Решение № 2904 от 31.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2904 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело № 20223110116928 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена искова молба от И. Н. И. с ЕГН **********, против Военно формирование 32140 – гр. Варна, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответната стана да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца И. И. сумата от общо 17649.12 лева (седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки), представляваща стойност на неизплатено обезщетение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2002 година до 16.12.2022 година (249 месеца) в размер общо на 498 дни (четиристотин деветдесет и осем) почивки или 3984 часа (три хиляди деветстотин осемдесет и четири), ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.

В проведено о.с.з. на 16.07.2024г. ищецът, чрез процесуалния си представител отправя искане за изменение на размера на исковата претенция.

Съдът на осн.чл.214 ГПК допусна изменение на иска, посредством неговото увеличаване от първоначално заявената претенция от 17649.12 лева (седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки), на сумата от 38761.40 лв./тридесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и 40 стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 23.12.2023 г. до окончателното и изплащане, както и изменение по отношение на извънредния труд по часове в размер общо на 7456 часа или 932 дни, вместо първоначално предявените 3984 часа, или 498 дни.

1

В исковата молба се излага следното:

Твърди се, че на 30.04.1998 година бил назначен на първа длъжност „Санитарен инструктор” със звание „Мл. сержант“ в поделение на СВ към МО със Заповед на Командира, а именно поделение 36250 - Добрич и подписал Договор за кадрова военна служба № 01/30.04.1998 г. След закрИ.е на поделението от 01.04.2002 година със заповед на командира бил преназначен в поделение/военно формирование 38920 Е - Варна, пряко подчинено и влиза в състава на ответното поделение/военно формирование 32140 - Варна на длъжност „Санитарен инструктор“ със същото звание. Твърди, че през годините бил повишаван в звание и длъжност като съм бил на последна длъжност „Старши санитарен инструктор“ в Медицинска служба на корвета със звание „Главен старшина“ в същото военно формирование. Твърди, че със Заповед № ЛС-01-31/07.12.2022 година на Командира на военно формирование 38920 - Варна, капитан I ранг Борислав Великов бил прекратен Договора за военна служба, бил освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 2 от ЗОВСРБ - при навършване на пределна възраст. Със Заповед № ЛС-01 34/15.12.2022 година на Командира на военно формирование 38920 - Варна, капитан I ранг Борислав Великов, бил отчислен от списъчния състав на ответното военно формирование, считано от 16.12.2022 година и било начислено за изплащане от Служба „Финанси“ на по-висшестоящото военно формирование, в което то е в състава му, а именно ответното военно формирование 32140 - Варна парично обезщетение за прослужени 20 (двадесет) години на военна служба в размер на 40680 лева (четиридесет хиляди шестстотин и осемдесет) на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползвани общо 43 дни (четиридесет и три) полагаем платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г. в размерна общо 4 231.35 лева (четири хиляди двеста тридесет и един лева тридесет и пет стотинки) на основание чл. 199 от ЗОВСРБ, парично обезщетение за неизползван вещеви лимит за 2021 г. и 2022 г. в размер общо на 1 044.15 лева (хиляда четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки) на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, както и еднократно допълнително вещево доволствие в размер на 650.00 лева (шестстотин и петдесет), съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ.

Твърди, че служебното време на военнослужещите е регламентирано в ЗОВСРБ. Прилага се и Заповед с номер ОХ – 313/08.05.2001г. В случаите когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, за който това не е основна служебна функция, получава допълнително възнаграждение. По време на служебното си правоотношение ищецът бил назначаван освен на дежурства по график, така и на бойни дежурства, дежурства „Дежурен кораб“ и други, които се отразяват в Заповедните книги на съответните поделения и в корабния дневник на съответния кораб/фрегата, така и на т.нар. външни дежурства, както следва: Дежурен в медицински пункт на в. ф. 32140 - Варна;

Помощник дежурен по Комендантство в Комендантството (което се намира до Катедралата в центъра на град Варна); Дежурен по медицински пункт във 2

ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна, които се отразяват както в Заповедните книги на ответното военно формирование 32140 — Варна, така и в съответните военни формирования по местонахождение на дежурството. През периода на военната си служба бил неколкократно командирован, заедно с целия екипаж на кораба в град Бургас за продължителен период, през което време също давал 24-часови дежурства, които се отразявали в Заповедните книги на тогавашната Военноморска база Бургас. Твърди, че не му било позволено ползването на приблизително 498 дни (четиристотин деветдесет и осем) почивки или 3984 часа (три хиляди деветстотин осемдесет и четири), след изпълнявано дежурства по график, бойни дежурства, дежурства „Дежурен кораб“, щурмова готовност, Дежурен в медицински пункт на в. ф.

32140 - Варна, Помощник дежурен по Комендантство, Дежурен по медицински пункт във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна и други външни дежурства в ответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование 38920/Е/ - Варна и ответното военно формирование 32140 - Варна. Твърди, че съгласно чл. 194, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, като общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В писмената заповед, с която се увеличава нормалната продължителност на служебното време се определя график по дни, с които на лицата ще им бъде осигурено ползването на намалено работно време, в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. Времето за дежурство е служебно време. Т.е. всяка превишаване на служебното време над нормативно определената месечна продължителност по чл. 194 ЗОВСРБ е извънреден труд. Приема, че ответникът след положено дежурство е длъжен не само да му заплати допълнително възнаграждение, но и възнаграждение за извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за положен от него извънреден труд за периода от 01.04.2002 година до 16.12.2022 година .

