Решение № 162 от 18.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Джудит Сл. Д. в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601863 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 14.11.2023 г., постановена по НОХД №2807/2019г., СРС, НО, 19-ти състав, е признал подсъдимия И. С. И. за ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2017 г. около 10:00 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“ се заканил с убийство на К.Д.П., като държейки в ръката си нож му казал „Ще ви убия. Ще ви изкормя.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание три месеца лишаване от свобода.

С присъдата съдът е признал подсъдимия И. С. И. за ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2017 г. около 10:00 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“ се заканил с убийство на В.И.Н., като държейки в ръката си нож му казал „Ще ви убия. Ще ви изкормя.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание три месеца лишаване от свобода.

1

Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия И. С. Илиев, а именно наказанието три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия И. С. И. да заплати сторените по делото разноски на досъдебното производство в общ размер на 397,92 (триста деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лв. в полза на СДВР, както и тези, касаещи обвиненията, за които е признат за виновен в размер на 340, 00 (триста и четиридесет лева) лв. в полза на бюджета на съда по сметка на СРС.

Съдът на основание чл.190, ал.2 от НПК е осъдил подсъдимия И. С. И. да заплати по 5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

Срещу тази присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия И. И. – адв. Т., в които се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като се поддържа липсата на събрани категорични доказателства относно извършване на процесното деяние и в този смисъл недоказаност на обвинението от обективна страна, като единствените доказателства в подкрепа на обвинителната теза се явявали тези на св. П., които не се подкрепяли от останалите източници на доказателства. Оспорва се доказателствената стойност на СППЕ и протоколите за разпознаване на лице. Освен недоказаност на обективната страна се оспорва субективната страна на процесното деяние.Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.

Въззивният съд в разпоредително заседание е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощения защитник на подс. И. И.- адв. Т. поддържа жалбата и допълнението по изложените в тях аргументи.Прави искане да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която подзащитният й да бъде оправдан.

Представителят на държавното обвинение намира осъдителната присъда на районния съд за законосъобразна и като така прави искане да бъде 2 потвърдена, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Подсъдимият И. И., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите към присъдата. При преценката на същите доказателства, въззивния съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият И. С. И. е роден на **** г. в гр. Монтана, български гражданин, средно образование, безработен, реабилитиран, с адрес гр. София ж.к. „Стрелбище“, бл. ****, ЕГН **********.

Подсъдимият през м. септември 2017 г. работел като шофьор на такси.

Жената, с която живеел на съпружески начала свидетелката М.З., също упражнявала по занятие дейност шофьор на такси.

Свидетелите К.Д.П. и В.И.Н. към м. септември 2017 г. работели като електромонтьори към „ЧЕЗ разпределение България“ АД. Те били изпратени на 26.09.2017 г. преди 10:00 часа за отстраняване на авария на адрес гр. София, бул. „Гоце Делчев“№103 със служебен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с ДК № С **** ХР, който бил управляван от свидетеля Н.. Двамата били облечени във фирмени дрехи на „ЧЕЗ“. Трябвало да извършат ремонт на маслонапълнена кабелна електропроводна линия. До адреса, на който следвало да отработят аварията, имало стоянка за таксита, обозначена по съответен ред с табела, която се намирала в гр. София, бул. „Гоце Делчев“ преди кръстовището с бул. „България“. На 26.09.2017 г. около 10:00 часа на стоянката на такситата, която таксиметровите шофьори наричали „Капачките“, се намирал подсъдимият И. С. И., с лек таксиметров автомобил 3 марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № СВ **** КМ, който бил паркиран.

Към този момент подсъдимият работил към таксиметрова компания „О кей експрес“. Освен подсъдимия на таксиметровата стоянка имало и други спрели таксита. Тъй като две от таксиметровите коли на стоянката тръгнали свидетелят М., който бил четвърта кола се придвижил напред зад автомобила на подсъдимия, но между тях останало разстояние от около четири метра.

Свидетелят Н. предприел маневра за спиране на служебния автомобил, който бил обозначен с логото на „ЧЕЗ“ на таксиметровата стоянка. Спрял пред автомобила, който бил паркирал подсъдимия в непосредствена близост до същия, но без да има физическо съприкосновение с автомобила. Подразнен от случващото се подсъдимият натиснал клаксона на автомобила си и излязъл от него. Чувайки клаксона на автомобила свидетелката З., която се намирала от другата страна на булеварда, помислила, че звукът е насочен към нея, като си помислили, че е забравила нещо и се обърнала. Имала видимост към таксистоянката, но не чувала разговорите, а жестикулираме с ръце от страна на подсъдимия и други две лица с облекло на „ЧЕЗ“. Решила да се върне на място, но трябвало да пресече булеварда, което й отнело две-три минути.

Чувайки звукът на клаксон и свидетелката И., която била на таксиметровата стоянка излязла от автомобила си. Чула размяна на цинизми. Направила знак на подсъдимия, който й отвърнал със знак към телефона си да се чуят после и тръгнала по курс да кара клиент, напускайки таксиметровата стоянка.

