Решение № 14389 от 25.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14389 гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20221110135869 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са от ищците Б. П. Б., Т. П. Б. и Б. П. Б. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника [ЮЛ] сумата от 7021,02 лева, представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени ВиК услуги през периода от 01.02.2012 г. до 13.04.2022 г. в обект, находящ в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] , партида с клиентски № [НОМЕР] разделно при равни квоти за всеки от ищците.

Ищците Б. П. Б., Т. П. Б. и Б. П. Б. твърдят в подадената искова молба, че по откритата за описания имот партида с посочения клиентски номер се водят задължения за неплатена цена на доставени ВиК услуги в исковия размер за процесния период, за които ответникът им отправя покани за плащане в качеството им на наследници на Анастасия Първанова. Оспорват съществуването на претендираното от ответника вземане с доводи, че между страните липсват облигационни отношения, че не е предоставена и потребена питейна вода на претендираната стойност и че вземанията са погасени по давност. Ето защо навеждат да имат правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата сума и молят съда да уважи изцяло предявените искове. Претендират и присъждане на сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът [ЮЛ] заявява, че между него и ищците като наследници на Анастасия Първанова е налице договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги за процесния имот. По същество оспорва исковете като частично неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищцовата страна вземания съществуват, а именно че ищците са потребители на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на исковата сума.

От събрания по делото доказателствен материал обаче, не се установява през процесния период ищците или техния наследодател да са собственици и/или вещни ползватели на процесния имот, находящ се на адрес гр.

[НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС]. Поради изложеното, не може да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по извършване на ВиК услуги.

Доколкото не се установява качеството на ищците на потребители на ВиК услуги и наличието на облигационно отношение, не следва да се обсъждат останалите доказателства досежно изпълнението на задълженията на ответника по договора за ВиК услуги, правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени, както и обстоятелствата прекъсващи или спиращи давността за вземането.

Предвид изложените съображения, предявените отрицателни установителни искове иск за недължимост от страна на ищците на сумата за ВиК услуги се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълните размери.

При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази насока, ищците има право на сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 280,84 лева. В полза на ищците Т. П. Б. и Б. П. Б. следва да се присъдят и по 450,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство. Насрещната страна своевременно е релевирала възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно.

Заплатените суми са съобразени с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.

Следва да се уважи направеното искане в полза на адвокат Р. А. да се присъди адвокатско възнаграждение за представена безплатна адвокатска помощ на ищеца Б. П. Б., определено от съда в размер на 450,00 лева съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален 2 размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Още повече, разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда възможност за адвокатите да оказват безплатна правна помощ и правна помощ при заплащане на възнаграждения под определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на материално затруднени лица; лица, които имат право на издръжка; близки и роднини, както и на юристи, поради което по аргумент на по-силното основание и съдът може да им определи възнаграждение под посочените размери.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд Р

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] Т. П.

Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] и Б. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ул. „[АДРЕС] ” № 14, [АДРЕС] НЕ ДЪЛЖАТ на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ж.к. „[АДРЕС]”, ул. „[АДРЕС]” № [АДРЕС] сумата от 7021,02 лева, представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени ВиК услуги през периода от 01.02.2012 г. до 13.04.2022 г. в обект, находящ в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] , партида с клиентски № [НОМЕР] разделно при равни квоти за всеки от ищците.

ОСЪЖДА [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ж.к. „[АДРЕС]”, ул. „[АДРЕС]” № [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] Т. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] и Б. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ул.

„[АДРЕС]” № 14, [АДРЕС] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 280,84 лева, представляващи направени по делото разноски за държавна такса в производството пред СРС.

ОСЪЖДА [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ж.к. „[АДРЕС]”, ул. „[АДРЕС]” № [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] и Б. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ул.

„[АДРЕС]” № 14, [АДРЕС] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900,00 лева, представляващи направени по делото разноски за реално заплатен адвокатски хонорар в производството пред СРС.

ОСЪЖДА [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със седалище и адрес на управление гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ж.к. „[АДРЕС]”, ул. „[АДРЕС]” № [АДРЕС] ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. А., САК, личен номер ********** със служебен адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], бул. „[АДРЕС] ” № 1-А, [АДРЕС] на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на 3 ищеца Б. П. Б. в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4