Положените от него часове труд са 3984 часа. Задължението е в размер на 17649.12 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Сочи се, че на ищеца не се дължи обезщетение за положен извънреден труд, нито обезщетение за служебно време над нормативно установеното, т.к. същият е бил надлежно компенсиран с намалено служебно време в рамките на съответния месец, в рамките на следващия календарен месец или пред по – късен период, като по този начин служебното време на ищеца не е надхвърляло нормативно установената обща продължителност на служебното време за съответния период. Не се спори, че ищецът е бил военнослужещ през процесния период. Не се спори, че за периода ищецът е заемал длъжности, чиито основни функции и дейности не са носене на дежурство. Направено е възражение за изтичане на погасителна давност на всички претенции за 3 периода от 01.04.2001г. до 15.09.2019г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Договор за кадрова военна служба №1/30.04.1998 г.; Договор за военна служба № 802-34/21.06.2010 г.; Допълнително споразумение № 80213/24.04.2020 г.; Допълнително споразумение № 03.100-4-39/16.05.2022 г.;

Заповед № ЛС-01-31/07.12.2022 г. на Командира на в.ф. 38920-Варна; Заповед № ЛС-01-34/15.12.2022 г. на Командира на в.ф. 38920-Варна; Заповед на министъра на отбраната на РБ №ОХ-313/08.05.2001 г.; Заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ- 241/10.04.2001 г.; Заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ- 266/25.04.2005 г.; Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г.; Разпореждане № 72/14.08.2008 г. на първия заместник началник на ГЩ на БА; Заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-296/19.05.2011 г.; Наредба № Н-18/19.12.2012 г., издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г.;

Допълнително споразумение № 802-2/06.02.2015 г. към Договор за военна служба № 802-34/21.06.2010 г.; Допълнително споразумение № 80213/24.04.2020 г. към Договор за военна служба № 802-34/21.06.2010 г.; длъжностна характеристика за длъжността „Старши санитарен инструктор", с per. №234/21.01.2019 г.; извлечение от „Книга за отчитане на положения извънреден труд от кадровите военнослужещи от под. 38920, per. № 13/08.01.2001 г.; Препис – извлечения от „Книга за отчитане на часовете за за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници" във военно формирование 38920-Варна, за м. март и м. май 2016 г., м. май 2017 г., м. януари, м. март и м. април 2018 г., м. юни 2019 г., м. януари 2020 г. и м. март 2021 г. - общо 10 листа; Препис-извлечение от заповед на командира на в.ф.38920-Варна, № РД-13-338/30.12.2020 г.; Преписизвлечение от заповед на командира на в.ф.38920-Варна, № РД-13236/30.12.2021 г.; Препис-извлечение от заповед на командира на в.ф.38920Варна, № РД-13-231/30.12.2022 г.; Заповед № 248/ 22.8.2006 г. на командващия на Военноморските сили; Заповед № 301/ 11.10.2006 г. на командващия на Военноморските сили; Препис - извлечение от заповед № 318/ 23.08.2012г. на командира на Военноморските сили; МЗ № ОХ-348/07.06.2011г.; МЗ № ОХ55/27.01.2013г.; Извлечение от Седмично разпределение на времето за корабните подразделения на в.ф.54950, с per. № 10832/28.11.2012 г. и Седмично разпределение на времето на управлението на в.ф.32140 - Варна с инв. №496/30.01.2015 г.- общо 1 лист; Счетоводна справка по гр. д. 6928/2023 г. по описа на ВРС, с per. № 3055/24.04.2023 г., издадена от финансова служба на военно формирование 32140-Варна относно полагащата се и изплатена работна заплата на ищеца за периода от 01.01.2003 г. до 15.12.2022 г.;

4

Инвентарен опис per. № 7810/22.10.2020 г. на книги и сборове документи на военно формирование 38920, сдадени от регистратурата за класифицирана информация на фрегата „Смели" в учрежденския архив на ВМС за периода от 1995 г. до 2019 г.; Преписи - извлечения от Инвентарен опис per.

№8973/08.12.2017 г. и Инвентарен опис per № 686/28.01.2021 г. на книги и сборове документи на военно формирование 32140-Варна; заповед на командира на вмб Варна № 0219 от 14.11.2001 г., заповед на командира на ВМБ Варна № 0268 от 18.12.2002 г., заповед на командира на ПОД.32140 Варна № 356 от 30.12.2003г., заповед на командира на ПОД.32140 Варна № 340 от 29.12.2004 г., заповед на командира на ПОД.32140 Варна № 378 от 28.12.2005 г., заповед на командира на ПОД.32140 Варна № 339 от 20.11.2006 г.

Безспорно е между страните, а и от приложения по делото договор за кадрова военна служба се установява, че ищецът е бил военнослужещ за процесния период от 01.04.2002г. до 16.12.2022г., както и че е заемал длъжности, чиито основни функции и дейности не са „носене на дежурство“.