Решение № 129 от 26.09.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. В, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

ВТРГ при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №

20251300500172 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. А. И. с ЕГН ********** и адрес: гр. Б, обл. В, ул. „***" *** против Решение с рег.№163 от 31.03.2025., постановеното по гр.д. № 1785/2023г., по описа на Районен съд – В.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответницата Е. А. И. с ЕГН ********** от гр.Б, обл. В, ул. *** ***, че ищците И. А. И. с ЕГН ********** и Й. А. И. с ЕГН **********, и двамата от гр.В, ж.к. „***“ бл.

***, са собственици в режим на СИО на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. В с адрес на имота: гр. В, ж.к. *** бл. ***, в сграда с идентификатор ***., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от 76.10 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 6 с площ от 7.49 кв.м., 7.34% ид.ч. от общите части на сградата и 7.34% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : ***, под обекта: ***, над обекта: ***, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 2003г.

Със същото решение е осъдил ответницата Е. А. И. да заплати на ищците И. А. И. и Й. А. И. разноски по производството в общ размер на 1137.40 лева.

Във въззивната жалба жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е 1 неправилно, необосновано, незаконосъобразно материалноправните и процесуалните норми. и постановено в нарушение на

Счита, че изводите на съда по приложение на института на придобивната давност и признаването на ищците за собственици на основание давностно владение върху имота продължило повече от 10 години, считано от 2003 година, са в противоречие с императивни норми, събраните по делото доказателства, практиката на съдилищата и тълкувателни решения на ВС и ВКС.

Сочи, че ищците твърдели, че не били ползватели, а владелци на имота, тъй като живели и ремонтирали имота, и се чувствали като собственици.

Излага, че по делото било доказано, че собственици на имота били *** Б. *** и А И.

В, които са нейни родители и на ищеца И. И., но не било доказано и ВРС не обсъдил, кога всеки един от ищците е демонстрирал открито пред собствениците промяната на държането във владение и наличието на промяна за своене на имота, за да се обезпечи възможността последните да възприемат тази промяна и да предприемат действия за защита на правата си.

От факта, че било предоставено ползване от собствениците - *** и А Ви на ищеца И.

И. и семейството му не може да се направи обоснован извод, че е отблъснато владението им върху имота. От показанията на разпитаните свидетели било установено, че ищците били допуснати да живеят в процесния имот на лично основание, поради липса на жилище.

Излага, че районният съд направил неправилен извод, че ищците били владелци на имота, тъй като правили два пъти ремонт и съседите им си мислили, че те са собственици.

В тази връзка твърди, че ищците не са демонстрирали пред собствениците промяна на намеР.ята си, нито са заявили, че са собственици на имота. Ищците освен ползване, други права върху имота не били осъществили. Няма доказателства ищците да са отблъснали или изгонили, или завладели имота от собствениците за периода от 2003 година до смъртта им.

Районният съд не бил направил разграничение между държане и владение на имота.

Посочва, че държането от своя страна също представлява фактическа власт върху имота, но упражнявана за другиго. По делото не било установено от кога ищците са променили своето намеР.е от държатели на апартамента да го превърнат във владение.

Посочва, че в случая първият ищец – неин брат като сънаследник е упражнявал фактическа власт, като държател, но след смъртта на родителите им няма демонстрирано явно действие, чрез което недвусмислено да отразява намеР.ето им за своене и отричане на нейните права като сънаследник.

ВРС игнорирал факта, че по делото било установено, от приложения нот. акт №181, том I, рег. № 2957, нот. дело №290/2020 година на нотариус *** че на 31.07.2020г. в качеството си на собственици *** и А Ви били ипотекирали имота с изрично пълномощно, което било израз на тяхната увереност, че са собственици на имота и никой друг.

Необоснован бил извода на първоинстанционния съд, че показанията на посочените от нея свидетели били едностранчиви, лишени от конкретика и противоречали на свидетелските показания на свидетелите на ищците. Необосновано ВРС дал вяра на 2 показанията на свидетелите на ищците, въпреки че нямали преки и конкретни впечатления за обстоятелства относими към предмета на спора.

Иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск от ищците. Иска присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответните по жалбата страни И. А. И. и Й. А. И., чрез адвокат- пълномощника Л. С., със съдебен адрес: В, ул."***“ № 17 е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който по същество оспорва същата по подробно изложени съображения и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира разноски за въззивното производство.

Вският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. А. И. и Й. А. И., и двамата от гр. В, чрез адв. Л. С. против Е. А. И. от гр. Б, обл. В, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищците са отправили искане до съдът да признае за установено по отношение на ответницата Е. А. И., че те са собственици на недвижим имот-апартамент с административен адрес: гр. В, ж.к. *** бл. *** със застроена площ от 76.10 кв.м на основание наследство от родителите по отношение на първия ищец и на основание давностно владение по отношение на втория ищеца в режим на СИО, продължило повече от 10 години след 2003г.

Обстоятелствата, на които се основава предявените искове, са:

Ищецът И. И. и ответницата Е. И. са брат и сестра и единствени наследници на починалите им родители-*** Б. ***, поч. на 25.07.2023г. и А И. В, починал на 23.06.2022г.

Твърди се в ИМ,че родителите им приживе извършили делба на притежаваните то тях имоти, като на ищеца дали процесния апартамент в гр.В , а на ответницата имотите в гр.Б, обл.В. Ищците извършили вътрешни ремонти до 2003г., а през 2007-2008г. външно саниране.

От началото на 2003г. и към датата на депозиране на ИМ ищците живеят и ползват като свой собствен процесния апартамент в гр.В, плащат данъци, демонстрират правото си на собственост пред всички.

През 20-годишния период родителите идвали в апартамента като на гости, никога не се държали като собственици. През същият период ответницата е идвала в апартамента два пъти на гости по покана на ищците. Пред всички-родители, сестра, роднини и приятели винаги манифестирали, че са собственици на апартамента.

3

В периода след 24.11.2003г, когато се регистрирали като постоянно живущи в апартамента при условията на необезпокоявано давностно владение повече от 10 години двамата ищци считат,че са придобили собствеността върху апартамента.

През последните години родителите им се разболели, поради което отлагали оправянето на документите относно собствеността на апартамента.

През 2022г. ищецът узнал, че върху апартамента е учредена договорна ипотека от ответницата, която е действала като пълномощник на родителите им.

Преговарят с ипотекарния кредитор за плащане и заличаване на ипотеката.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. А. И., с който оспорва предявения иск и изложените в ИМ обстоятелства относно предполагаемото владение на имота-апартамента. Не оспорва факта, че с ищеца И. И. са брат и сестра, че са единствени наследници на починалите им родители - *** *** ***-майка, поч. на 25.07.2023г. и А И. В-баща, починал на 23.06.2022г.

Оспорва претендираните с ИМ права на ищците с твърдението, че до смъртта на баща им ищецът Ив.И. не е имал никакави права върху апартамента, освен наследствените от 1/6ид.ч., а след смъртта и на майка им *** Б. те двамата с ищеца И. притежават по ½ ид.ч.

Оспорва предпоставките на твърдяното давностно владение, като е навела възражение, че до предявяване на иска, ищците не са манифестирали намеР.е за своене на имота. Пред всички родителите им посочвали, че апартамента е техен, а на ищците са дали възможност да живеят в него. През 2020г. родителите като собственици са учредили ипотека върху имота, с което манифестирали, че са собственици на имота. Предприемането на принудително изпълнение върху имота е прекъснало твърдяната давност, съгласно чл.116, б“в“ЗЗД. Навела е евентуално възражение, че ищците са ползватели на чужд имот, което не ги легитимира като владелци. Твърди, че ищците до 2006г. са живели в гр.Б.

Пред настоящата инстанция не е спорен факта, че въззивницата Е. И. и въззиваемия И. И. са единствени наследници-деца на А И. В, починал на 23.06.2022г. и *** Б. ***, починала на 25.07.2023г., което се установява и от приложените удостовеР.я з анаследници /л.8 и 9/.

Страните не спорят, а и видно от приложения препис на удостовеР.е за сключен граждански брак, издадено на 04.05.1996г. от Община В се установява, че ищцитевъззиваемите са съпрузи.

По делото не е спорно и обстоятелството, че на 13.11.1989г. с приложения нотариален акт за покупко-продажба № 143, том III, н.д. № 1190/1989г. на нотариус Т А. при Вския районен съд, *** Б. *** -майка на ищеца и ответницата, е придобила собствеността върху процесния недвижим имот в гр. В от баща си срещу задължение за гледане и издръжка.

От приложеното и неоспорено от ищците-въззиваемите нотариално заверено 4 пълномощно /л.34/ с нотариална заверка на подписите и съдържанието се установява, че на 31.07.2020г. *** Б. *** и А И. В са упълномощили дъщеря си - ответницата Е. И. да учреди договорна ипотека в полза на „***“ АД върху процесния недвижим имот в гр. В, ж.к. „*** със застроена площ от 76.10 кв.м., заедно с описаното избено помещение №6.

Видно от приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №181,т.II, рег.№2957, нот.д.290/2020г. на нотариус *** с рег.№*** от Нотариалната камара/л.42/ на 31.07.2020г. върху процесния имот е учредена договорна ипотека. По силата на този договор родителите *** Б. *** и А И. В се явяват ипотекарни длъжници, а ответницата се явява поръчител и ипотекарен длъжник, всичките в полза на „***“ АД за обезпечаване на задължения на ЗП АРК по сключен договор за стоков кредит. Видно е, че ответницата е ипотекирала и собствени имоти в гр. Б, обл. В.

От приложения /л.45/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том II, рег. № 3643, дело № 270/2009г. на нотариус *** с район на действие РС - В на 29.12.2009г. се установява, че *** Б. *** е продала на Е. И.-въззивницата недвижим имот в гр. Б, обл. В, представляващ УПИ I - 698 в кв. 80 по плана на гр. Б, целият с площ от 640 кв.м.

С нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение /л.44/, издаден по обстоятелствена проверка № 140, том XIII, рег. № 17806, дело № 1103/2012г. на нотариус *** с район на действие Районен съд - В, на 27.12.2012г. въззивницата Е. И. е призната за собственик на основание покупка и давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 105 кв.м. и гаража от 50 кв.м., построената в УПИ I-698 в кв. 80 по плана на гр.Б, целият с площ от 640 кв.м.