1.

Към исковата молба е представено съобщение към Фактура № 1014068844 с дата на издаване 31.07.2021 г., в което е посочено, че потребителката С.Г. дължи за отчетния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. сумата от 1 359, 32 лв. за потребена топлинна енергия. В съобщение към Фактура № 1021587494 с дата на издаване 31.07.2022 г. е посочено, че потребителката С.Г. дължи за отчетния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. сумата от 2 023, 84 лв. за потребена топлинна енергия.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиентите в гр. София.

Третото лице-помагач по делото на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД е представило по делото дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.; Дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.; Документ за годишен отчет за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и документ за годишен отчет за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, в чието заключение е прието, че за процесния период липсват данни за извършено плащане. Прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия, които са начислени по партидата на абон. № 148629 са на обща стойност 3 156, 07 лв. Сумата за доплащане е 560, 77 лв. Начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на 3 406, 59 лв., а за услугата дялово разпределение – 560, 77 лв. Законната лихва за периода 15.11.2020 г. – 20.10.2023 г. е в размер на 594, 58 лв. за доставена, но незаплатена топлинна енергия и 9, 75 лв. за извършено дялово разпределение.

От правна страна съдът намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника има облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия и стойността на доставената топлинна енергия, както и съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

2

По делото е безспорно, че до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия за процесния период.

По отношение твърдението за липса на договор между ищеца и ответника, съдът намира, че съобразно актуалната редакция на чл. 153 ЗЕ избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на тази връзка е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните, които да обуславят сключването на договора. Достатъчно е ответникът да има качеството на собственик или носител на ограничено вещно право върху недвижими имот, който да се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се обоснове качеството му на потребител на топлинна енергия – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Законова дефиниция на понятието битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на топлинна енергия са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване.

От приложените по делото документи за придобиване право на собственост се установя, че по силата на сключен договор за дарение на идеални части от недвижими имот, съдържащ се в Нотариален акт № 163/23.04.2014 г., том III, рег. № 7370 по нот. дело № 431/2014 г. ответникът А. Д. е придобил собствеността върху 2/8 идеални части върху процесното топлоснабдено жилище. В договора е посочено, че той е носител на правото на собственост на 1/8 идеална част от жилището, поради което следва да се приеме, че след сключването на договора той става собственик на 3/8 идеални части от апартамента. На същата дата е сключил с прехвърлителката С.Г. Договор за гледане и издръжка срещу прехвърляне на недвижими имот. По силата на това съглашение е придобил в собственост останалите 5/8 идеални части и е станал единствен собственик на жилището. В посочения договор е посочено, че прехвърлителката си запазва правото на ползване до живот на прехвърлените 5// идеални части. По делото не са представени доказателства за нейната смърт, поради което съдът приема, че за процесния период ответникът е собственик на цялото жилище с адрес: гр. София, район „Л“, ж.к. Л, бл. 310, вх. В, ет. 7, ап. 63, но за 5/8 идеални част от него той следва да търпи правото на ползване на С.Г..

При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че ответникът А. Д. носи отговорност за 3/8 от формираните задължения за доставена до жилището топлинна енергия през процесния период. Това е така, тъй като при учредено вещно право на ползване титулярът на това право ползва вещта и извлича ползите от същата, като на основание чл.57, ал. 1 ЗС той е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването. Заплащането на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от ползването на този имот.

Собственикът на процесния апартамент А. Д. притежава т. нар. „гола собственост” за 5/8 идеални части от жилището. Ето защо при наличие на учредено вещно право на ползване по отношение на процесния топлофициран имот, разноските за ползването на имота, включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на вещния ползвател.

По направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност за процесните вземания. При действието на общите условия от 27.06.2016 г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Доколкото процесният период започва от м.05.2020г., нормата на чл. 3, т. 2 от 3

ЗМДВИП е неприложима.

Изискуемостта на вземането възниква при изтичането на 45-дневния срок. Заявлението за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК е подадено на 02.11.2023 г., поради което изискуемите вземания на ищеца преди 02.11.2020 г. са погасени по давност. Т.е. последното погасено месечно вземане за доставена топлинна енергия е за месец август 2020 г., тъй като вземането за месец септември 2020 г. е възникнало на 01.10.2020 г. и срокът за неговото плащане е изтича на 15.11.2020 г., то изискуемостта за него не се обхваща от признатия давностен период. Предявеният иск за главница е в размер на 3 406, 59 лв. След частичното уважаване на направеното възражение за погасителна давност дължимата главница е в размер на 3 142, 63 лв. Съобразно признатото задължение в размер на 3/8 идеални части, то искът, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу ответника А. Д. за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 1 178, 49 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb7bc05e-a1d0-4c54-b6db-f3e8080b21b4