Решение № 242 от 22.04.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 155/2021
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 22.04.2021
- В сила
- 06.08.2021
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 106, ал.2, т. 2, б. "Б" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 110, ал. 2, изр. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.1 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.1 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 176, т. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 44, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 183 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. Пазарджик , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215220200155 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „******“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в с. *****, ул. „***“ № 32 обл. Пазарджик, против Наказателно постановление № 416658- F 406750 от 11.03.2019 г. издадено от директор Офис за обслужване - Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 125, ал.1, във вр. ал. 5 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска неговата отмята. Твърди се, че жалбоподателят не е субект на нарушението, тъй като към посочената дата на извършването му е с прекратена регистрация по ДДС и няма задължение да подава информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ Позовава се на изтекла погасителна давност.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт T., оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 22.01.2021г., а жалбата е депозирана на 29.01.2021г. в деловодството на РС Пазарджик, от лице с право да обжалва, поради което е процесуално допустима.
1
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
При извършена справка в Система за управление на приходите в НАП от служителите на ТД НАП Пловдив старши инспектор по приходите М.М. и инспектор Д.К. установили, че „******“ ЕООД, е регистрирано по ЗДДС лице, но не е осигурило подаването на информация от отчетните регистри „Дневник на покупките“ и „Дневник на продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 14.06.2018г. за данъчен период от 01.05.2018г. до 30.05.2018 г. . Информацията от отчетните регистри "дневник за покупките" и "дневник за продажбите" за посочения период не е подадена в офис за обслужване в гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив до съставяне на АУАН.
До дружеството е изпратена покана изх. № 16375/19.06.2018г. на посочения от него в Търговския регистър адрес за кореспонденция с НАП, да се яви в седмодневен срок от получаването й в ТД НАП офис Пазарджик от 09,00 до 17,30 часа за съставяне и връчване на АУАН за неподадена в срок справка-декларация. Поканата е връчена на управителя на 25.06.2018г.
На посочената дата не се явил представител на жалбоподателя. На 13.09.2018г., в отсъствие на жалбоподателя, е съставен АУАН № F406750, за това че „******“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на информация от отчетните регистри „Дневник на покупките“ и „Дневник на продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 14.06.2018г. за данъчен период от 01.05.2018г. до 30.05.2018 г. Информацията от отчетните регистри "дневник за покупките" и "дневник за продажбите" за посочения период не е подадена в офис за обслужване в гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив до съставяне на АУАН.
Прието е, че с това е нарушен чл. 125, ал.1 и ал. 5 ЗДДС.
Предприети са действия по връчване на акта за установяване на нарушението, като от служители на преходната агенция са извършени посещения на посочения от дружеството адрес, но управителя се укривал и избягвал срещи с тях, поради което е потърсено съдействие от РУ Септември при ОДМВР Пазарджик. АУАН № F406750/13.09.2018г. е връчен на 07.03.2019г. на управителя. При връчването му не са направени възражения.
На 11.03.2019г. въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, в което обективните признаци от състава на нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта за установяване на нарушението.
Идентична е и посочената нарушена разпоредба.
По делото е представен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 130991800501472/13.03.2018г. на „******“ ЕООД, на основание чл. 106, ал.2, т. 2, б. „Б“ ЗДДС, във вр. чл. 176, т. 3 ЗДДС, връчен на управителя на 2
30.05.2018г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- актосъставителя М. И. М. и свидетеля по акта-Д. А. К.. Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с представените писмени такива. Събрания по дето доказателствен материал изяснява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно т.2.1 и т.1.2 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на ИД на НАП, във вр. чл. 193, ал. 2 ЗДДС, в предвидените от чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС срокове.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтичане на давността за наказателно преследване. Нарушението е довършено на 14.06.2018 г., доколкото законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е изтекъл на 13.06.2018г. за процесния данъчен период, след като дружеството е дерегистрирано на 30.05.2018г., съгласно чл. 110, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. АУАН е съставен на 13.09.2018г. т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя.
Наказателното постановление е издадено на 11.03.2019г., в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на акта за установяване на нарушението. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II Колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. От датата на извършване на административното нарушение – 14.06.2018г. приложение намира и уредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Изрично с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. по н.д. №96/82 г. на ОСНК на ВС е възприето, че за давността по чл.34 от ЗАНН се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 НК. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административнаказателното производство се прекратява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал.1 т. 5 НК, а именно 4 години и шест месеца. В процесния случай давността за административнонаказателно преследване е прекъсната веднъж със съставяне на АУАН на 13.09.2018г. и след това с издаване на наказателното постановление на 11.03.2019г. Към настоящия момент обаче не е изтекла нито 3 обикновената давност за административнонаказателно преследване, нито абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК.
