Решение № 246 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300503044 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.59, ал.9 вр. ал.3-5 от СК и чл.56, ал.4 вр. ал.2 от СК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от А. Г. А. против решение №3791 от 14.09.2023 г., постановено по гр. д.№ 14056/2022 г. на Пловдивски районен съд, V бр. с., с което са изменени мерките по отношение на децата Г.Й. К., ЕГН **********, и А.Й. К., ЕГН **********, определени с решение №277/15.11.2007 г. по бр. д. №533/2007 г. по описа на І бр.с. на Районен съд - Пловдив, в законна сила от 14.12.2007 г., както следва:

Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата Г.Й. К., ЕГН **********, и А.Й. К., ЕГН **********, на бащата Й. А. К., ЕГН **********, и е определено местоживеенето на децата при бащата.

Определен е режим за осъществяване на лични отношения между децата Г.Й. К., ЕГН **********, и А.Й. К., ЕГН **********, и майката А. Г.

А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване.

Осъдена е А. Г. А., ЕГН **********, да заплаща на детето си Г.Й.

К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Й. А. К., ЕГН **********, издръжка в размер на 300 лв. /триста лева/ месечно, платима до 1

10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2022 г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Осъдена е А. Г. А., ЕГН **********, да заплаща на детето си А.Й.

К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Й. А. К., ЕГН **********, издръжка в размер на 300 лв. /триста лева/ месечно, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2022 г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта относно издръжката.

Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Й. А. К., ЕГН **********, и децата на страните.

И е осъдена А. Г. А., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив държавна такса в размер на общо 312 лв. за присъдената издръжка на двете деца и 60 лв. окончателна държавна такса по делото.

Във въззивната жалба се твърди неправилност и неоснователност на решението, изразява се несъгласие с него, без да се посочват конкретни доводи. Сочи се поведение на бащата, застрашаващо интересите на децата, несъгласие с присъдената издръжка и предоставяне ползването на семейното жилище.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Сочи се, че възраженията на жалбоподателката са бланкетни. Представят доказателства.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка и със становищата на страните, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от надлежен съдебен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано.

Решението е и допустимо – съдът се е произнесъл по редовно предявените исковете, с които е сезиран, правилно е дадена и материално правната 2 квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. В случая се оспорва извода на съда налице ли са новонастъпили обстоятелства, които да водят като краен резултат до промяна на определените с решението по брачния иск мерки относно упражняване на родителските права върху децата, издръжката, режим на личните отношения на родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права, с децата, и ползването на семейното жилище. Необходимо е да се отбележи, че в хода на въззивното производство децата са навършили пълнолетие, като в този случай упражняването на родителските права, режимът на лични отношения и издръжката се прекратяват от момента на настъпването на този факт.

Независимо от това, жалбата е допустима, доколкото жалбоподателката има правен интерес да обжалва решението в тази му част, а и относно ползването на семейното жилище.

Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение с бланкетна въззивна жалба, съдържаща оплакване за неправилност и незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, а изискването на чл.260, т.3 от ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл.269, пр.2 от ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция. Съгласно посочения текст, задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и правилността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното Тълкувателно решение и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС.

В конкретния случай въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни 3 материални норми. Налице е обаче служебно задължение за съблюдаване интересите на непълнолетните (към онзи момент) деца на страните.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, прие за установено следното:

Пред районния съд производството е образувано по искове с правно основание чл.59, ал.9 вр. ал.3-5 от СК и чл.56, ал.4 вр. ал.2 от СК.

Съдът е сезиран с искова молба от Й. А. К. против А. Г. А., като се твърди, че с решение №277/15.11.2007 г. по бр. д. № 533/2007 г. по описа на РС – Пловдив, І бр.с., в законна сила от 14.12.2007 г., между страните е било утвърдено споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./, с което бракът помежду им е прекратен, като били уредени последиците от развода, касателно лични отношения, предоставяне на семейно жилище след развода, издръжка и др.

