Решение № 26 от 13.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Враца, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Търговско дело № 20231400900020 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, вр. с Глава ХХI от ГПК.

Образувано е по жалба на "Елмундос" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Я. Г. Р., чрез адв.Х. П. от АК - Враца, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при АВ рег. № 20230213170009/14.02.2023 г., постановен по заявление образец А4 с вх. № 20230213170009/13.02.2023 г. с искане за вписване на обстоятелства за прекратяване на членство на съдружник поради изключване по партидата на дружеството.

Жалбоподателят счита, че поставеният отказ от ДЛР при АВ е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В жалбата се твърди, че вписаният запор не е пречка за настъпване на правния ефект по чл.125, ал.1 ТЗ, тъй като наложен запор върху дружествения дял на съдружник води до забрана за прехвърлянето му, но не и до забрана за прекратяване на членственото му правоотношение с дружеството. Сочи се, че не се касае за разпореждане със запорираните дружествени дялове по смисъла на чл.451, ал.1 ГПК, а за прекратяване на членствено правоотношение в хипотезата на чл.125, ал.1, т.2 ТЗ, при което за съдружника възниква право да получи припадащия му се дял, определен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /чл.125, ал.3 от ТЗ/. Като последица от наложения запор дружеството следва да не изпълнява паричното си задължение към изключвания съдружник по чл.125, ал.3 от ТЗ.

Твърди се, че целта на запора ще бъде постигната и при прекратяване на членственото правоотношение, защото тогава запорът върху дружествените дялове се трансформира в запор върху вземането на съдружника по чл.125, ал.3 ТЗ, тъй като правата на обезпечения кредитор са защитени от нормата на чл.73в от ТЗ. Счита, че при направено искане от оправомощено лице, поисканото заличаване следва да се постанови при проверка само за спазване на процедурата па чл.125, ал.1, т. 2 вр. чл. 126, ал. 3, т. 2 ТЗ.

1

Твърди се, че в настоящия случай са представени всички изискуеми документи съгласно чл.13, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и чл.21, ал.3, т.1, т.11 и т.6 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър /Наредба № 1/ към заявлението за вписване на промяна на обстоятелствата по партидата на дружеството, поради което счита, че следва да бъде извършено исканото вписване. Изразява се несъгласие с извода на ДЛР към АВ, че с "исканото изключване на съдружник" се извършват действия, забранени от разпоредбата на чл.451 от ГПК, тъй като в случая не касае разпореждане със запорираните дружествени дялове, а прекратяване на членствено правоотношение в хипотезата на чл.125, ал.1, т.2 ТЗ. Излагат се подробни правни съображения в този смисъл.

Посочва се, че поемането на дяловете на изключения съдружник от оставащия такъв не следва да бъде удостоверено като към заявлението да бъдат приложени доказателства за реално внасяне стойността им по банкова сметка на ООД, тъй като законът предвижда изискването за внасяне на дялова вноска от съдружниците единствено при учредяване на дружеството и при увеличаване на капитала. При прекратяване на участието на съдружник последният няма право да получи внесения от него дял в капитала на дружеството, а има вземане в размер, определен по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. Определянето на стойността на дяловото на прекратилия участието съдружник и дали същата подлежи на внасяне от съдружника, който е поел съответните дялове, е въпрос на вътрешни отношения между дружеството и изключения съдружник и при липса па решение за намаляване и последващо увеличаване на капитала на ООД, то не попада в обхвата на проверката от длъжностното лице в регистърното производство.

Жалбоподателят поддържа още, в ДЛР при АВ е излязло извън обсега на проверката, която следвало да извърши по реда на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, а приложените към заявлението на дружеството документи установяват в цялост фактическата хипотеза на чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ - изключване на съдружник, поради неизпълнение на решенията на ОС. Не се споделят правните изводи на ДЛР към АВ като се цитира съдебна практика в обратна насока.

Иска се обжалваният отказ да бъде отменен, а преписката върната на АВ с указания за вписване на заявените обстоятелства.

На основание чл.25, ал.2, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията е представила отговор, с който заявява становище за неоснователност на подадената жалба.

Сочи се, че при извършената проверка по партидата на дружеството е установено, че върху дружествения дял на изключвания съдружник има наложен запор от съдебен изпълнител, а самото изключване на съдружник съставлява разпореждане с дружествения му дял. Правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния дял на съдружника - длъжник, конкурира с правото на съдружника да претендира равностойността на дружествения дял, респективно на ликвидационен дял при прекратяване на членството или на дружеството на основанията по чл.125, ал.1 от ТЗ. Според ДЛР при АВ, за да бъде гарантирана възможността на кредиторите на съдружника - длъжник да предизвикат прекратяването на дружеството и да се удовлетворят от неговия ликвидационния дял, което право да не бъде парирано от прекратяване на членствените му правоотношения, е предвиден запорът върху дела на съдружника в ТД. Забраната за разпореждане с дела на съдружника, след вписването на запора, е насочена към разпоредителните действия на съдружника, като обхваща и забраната да се въздейства върху 2 членствените правоотношения, каквото в случая се явява заявеното изключване. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че заявеното заличаване на изключения съдружник, е необходимо да бъдат представени доказателства за реално поемане на дяловете на изключения съдружник от другия съдружник, било то чрез внасянето на размера на дела на изключения съдружник по банковата му сметка от оставащия такъв в ООД, или чрез намаляването на капитала на дружеството с размера на дела на изключения съдружник.

