Решение № 19 от 31.01.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Враца, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. П.

Ана Б. Ангелова-Методиева като разгледа докладваното от Пенка Т. П. Въззивно гражданско дело № 20211400500447 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Г. П. Г. от гр.Враца и Т. П. СТ. от с.Веслец,обл.Враца,и двамата чрез адв.М.Д. от ВрАК ,са обжалвали решение на РС гр.Враца от 30.07.2021г.,постановено по гр.д.№ 267/2021г.,с което са отхвърлени предявени от въззивниците при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно и необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявените искове се уважат.Излага се,че първоинстанционният съд не бил отчел и обсъдил всички доказателства по делото,неправилно бил дал вяра на показанията на една част от свидетелите,а на друга – не,превратно бил приложил разпоредбата на чл.172 ГПК.

Противната страна оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на 1 обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд въззивниците са предявили против въззиваемата субективно съединени искове с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

Поддържа се в исковата молба, че с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт № 3, том II, рег. № 1491, дело № 101/2020 г. на нотариус С.П. с рег. № 006 в Нотариалната камара, И.П. Г., бивш жител на гр.Враца, брат и наследодател на въззивниците - ищци , а също и наследодател на третото за делото лице И.П.П., приживе, на 10.09.2020 г., прехвърлил на своята племенница и ответница по настоящото дело Д.П. правото на собственост върху свой собствен недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, с административен адрес гр.Враца,ул.”***” № 10, с площ по документ 50,71 кв.м., ведно с прилежащите му 1/2 идеална част от мазе, 1/2 идеална част от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***,находящ се в гр.Враца,същия адрес, целият с площ от 708 кв.м., срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив, съобразно нуждите му, като му подсигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, и така както са го издържали и са се грижили за него от 2017 г. до деня на сделката, като прехвърлителят си и е запазил пожизнено вещно право на ползване върху имота. Поддържа се също, че ответницата Д.П. след прехвърлянето на имота не е полагала необходимите грижи и не е издържала с каквито и да било средства прехвърлителя И. П.Г., както и че същата е живяла преимуществено в чужбина и се е завърнала в България единствено за сключването на договора за издръжка и гледане. И. Г. бил несемеен, в добро общо състояние за годините си, обслужвал се сам в ежедневието, издържал се сам от пенсията си, като от ранна пролет до късна есен живеел в местността „Врачански лозя“, където притежавал имот, съседен на този на въззивника Г.Г.-негов брат. Последният, подпомогнат от съпругата си, помагал на прехвърлителя И. Г. (готвене и предоставяне на храна и предоставяне на помощ при нужда в бита), като подкрепата между двамата братя била взаимна, както било прието между съседи по лозе. Същевременно, през зимните периоди, когато И. Г. се прибирал в жилището си в гр. Враца (втория етаж на къщата), при опитите на ищците-въззивници Г.П. и Т.С. да му занесат готвена храна и да му окажат друга помощ, тези опити срещали съпротивата на другия брат на И. Г. – И. П. и неговата съпруга Т.. Въпреки това ищците един или два пъти били допуснати до втория етаж на къщата, като при тези посещения забелязали недобра поддръжка и хигиена на жилището. През зимните периода И. Г. се изхранвал чрез „Патронажна грижа-Враца“, където се планувал предварително и си взимал готвената храна от „Стария пазар“.

2

Искането е да се постанови решение, с което да се развали поради неизпълнение договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, до размера на съответната част, която двамата ищци биха получили по наследство, а именно 2/3 идеални части - по 1/3 идеална част за всеки от ищците.

Ответницата е подала в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва исковете. Сочи, че изложените в исковата молба твърдения са голословни, не отговорят на истината и целят единствено да обслужат тезата на ищците. Поддържа, че нейният баща И. П. и останалите членове на семейството й са живели в една и съща къща с прехвърлителя И. Г., като едните ползвали първия етаж, а другия – втория етаж. Къщата била съсобствена между тях по силата на договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 2, т. II, дело № 404/1982 г. и договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията гр. Враца под вх. рег. № 587/17.04.1995 г., том I, № 68. Във връзка с тези имуществени разпореждания И. П. и И. П.Г. изплатили на всеки от ищците по 50 000,00 лева, като за това ищците подписали разписка от 03.05.1995 г., след което отношенията между страните по делото силно се влошили. Относно здравословното състояние на И. Г. се сочи, че същият имал здравословни проблеми след 2011 г., когато изкарал хепатит и трябвало да спазва хранителен режим. По отношение на работата на ответницата в чужбина се сочи, че същата от 2017 г. до 08.04.2020 г.-датата на подписване на договора за гледане и издръжка, е работила сезонно в Англия за по пет или шест месеца в годината.

Поддържа се също, че след 2017 г. ищцата изцяло поела грижите за чичо си и издръжката му, като по време на сезонната си работа в чужбина непрекъснато изпращала колети, пари, лекарства и дрехи за нуждите на чичо й И. Г., а в останалите месеци от годината си била в България и лично се грижела за чичо си, готвела, перяла и чистела жилището му, което не представлявало пречка за нея, тъй като обитавали различни етажи на една и съща къща. И. Г. не можел да се издържа от малката си пенсия, както и не ползвал услугите на „Патронажна грижа-Враца“. Когато през 2020 г.