Упражняването на родителските права по отношение на малолетните /тогава/ деца Г.Й. К. и А.Й. К. /близнаци/ било възложено на майката А. А., а бащата Й. К. имал право на лични отношения с децата както следва: До навършване на тригодишна възраст на децата - всяка първа, втора и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, в събота и неделя — в присъствието на майката. След навършване на тригодишна възраст на децата всяка първа, втора и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, както и в продължение на един месец през лятото, който да не съвпада с определеното от майката време за почивка с децата. С бракоразводното решение ползването на семейното жилище на страните, с адрес ***, било предоставено на съпругата А. А.. Според ищеца са налице основания за изменение на съдебното решение от 2007 г., тъй като от започване на първи клас момчетата живеели при баща си, включително и понастоящем. Промяната на фактическото положение, установено в споразумението между съпрузите, касаещо основната грижа за децата Г. и А.

К., била инициирана от майката. Същата, макар и родител с възложени родителски права, лично не ги е упражнявала. Това ставало с помощта на бащата, бавачка и разширеният кръг от семейството на ищеца. След навършване на ученическа възраст на децата абдикирала от правата и задълженията на майка и пожелала бащата да отглежда близнаците, тъй като щял да упражнява по-добри непосредствени грижи за тях, свързани с водене/взимане от училище, обличане, хранене, приспиване, извеждане на разходки, учене и др., в т.ч. и предоставяне на по-оптимални финансови възможности за момчетата. От навършване на шест години на децата ищецът полагал грижи за тях, към момента на подаване на исковата молба били навършили *** годишна възраст, и непрекъснато живеели с баща си, с брат си - Ц. К. (на *** години) и сестра си В. К. (навършила ***годишна възраст) деца на ищеца от новия му брак, сключен през 2015 г. За полагане на грижи за непълнолетните Г. и А. К. и за останалата част от семейството, освен бащата, помагали съпругата му, както и разширеният кръг от роднини — бабата и дядото по бащина линия и сестра му. Ответницата не участвала в грижите и 4 не предоставяла финансови средства за децата си за дрехи, храна, лекарства, помагала, униформи и прочее. Всички житейски и социални нужди на децата се посрещали от бащата, който, освен, че упражнявал фактическа грижа за децата си, в този период от време плащал редовно присъдената за децата издръжка, която се усвоявала лично от майката за нейни нужди и децата не получавали нищо от тези суми. От месец септември 2022 г. ищецът изплащал издръжка лично на непълнолетните си деца, а не чрез тяхната майката. В този период от *** години, в който децата живеели с баща си, А. А. главно контактува с тях по телефон. Личните контакти на ответницата с децата са по нейна преценка, обикновено през почивните дни, за няколко часа. А. и Г. от десет години не са оставали при майка си с преспиване. Когато били болни, грижата се полагала само от баща им - посещение при лекар, закупване на лекарства и контрол. Майката се интересувала за здравословното състояние на близнаците само информативно, без посещение и личен контакт.

Включително е отказвала, при заболяване от шарка на Г. и А., да помогне с лична грижа за болните си деца, тъй като се нарушавало спокойствието и е могла също да заболее. Ответницата не полагала родителска грижа, поради което било необходимо упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, тъй като фактически той ги упражнявал. В дома на ищеца - апартамент, находящ се в ***, била създадена подходяща и здравословна среда за отглеждане на децата. Те се чувствали щастливи и обичани. Упражнявал се оптимален контрол. Г. и А. са емоционално привързани към баща си, израснали са в неговото обкръжение и широк роднински кръг, споделят с баща си всичките си впечатления, притеснения и желания. Близки са с брат си и сестра си, както и със съпругата на баща им, която активно участвала в отглеждането им. Децата са ученици редовно обучение в *** клас, дневна форма на обучение през учебната 2022/2023 г. в ***. Ищецът е трудово ангажиран като *** на фирма „В.-***“ООД, гр. ***.