Решение № 483 от 08.10.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 483 гр.Плевен, 08.10.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов Членове:

Елка Братоева

Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 556 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 298 от 23.06.2021 г., постановено по анд № 1603/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 449426-F495979 от 18.07.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Ния Инвест“ ООД – гр.Плевен, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. ***, представлявано от В.Н.Р. с ЕГН ********** и И.Н.П. с ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за това, че при извършена проверка на 22.06.2019 г. в 21,40 часа в търговски обект КАНАПЕ – FOOD CLUB, находящ се в гр.Плевен, ул. ***, стопанисван от дружеството, е установено, че съгласно дневен финансов „Х“ отчет, изведен от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство, разчетната касова наличност е в размер на 1054,90 лв., от които 34,10 лв. плащания с кредитна карта, а съгласно дневен финансов „Х“ отчет от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство, разчетната касова наличност е в размер на 982,67 лв., от които 203,10 лв. плащания с кредитна карта. Установена е промяна в касовата наличност на търговския обект в размер на 87,17 лв., която представлява извеждане на пари от касата и която не е регистрирана във фискалното устройство.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, чрез юрисконсулт М.Ж., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно – касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Счита, че Районен съд Плевен не е преценил и обсъдил правилно представените писмени и гласни доказателства и е счел, че случаят е маловажен. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Счита, че нарушението не трябва да се третира като такова с ниска степен на обществена опасност, поради което доводи, подкрепящи приложимостта на чл.28 от ЗАНН, мотивирани с липсата на вреда, са неотносими към предмета на спора. Според касатора конкретното нарушение не може да бъде определено като маловажно, а изложените съображения могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт М.с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли да се отмени оспореното решение и да ес потвърди НП. Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание ответникът „Ния Инвест“ ООД се представлява от адв.И.с надлежно пълномощно, който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение. Счита за правилни мотивите на въззивния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл се позовава на ТР №1/12.07.2007 год. по т.д. №1/2007 год. Алтернативно прави искане , ако съдът приеме, че е извършено вмененото нарушение и не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, да измени НП, като намали размера на имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер. Счита наложеното наказание за несъразмерно на вмененото нарушение. Претендира присъждане ан направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено на 18.07.2019 година въз основа на АУАН №F495979 от 27.06.2019 год. срещу дружеството за това, че при извършена проверка на 22.06.2019г. в 21:40ч., в търговски обект - КАНАПЕ – FOOD CLUB е установено, че съгласно дневен финансов „X" отчет № 0092036/22.06.2019г. от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: "DATECS FP-1000KL" с инд. N« DT291945 и фискална памет № 02291945, разчетната касова наличност е в размер на 1054,90 лв., от които 34,10лв. представляващи плащания с кредитна карта и съгласно дневен финансов „X" отчет № 0130656/22.06.2019г. от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: "DATECS FP-1000KL" с инд. N« DT291922 и фискална памет № 02291922, разчетeната касова наличност е в размер на 982,67 лв., от които 203,10лв. представляващи плащания с кредитна карта. Фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект съгласно съставен опис на паричните средства е в размер на 1713,20 лв. Сумата на паричните средства в касата е изброена от салонен управител. Фискалните устройства притежават операциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми.

Установена е промяна в касовата наличност на търговския обект в размер на 87,17 лв., която представлява извеждане на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното устройство. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба 18/13.12.2006г. на МФ. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева. Извършената проверка на 22.06.2019 година е обективирана в Протокол за извършена проверка №0360830 от 22.06.2019 година, в който е посочено, че разликата в касовата наличност възлиза на 327,37лв., а на 27.06.2019 година бил съставен и Протокол №1178894/27.06.2019 година, в който било внесено пояснение във връзка с разчетената касова наличност, като било посочено, че разликата в касовата наличност на търговския обект към датата на проверката – 22.06.2019г. е в размер на 87,17 лв., която представлява извеждане на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното устройство.

Съдът установил горната фактическа обстановка от анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства. От разпита по делегация на актосъставителя С. и на свидетеля Х., чиито показания съдът приел с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи, установил, че на 22.06.2019 година двамата извършили служебна проверка в търговския обект, в който за кратък период от време била преустановена работата в заведението въпреки многобройните посетители. Сервитьорите преустановили приемането на поръчки и плащания, като последователно се явявали при проверяващите и представяли наличните у тях парични средства. Извадили дневните отчети от двата налични касови апарати и проверили касовата наличност, като констатирали разлика в размер около 300 лева, като констатациите им били отразени в нарочно съставен протокол от 22.06.2019 година. В този смисъл били и показанията на св. Р., който пресъздал свои преки и непосредствени впечатления относно фактите, имащи значение за случая и който съобщил, че при извършената проверка на място проверяващите не отчели всички налични парични средства от пос- терминалните устройства в заведението и именно поради това се получила разлика от около 300,00 лева.

Допълнил, че в последствие въз основа на относимите писмени документи била внесена съответната корекция, обусловила и съставянето на втори, допълващ протокол /от 27.06.2019г./ в който разликата в касовата наличност била установена на 87,17 лева, като свидетелят предположил, че разликата от 87,17 лева се получава от бакшишите на работещите на длъжност „сервитьор“ лица към меродавния момент. Приел, че тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът направил извод, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съобразно изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Същият е съставен и връчен в присъствието на упълномощено лице. Съдът счел, че издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, издадено при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, според въззивния съд се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които счел за безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Съдът приел още, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление: чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Съдът приел, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителната фактическа обстановка и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н[1]18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Това обстоятелство се потвърждава според въззивния съд от показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства. Съдът приел, че съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута.

Независимо, че нарушението е безспорно установено, въззивният съд направил извод, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счел, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на административно[1]наказателна отговорност. Нарушителят до момента не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на данъчното законодателство. На следващо място приел, че е налице формално административно нарушение, касаещо невисок размер на невъведената сума, което не е довело до загуби на държавата от неплатен данък. Касае се за разлика от 87,17 лв., поради което санкция от 1000 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива. С оглед гореизложеното съдът направил извод, че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна, поради което съдът отменил оспореното НП.