Свидетелят В.Г., който бил също на таксиметровата стоянка и ядял палачинка също чул клаксона на подсъдимия, както и видял пикапа на „ЧЕЗ“, който бил застанал отстрани на колоната с таксиметрови автомобили. Свидетелят М. също бил на такси стоянката и видял, че пикапа на „ЧЕЗ“ е паркиран пред автомобила на подсъдимия, заради което станала разправия между подсъдимия и водача на служебното МПС на „ЧЕЗ“.

Подсъдимият се отправил към служебния автомобил на „ЧЕЗ“. През отворената предна шофьорска врата, откъм страната на свидетеля Н. подсъдимия отправил предупреждение, че нямат работа там, тъй като е стоянка за таксита и да се махат. На горното свидетеля Н. отговорил, че имат работа за кратко и ще тръгват след това. Свидетелят Н. тръгнал към задната част на служебния автомобил, последван от свидетеля П. и подсъдимия.

Продължили пререкания между тримата, разменили си псувни. Подсъдимият казал на свидетеля П., че ще извади бухалка и ще му смаже главата, на което 4

П. отговорил: „Добре, давай!“ При което подсъдимият се отправил към таксиметровия си автомобил и от към предната пътническа страна извадил предмет. Подсъдимият се насочил към свидетеля П. със същия. До подсъдимият имало и друг таксиметров водач, който бил излязъл от таксиметровия автомобил спрял зад този на подсъдимия и се опитвал да го възпира. Когато подсъдимият се насочил към свидетеля П., който бил в близост до свидетеля Н., П. чул звук от щракване, загледал се и видял, че подсъдимия държи нож и извършва движения, все едно наръгва, обръщайки се към П. и Н. с думите: „Ще те убия! Ще те изкормя!“ Другият таксиметров шофьор държал подсъдимият за ръката и го възпирал. Свидетелят П. се обърнал и казал, че се обажда в полицията. В това време подсъдимият продължил да се разправя със свидетеля Н. с разгънатия нож в ръка.

Свидетелят П. се почувствал заплашен, изпитал страх за живота и здравето си, разтреперил се. Видял, че подсъдимият е доста нервен и не знаел какво ще се случи.

Свидетелят П. минал към предната част на служебния автомобил и позвънил от телефона си на телефон 112. Той казал на оператора, че „Един таксиметров шофьор СВ **** вади нож, иска да ме заплашва да ме трепе...С нож ме заплашва. Извади един нож. Вика щи ****, вика ще заколям тука бе.“ Операторът от тел.112 казал на свидетеля П. да изчакат с колегата си, тъй като на място ще дойде полиция, която е насочена. Докато свидетелят П. разговарял с оператор на тел.112 подсъдимият разбрал за този разговор, качил се в таксиметровия си автомобил. В това време свидетелката З., успяла да пресече булеварда и да пристигне на място. Качила се в автомобила на подсъдимия. Подсъдимият направил обратен завой с автомобила си, посока към Южен парк и избягал от мястото, като в автомобила с него била и свидетелката З..

Свидетелят Н. се чул със съпругата си свидетелката Н.а по телефона и й разказал за случилото се, както и че трябва да отиде до 04 РУ-СДВР, за да даде обяснения. Същата вечер споделил отново с нея за случилото се. Той бил напрегнат и притеснен, споделил е за вербални закани, както и че на място се е намесил друг таксиметров шофьор, който се е опитал да успокои подсъдимия.

На място дошли изпратените от дежурната част служители на 04 РУСДВР екип в наряд като АП 62, състоящ се от мл. експ. Т.Г.М., мл. експ.

5

А.К.А. и мл. инсп. К.А.Г.. Приложена е книга, отразяваща подадения сигнал, както и ежедневната ведомост на личния състав от 02 взвод при 04 РУ-СДВР.

Не е изготвена докладна записка или друг документ, от който да се установи в колко часа полицейския екип е посетил адреса и кога е напуснал същия.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологични експертиза (КСППЕ), изготвена от вещите лица д-р Т. К. и психолог Г.Г., относно свидетеля К.Д.П., се установява, че не са налице качествени разстройства в психичния му живот, възприетите от него закани за убийство са възбудили у него преживяване на основателен страх от евентуалното им осъществяване, при него е налице психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено за делото значение, като психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и да дава, ако желае достоверни отговори на въпросите на разследването.

От заключението на КСППЕ, изготвена от вещите лица д-р Т. К. и психолог Г.Г., относно свидетеля В.И.Н., се установява, че не се установяват отклонения в психичното му функциониране, възприетите от него закани за убийство са възбудили у него преживяване на основателен страх от евентуалното им осъществяване, при него е налице психична свидетелска годност, като психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и да дава, ако желае достоверни отговори на въпросите на разследването.