И. Г. се влошил здравословно заради диабета си, именно ответницата, подпомогната от сестра си, закарала чичо си в болница в гр. Плевен, където бил приет за лечение и му бил отстранен оперативно петия пръст на лявото ходило. По време на престоя на И. Г. в болницата ответницата и сестра й ходели всеки ден да го видят, да му носят храна и да го подкрепят, а след изписването му, му правели ежедневно превръзки по лекарско предписание. След изписването му от Плевен и подобряване на здравословното му състояние, И. Г. напълно доброволно и осъзнато сключил процесния договор за гледане и издръжка с племенницата си Д.П., в последствие се влошил отново заради диабета си, било му проведено необходимото лечение, но на 10.09.2020 г. починал внезапно от друго заболяване – сърдечен инфаркт.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че договорът за прехвърляне 3 на собственост върху недвижим имот срещу задължеение за издръжка и гледане е възмезден и алеаторен – не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи, тъй като не е известно каква ще бъде нуждата, а когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя, не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.

164 ал. 1 т. 4 от ГПК обстоятелството, че ищците са наследници по закон на прехвърлителя с права по 1/3 идеална част за всеки от тях.

Установено е,че въз основа на договор за доброволна делба /стр. 56/ И. П.Г. е станал собственик на 1/4 идеална част от дворище с планоснимачен № 4949, цялото от 655 кв.м., по плана на гр. Враца и на втория етаж от жилищната сграда, находяща се в същия парцел, ведно с 1/2 идеална част от тавана и мазето на сградата.

С договор за продажба срещу гледане и издръжка, за който е съставен нотариален акт № 3, том II, рег. № 1491, дело № 101/2020 г. на Сн. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара, И. П.Г., бивш жител на гр.Враца, е прехвърлил на ответницата Д.П. правото на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот срещу задължението на последната да го гледа и издържа съобразно нуждите му и да полага всички необходими грижи за прехвърлителя до края на живота му и така, както са се грижили за него от 2017 г. до момента на пръхвърлянето, като прехвърлителят си е запазил пожизнено вещно право на ползване върху апартамента.

Не е спорно по делото,и е установено от писмените и гласни доказателства, включително удостоверение за наследници с изх. № 11287/14.09.2020 г. на Община Враца, че И. П.Г. е брат и наследодател на ищците , че има още един брат, който е негов наследник – И. П.П., като ответницата Д.П. е дъщеря на последния, както и че И.

Г. е починал на 10.09.2020 г.

Видно от приложените в оригинал и легализиран превод от английски език трудови документи (стр. 22-28 и стр. 30-36 от делото), ответницата Д.П. всяка календарна година в периода от 2013 г. до 2020 г. е работила сезонно във Великобритания, за около пет месеца през всяка от годините в този период и е получавала съответното възнаграждение.

Установява се от приложената на стр. 29 от делото служебна бележка, че И.

П.Г. в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. не е бил потребител на услугите на Домашен социален патронаж гр. Враца.

Видно от приложената на стр. 39-55 от делото медицинска документация, И.

П.Г. още от 2011 г. е страдал от здравословни проблеми. През месец ноември 2011 г. е 4 бил диагностициран с вирусен хепатит, поради което му е бил предписан специален хранителен режим в продължение на месеци; артериална хипертония I-ва степен; пресбиакузис (прогресивно намаляване на слуха); неинсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения, заради който в периода от 02.03.2020 г. до 10.03.2020 г. е бил приет за болнично лечение в УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД ,и е претърпял операция по отстраняване на пети пръст на лявото ходило, както и в периода от 07.05.2020 г. до 15.05.2020 г. е бил на лечение в „МБАЛ-Мездра“ ЕООД, където е претърпял операция по отстраняване на четвъртия пръст на лявото стъпало, отново с препоръки за спазване на хранителен режим.На 10.09.2020 г. И. П.Г. е починал от инфаркт на миокарда.

По делото са събирани и гласни доказателства.

Свидетелката Г. Г.а – съпруга на ищеца дава показания, че е във влошени отношения със семейството на ответницата поради имуществени спорове, както и че със съпруга й и ищец по делото Г.Г. имат две вили в околностите на гр. Враца-едната в местността „Деривол“, а другата в местността „Пионер“, в които вили прекарват цялата година, като от м.март до м.ноември всяка година пребивават във вилата в местността „Пионер“, където съседната на тях вила е собственост на И. П.Г..

Последният в периода от 2011 г. до 2019 г., всяка календарна година, в периода от пролетта до есента живеел във вилата си, грижел се за лозето си, пазарувал си, готвел си и изобщо бил самостоятелен, получавал и съседска помощ и подкрепа от свидетелката и нейния съпруг, като и в този период ходел в града, за да си вземе пенсията или да си свърши някоя работа. През пролетно-летния период И. П.Г. бил чист, спретнат и не се оплаквал, че нещо му липсва, а през останалия период живеел в процесния имот в гр. Враца на 2 етаж. На първия етаж ов къщата живеела ответницата Д.П. и нейните родители. Доколкото на свидетелката и нейния съпруг е известно, до зимата на 2019-2020 г. И. П.Г. нямал сериозни здравословни проблеми и не се оплаквал от такива, но същата уточнява, че тя и съпруга й не са имали достъп до имота в гр.

Разпечатката съдържа 37 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb7a28ab-6687-4b9e-b43b-aad163e26b20