При тези съображения и на основание чл.24 ЗТРРЮЛНЦ, е постановен отказ от ДЛР по заявление № 20230213170009/13.02.2023 г.

Иска жалбата да бъде отхвърлена, а обжалвания отказ потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от лице с правен интерес против акт на АВ, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

При цялостен преглед на документите по изпратената от АВ преписка и при извършена служебна проверка по партидата на дружеството - жалбоподател в ТР съдът констатира, че на 13.02.2023 г. пред АВ, ТР е подадено заявление по образец А4 с вх. № 20230213170009. Към заявлението са приложени следните документи: Протокол от Общо събрание от 02.11.2022 г.; декларация по чл.13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ; банкова разписка за внесена ДТ за вписване по сметка на АВ; Протокол от Общо събрание от 21.11.2022 г.;

Протокол от Общо събрание от 05.01.2023 г.; Решение на едноличния собственик на капитала от 05.01.2023 г.; разписка за внесена в касата на дружеството допълнителна вноска от съдружника И. В. С.; учредителен акт на "Елмундос" ЕООД от 05.01.2023 г.; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; адвокатско пълномощно; учредителен акта на "Елмундос" ЕООД от 05.01.2022 г.

Последвал е обжалваният отказ на ДЛР при Агенция по вписванията за вписване рег.

№ 20230213170009/14.02.2023 г., чиито мотиви са абсолютно идентични с изложените в отговор изх. № 11-00-468/21.02.2023 г., депозиран от АВ по жалбата на "Елмундос" ЕООД.

При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице при заявление за вписване на процесните обстоятелства е регламентиран от нормите на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.21, ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ.

Съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, при разглеждане на сезиралото го заявление ДЛР при АВ, преди да разпореди вписване на посочените в заявлението обстоятелства, следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи.

Запорът, включително и върху дружествени дялове, е мярка на процесуална принуда, чието съдържание е ясно разписано в закона (чл.451- 453 ГПК, чл.507 ГПК и чл.517, ал.1 ГПК). Неговото правно действие се изразява в следното: 1) забрана на притежателя на дяловете да се разпорежда с тях; и 2) забрана на третото задължено лице 3

(дружеството) да извършва плащания или други престирания на притежателя във връзка с членственото правоотношение - дивиденти, ликвидационни дялове и т.н. Нарушаването на всяка от тези забрани води от своя страна до относителна недействителност на разпоредителното действие или на престирането спрямо обезпечения кредитор. Други ограничителни последици законодателят не е предвидил за тази обезпечителна мярка, а тяхното извеждане по тълкувателен път или по аналогия е неприемливо и застрашаващо правната сигурност в оборота. Следва да се подчертае, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството (което е трето лице), а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот.

В настоящия случай, не могат да бъдат споделени доводите на ДЛР при АВ, касателно наложения запор върху дружествения дял на съдружник. В противоречие с чл.127 и чл.125, ал.3 ТЗ е изводът ДЛР при АВ за липсата на доказателства за увреждане на имуществени последици от изключването, посочен като едно от основанията за отказа.

Всъщност тълкуването на чл.125, ал.2 от ТЗ изключва възможността прекратяването на дружественото правоотношение, вкл. и при предпоставките по чл.125, ал.1, т.2 във вр. с чл.126 от ТЗ, да бъде поставено в зависимост от други юридически факти, в това число от уреждане на имуществени отношения по чл.127 вр. чл.125, ал.3 от ТЗ между изключения съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове, т.е. уреждането на имуществените отношения е уредено като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение на съдружника в ООД и води до създаването на облигационни отношения. С изпълнението на фактическия състав по чл.126 от ТЗ членственото правоотношение се прекратява и на негово място възниква вземане на съдружника от ООД, чийто размер е определен по реда на чл.125, ал.3, във вр. с чл.127 ТЗ.

В този смисъл запорът върху дялово участие има последици единствено по отношение на имуществените последици, както това изрично е посочено в разпоредбите на чл.517 от ГПК, чл.125, ал.3 и чл.73в от ТЗ. Такава е и целта на запора - да обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане при изпълнение върху дял на съдружника от търговското дружество по реда на чл.517 от ГПК като получи припадащата се на съдружника -длъжник част от имуществото,определена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ. Това право на взискателя - кредитор е гарантирано с нормата на чл.73в от ТЗ, съгласно който плащания на съдружник, произтичащи от дялове в търговско дружество, които са запорирани, се извършва само ако кредиторът със запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора.