Решение № 43 от 29.07.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кубрат - 7300, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Д.а като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20253320200213 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. Г. с ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 25-0290-000562/04.11.2025 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро (100.00 лева) и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки за извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна изцяло. Оспорва фактическата обстановка, описана в НП, като твърди, че на посочената дата и място е управлявал посоченото МПС с поставен обезопасителен колан, който премахнал, когато бил спрян за проверка. Отделно от това заявил изрично на спрелите го полицейски служители, че му е противопоказно да използва обезопасителен колан, тъй като страда от застойна сърдечна недостатъчност и дилативна кардиомиопатия. Твърди, че проверяващите отказали да се запознаят с намиращото се при документите му експертно решение на ТЕЛК.

1

В съдебно заседание въззивникът редовно призован явява се лично и с упълномощен представител, като поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната незаконосъобразност на издаденото НП.

За въззиваемата страна – Г. Г. в качеството на Началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, не се явява представител. Упълномощеният юрисконсулт С. М. е депозирала писмено становище, с което моли да се потвърди процесното НП. Счита, че конкретният случай не попада в изключенията, посочени в чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, поради което правилно и в съответствие с материалния и процесуален закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Претендира и за сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро (150 лева).

РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:

На 30.06.2025 г. свидетелката Ш. Х. – полицейски инспектор при РУ – Кубрат и полицейските служители К. Д. и М. А. от състава на РУ – Кубрат, извършвали проверка по Закона за движение по пътищата като били позиционирани в гр. Кубрат на ул. „Цар Освободител“ в посока изхода за гр.

Русе. Около 15:43 часа към тях се приближил управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, при което полицейските служители забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Полицейският служител Д. подал сигнал и спрял автомобила. В хода на извършената проверка било установено, че автомобилът е собственост на „Борн интернационал“ ЕООД гр. Русе. Тъй като водачът и спътникът му – св. Я. П. били без поставени обезопасителни колани, полицейските служители уведомили, че ще му бъде съставен АУАН за това нарушение и глоба с фиш, че превозва пътник без колан, а на спътникът му – издаден фиш. Водачът възразил, като посочил, че има талон за инвалид, както и експертно решение на ТЕЛК. Показал само талона, но не и експертното решение на ТЕЛК, тъй като полицейските служители посочили, че тези документи не са от категорията на необходимите, които могат да го оневинят за непоставянето на обезопасителен колан.

2

За констатираното нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на водача бил съставен АУАН, който той подписал възразявайки, че е представил талон за инвалид и експертно решение на ТЕЛК.

В законния срок Г. е подал възражение срещу така съставения АУАН, към който приложил медицински документи, а именно експертни решения на ТЕЛК от 03.07.2025 г., 16.10.2024 г. и от 22.04.2025 г., амбулаторен лист № 2329170264F5/13.10.2023 г. и други медицински документи. В цитирания амбулаторен лист № 2329170264F5/13.10.2023 г. изрично е отбелязано: „При пациента е клинично противопоказно да използва компресивни колани, както и нагръдни автомобилни такива, предизвикващи ограничена подвижност и лимитиране на гръден кош и дихателна мускулатура.“

Възражението на жалбоподателя било прието за неоснователно и въз основа на акта е било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени две административни санкции: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП – глоба в размер на 51.13 евро (100.00 лева) и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

В показанията си св. Ш. Х. посочва, че колегата й К. Д. е спрял за проверка управляваното от жалбоподателя МПС, тъй като и водачът, и спътникът му били без обезопасителни колани. Заявява, че Г. е представил талон за инвалид, както и че искал да представи експертно решение на ТЕЛК, но тези документи не са годни да установяват, че физическо съС.ие на водача не позволява използването на обезопасителен колан. Поради това и съставила процесния АУАН.

Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел Я. П., който пътувал заедно с жалбоподателя в процесния автомобил, поддържа, че Г. е имал поставен обезопасителен колан, който махнал, когато спрели за проверката. Потвърждава, че жалбоподателят е с множество заболявания на сърцето, аритмия, включително и че е освидетелстван от ТЕЛК. Заявява, че по повод на друг такъв случай, по който е бил адвокат на жалбоподателя, във връзка с представен в хода на дело в РС – Дряново медицински документ издаденото НП е било отменено.

По инициатива на жалбоподателя е допусната и изготвена СМЕ, която дава заключение, че жалбоподателят е с дългогодишна проява на дилатативна 3 кардиомиопатия с прояви на сърдечна недостатъчност. Според експерта съществува теоретична реална опасност за възникване на злокачествени аритмии и внезапна сърдечна смърт при дилатативна кардиомиопатия, породени от внезапна травма на обезопасителен колан. Посочва, че е уместно преразглеждане на лечението на пациента с имплантиране на устройства за дефибрилация, които намаляват риска от внезапна сърдечна смърт.

Заключението на СМЕ съдът кредитира изцяло като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 3351065/18.09.2025 г., НП № 25-0290-000562/04.11.2025 г. на Началник група в ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, справка за нарушител/водач; етапна епикриза на ЕТ „АПИМП – ИП – Д-р Елка Г.а“, епикриза от МБАЛ – Русе АД, ехокардиография, кардиологична консултация, амб. лист от 28.08.2024 г., ЕР на ТЕЛК от 03.07.2025 г., амб. лист от 3.10.2023 г., ЕР на ТЕЛК от 16.10.2024 г., ЕР на НЕЛК от 22.04.2025 г., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Ш. Х. и Яв. П..

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел актосъставител Ш. Х., тъй като същият е без родствени отношения с жалбоподателя, и незаинтересован от изхода на делото.

Съдът кредитира и показанията на св. П., с изключение на твърдението, че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан. В тази насока съдът кредитира показанията на актосъставителя, които опровергават изнесения от този свидетел факт.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.

Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени 4 процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на нарушението, което позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Изключение от гореизложеното е уредено в разпоредбата на чл. 137а, ал.

2, т. 2 от ЗДвП. В цитираната разпоредба в условията на изчерпателно изброяване са посочени случаите, в които може да не се поставя обезопасителен колан, между които попадат и лицата, чието физическо съС.ие не позволява използването на такъв. За физическо съС.ие, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само съС.ие, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му съС.ие. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото съС.ие на водача. Посоченото обстоятелство може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото съС.ие не позволява използването на обезопасителен колан (в този смисъл Решение № 2739/19.12.2018 г. по КАНД № 2930/2018 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1099/16.05.2018 г. по КАНД № 857/2018 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 5/06.01.2025 г. по АНД № 1516/2024 г. на РС – Русе и др.).

В настоящия случай жалбоподателят ангажира писмено доказателство – Амбулаторен лист № 2329170264F5/13.10.2023 г., в който изрично е отбелязано: „При пациента е клинично противопоказно да използва компресивни колани, както и нагръдни автомобилни такива, предизвикващи ограничена подвижност и лимитиране на гръден кош и дихателна 5 мускулатура.“ Това писмено доказателство, ведно с изготвеното заключение на СМЕ, както и представените множество други медицинси документи, водят до извода, че към момента на управлението на МПС физическото съС.ие на водача Г. е било такова, изключващо ползването на обезопасителен колан.

Такива данни жалбоподателят е изложил както при извършване на проверката, така и при подаване на възражението, към което е приложен и посочения амбулаторен лист, съдържащ изрично предписание, че е противопоказно да поставя обезопасителен колан.

С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, т. е. физическото му съС.ие не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП . Материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските: На основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски, като е представил доказателства за сторени такива в общ размер на 811.29 евро, както следва: платено адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро (1000 лева) и депозит за възнаграждение на вещо лице в общ размер 300.00 евро.