Разпоредбите на чл. 125, ал. 3, във вр. ал. 5 от ЗДДС установяват задължение за регистрираните по ЗДДС лица да предоставят информация от отчетните регистри "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите" в срок до 14-то число вкл. на месеца, следващ периода.
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС на 14.01.2013 г. Регистрацията на дружеството е прекратена служебно с Акт за дерегистрация № 130991800501472/13.03.2018г. на основание чл.
106, ал.2, т. 2 б. „б“ ЗДДС., връчен на 30.05.2018г. на управителя на дружеството. Съгласно чл. 110, ал. 2, изр. второ ЗДДС датата на дерегистрация е именно 30.05.2018г., а не както жалбоподателя счита на 13.03.2018г., с оглед на което „******“ ЕООД е имало статут на данъчно задължено лице за периода 01.05.2018г.-30.05.2018г.
Установи се безспорно, че в срока по чл. 125, 5, във вр. ал. 3 ЗДДС, тоест до 14.06.2018г. не била подадена информация от отчетните регистри "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите" за посочения период от началото на май до датата на дерегистрацията-30.05.2018г.
Горното установи обективната съставомерност на приписаното с акта и НП нарушение по правилно възприетата правна квалификация. С бездействието си дружеството извършило нарушение по чл. 125, ал.1, във вр. ал. 5 ЗДДС, а именно за съответния данъчен период регистрираното лице не е подало справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят". Поради това на дружеството-нарушител била изпратена покана изх. № 16375/19.06.2018 г. (л.12 от делото) за явяване на негов законен представител в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на АУАН.
Поканата била изпратена на посочения от дружеството адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната и е получена от управителя на 25.06.2018г., но същият не се е явил. По тази причина АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и в присъствието на свидетел на 13.09.2018г. Съставянето му по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН на по-късна дата от посочената в поканата, без отправяне отново на покана не накърнява правото на защита на привлеченият към административнонаказателна отговорност, тъй като актът е надлежно връчен на представител на дружеството, с което му е подсигурено в достатъчна степен правото на защита срещу него.
В случая обаче съдът счита, че е допуснато друго процесуално нарушение, което счита за съществено и налагащо отмяна на обжалвания акт, а именно наказателното постановление е издадено преди да е изтекъл тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от връчване на акта, в който за нарушителя е предвидено правото на писмени възражения по него. Актът за 4 установяване на административното нарушение е предявен на управителя и подписан от него на 07.03.2019г.-четвъртък. Наказателното постановление е издадено на
11.03.2019г.-понеделник.
Съгласно приложимата в административнонаказателното производство разпоредба на чл. 183 НПК относно сроковете, тридневния срок за възражение е започнал да тече от следващия ден-петък и е следвало да изтече на 11.03.2019г. /първия присъствен ден/, който съвпада с деня на издаване на наказателното постановление.
Съгласно установената съдебна практика и теория, издаването на наказателното постановление преди да е изтъкал срокът по чл. 44, ал. 1 НК винаги категорично засяга правото на защита на жалбоподателя, тъй като предвидения в закона срок охранява правото на посоченото за нарушител лице на участие и защита в административно наказателното производство, като му гарантира възможността да представи писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение и да посочи писмени или веществени доказателства във връзка със заявените възражения. Значението на установеното в полза на нарушителя право на защита в административно наказателното производство е видно от императивно установеното задължение, когато с възраженията се посочат писмени или веществени доказателства, те да бъдат събрани служебно от административния орган, доколкото това е възможно. В този смисъл, следва да се приеме, че нарушаването на процесуалните правила, което има за резултат ограничаване на правото на участие и защита на страната в административно наказателното производство е съществено процесуално нарушение, само по себе си достатъчно за да се отмени издаденото при тези условия наказателно постановление.
По изложените съображения обжалваното незаконосъобразно и следва да се отмени. постановление е
По тези съображения, настоящият състав на Районен съд Пазарджик РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 416658-F406750/11.03.2019г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване-Пазарджик в ТД НАП Пловдив, с което на „******“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление с. *****, ул. „Двадесет и седма“ № 32, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/, на основание чл. 179 ал. 1 ЗДДС.