Определение № 261 от 10.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 10.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600558 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба от адв. Ст.С., защитник на подс.Н. Ж. срещу Определение от 20.03.2025 г., постановено по НЧХД № 4745/2022г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което подзащитният му е осъден да плати разноски по делото в размер на 4312 лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен. Твърди се, че в проведеното съдебно заседание на 13.02.2025 искане за присъждане на разноски не е правено и доказателства за това не са представени; представените, месец след произнасяне на присъдата, договор за правна помощ и разписка от 21.11.2022 г. са съставени след произнасяне на присъдата, а претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено, като се има предвид, че производството е от частен характер.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав на съда намери за установено следното:

С присъда рег. № 46/13.02.2025 г. по нчхд № 4745/2022 г. подс.Н. Ж. и признат за виновен в извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК и на осн. чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание - глоба. Осъден е да плати държавна такса върху уважения граждански иск и разноски в размер на 350 лева по бюджета на съдебната власт.

На 19.03.2025 г. повереникът на частния тъжител депозирал до съда молба 1 с искане да се произнесе по реда начл.306 ал.1 т.4 НПК като присъди на доверителя му сторени от него разноски както следва: 4000 лв. по договор за правна помощ, 300 лева платен депозит за СПЕ и 12 лв. държавна такса за образуване на делото. Към молбата са приложени договор за правна помощ и съдействие от 21.11.2022 г. и разписка от същата дата, за предадени и получени парични средства за платен адвокатски хонорар по посочения договор.

С Определение рег. № 399/20.03.2025 г. съдът на осн. 306, ал.1, т.4 от НПК, се произнесъл по молбата като осъдил подс. Н. Ж. да плати на частния тъжител М.Ж. разноски по делото, съобразно представените доказателства в общ размер от 4312 лева.

Видно от съдържанието и диспозитива на частната тъжба, тъжителят М.Ж. е формулирал искания за: признаване на подсъдимия Н. Ж. за виновен в извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК ; присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000 лв. ведно със законната лихва; присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

По делото са налични доказателства за плащане от частния тъжител на: държавна такса за образуване на НЧХД в размер на 12 лв., депозит за СПЕ по делото в размер на 300 лева и за адвокатски хонорар по договор за правна помощ и съдействие от 21.11.2022 г. в размер на 4000 лева Съобразявайки гореизложеното и разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК според която, съдът е длъжен да осъди подсъдимия, когато същият бъде признат за виновен, да заплати разноските по делото, включително и адвокатското възнаграждение, както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане, въззивният съд прие, че макар с пледоарията си на 13.02.2025 г. повереника на частния тъжител да не е направил искане за присъждане на разноски, такова е било формулирано още с частната тъжба. В този смисъл първостепенният съд явно е пропуснал да се произнесе по направеното искане, поради което законосъобразно е сторил това, съобразявайки доказателствата за плащане на суми.

За това съдът счете възраженията в частната жалба за неоснователни, а атакувания акт следва да бъде потвърден.

2

Извън горното съдът констатира, че в диспозитива на присъдата в частта за разноските, които следва да се внесат по сметка на бюджета на съдебната власт, неправилно е включена част от сумата изплатена на вещото лице, която е внесена от частния тъжител като депозит за изготвяне на СПЕ – в размер на 300 лева. Доколкото присъдата не е обжалвана, а предмет на настоящата проверка е друг съдебен акт, въззивният съд не дължи произнасяне.

С оглед гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че обжалвания акт на РС-Варна като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, поради което и на осн. чл.345 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 399/20.03.2025 г. по нчхд № 4745/2022 г. на РС-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3