Акт № 180 от 13.01.2016, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

7.7.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

05.13

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Татяна Андонова

Секретар:

Николай Грънчаров Катя Стайкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Татяна Андонова дело номер

20111200600108 по описа за

2011 година

Делотое образувано пред настоящата инстанция по подадена въззивна жалба от А.. К., в качеството му на З. на подсъдимата И. против присъда № 478/13.01.2011г. по НЧХД № 1655/2009г. по описа на БлРС. С присъдата съдът е призналподсъдиматаП. Ц. И. – родена на 12.11.1942 година в с.Г., оБ. Л., жител и живуща в Б., ж.к. З. 32, . 3 А. 8, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, ЕГН * за виновна в това, че 04.09.2008 година около 19.30 часа пред блок № 32 в ж. к. З. в Б. е казала унизителни за честта и достойнството на А. Н. М., с ЕГН * от Б. в нейно присъствие, а именно “дебелана, грозна, простачка, мръсница, грозотия и туловище” – престъпление по чл. 146 ал. 1 предл.1 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я е освободил, като й е наложил административно наказание “глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 пред.1 от НК за израза “краво, ще умреш”, както и по обвинението по чл. 146 ал. 1 предл. 1 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т. 2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимата за виновна и в това, че на 04.09.2008 година около 19.30 часа пред блок № 32 в ж. к. З. в Б. е разгласила клевети - неистински позорни обстоятелства за А. Н. М., с ЕГН * от Б. а именно, че синът й Олег е “главурко и разбойник, като баща му” – престъпление по чл. 147 ал. 1 предл.1 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 (петстотин) лева и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 пред.1 от НК във връзка с чл.148, т.1 от НК за изразите “хулиган, ти си невъзпитан побойник, като баща си, простак, ще стигнеш до затвора” и изразите отправени към В. М., “че е бандит, пияница и крадец” , същевременно е признал подсъдимата за виновна в това, че е разгласила клевети – преписала извършването на престъпление от А. Н. М., с ЕГН * от Б., а именно: в жалба до Директора на РДВР Б. и копие до Началника на РПУ Б. с вх. № 12226/09.09.2008 година по описа на РПУ Б. е посочила, че М. попълва Декларации с невярно съдържание, за да удостовери пред Община Б., че мъжът с когото живее – В. И. М., не работи, за да получи добавка за отопление” – престъпление по чл. 147 ал. 1 предл.2 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я е освободил по наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 (петстотин) лева и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 пред.2 от НК във връзка с чл.148, т.2 от НК за това, че М. е корумпирана. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати на А. Н. М., с ЕГН * от Б. сумата 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди от престъпленията, включващи 800 (осемстотин) лева, обезщетение от престъплението по чл.146, ал. 1, предл. 1 от НК, във връзка с чл.148, ал.1, т.1 от НК, 500 (петстотин) лева, обезщетение от престъплението по чл.147, ал.1 пред. 1 от НК. във връзка с чл.148, ал.1, т.1 от НК и 500 (петстотин) лева, обезщетение от престъплението по чл.147, ал.1 пред. 2 от НК. във връзка с чл.148, ал.1, т.2 от НК, като е отхвърлил иска над уважената част като неоснователен и я е осъдил да заплати на А. Н. М., с ЕГН * от Б. сумата 627,30 (шестстотин и двадесет и седем лева и тридесет стотинки) лева, представляващи сторените от последната съдебни и деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Районен съд Б. сумата 72 (седемдесет и два) лева, представляващи държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск, както и 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата си подсъдимата се излагат подробни съображения за неправилността, незаконосъобразността и необосноваността на присъдата. Акцентира се, че осъдителната и част противоречи на Закона, че липсвали каквито и да е доказателства относно изпълнителното деяние и авторството му, а в хода на прениите защитникът излага допълнителни аргументи, че били налице основания за реторсиране на деянията. Прави се искане присъдата да се отмени, като подсъдимата бъде оправдана изцяло по повдигнатите обвинения или делото да се върне за ново разглеждане на районния съд поради съществени процесуални нарушения именно в тази инстанция, а именно че не бил приложен института на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК, че се е произнесъл по просрочена тъжба депозирана извън седмодневния срок даден от съда за поправяне на първоначалната.

Въззиваемата оспорва твърденията и съображенията в жалбата, като се пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и справедлива.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и Закона, приема за осъществена следната фактическа обстановка:

Тъжителката А. Н. М. и П. Ц. И. са съседи, живеят на един етаж и ползват една етажна площадка в Б., ж. к. ”З.” Б. .3, като тъжителката работи в системата на МВР, а подсъдимата е пенсионер, занимаващ се с търговска дейност, като едноличен търговец. Отношенията им били влошени заради битови и междусъседски разправии. Имало скандали между М. и И., както и многократно на място е идвал полицейски патрул. В полицията са постъпвали и жалби по различни поводи от страна И. срещу М. и обратно.

На 04.09.2008 година около 19.30 часа подсъдимата И. била пред блок № 32 в ж. к. З. в Б. заедно със внуците си и свидетелката И. И. видяла свои съсед с име М. и го помолила да й помогне, като пренесе едни прозорци до мазето й в същия блок и вход. И. тръгнала с М., а свидетелката И., заедно с внуците на подсъдимата останали да седят на пейка в градинката пред блока. Като видяла, че се внасят прозорците в мазето на входа им, тъжителката М. поискала същите да бъдат прибрани, така че да не пречат на нормалното ползване на останалите мазета. Това възмутило подсъдимата и същата започнала да крещи, че отново става скандал. Нахвърлила се върху тъжителката и започнала да я обижда, като я наричала “дебелана, грозна, простачка, мръсница, грозотия, туловище”, по отношение на Д. й О. викала, че е “главурко, разбойник, като баща му”, а по отношение на съпруга на тъжителката В. М. казала, че “че е бандит, пияница и крадец”. Като видяла, че отново започва скандал с И., тъжителката М. се прибрала в апартамента си, където бил и свидетеля М.. По късно на място пристигнал полицейски патрул, а по същия случай на 09.09.2008 г. подсъдимата И., депозирала и жалба в РПУ – Б.. Описаното се отразило негативно върху психичното състояние на пострадалата, отишла на лекар, като видно от представената по делото експертиза от 17.09.2008 г. е М. била напрегната, имала сърцебиене, оплаквала се от отмаляване, трудно съсредоточаване, плачене и боцкане по цялото тяло, като не са установени обективни причини за това й състояние е консултирана с психиатър и кардиолог. Това нейно състояние продължило известно време след това, като някои симптоми продължават и понастоящем. По жалба с вх. № 12226 от 09.09.2008 година на подсъдимата И. до Директора на РДВР Б. е образувана преписка и съответно осъществена проверка, по която страните са предупредени да не се саморазправят като споровете между тях да се разрешават по съответния ред. В горната жалба подсъдимата И. твърди, че тъжителката М. получава добавки за отопление от Община Б., като за целта е попълнила декларация с невярно съдържание, че мъжът, с когото живее – В. М., не работи, като същевременно същият осъществява трудова дейност в строителството и не декларира доходи. По време на проверката обаче тези твърдения не са установени.

Представена е по делото преписка с вх. № 825/2006 година, образувана отново по жалба на подсъдимата И. срещу тъжителката М. с искане последната да бъде разследване за действия уронващи престижа на МВР, да бъде наказана по съответните деяния, както и да бъде разследвана за описани от подсъдимата в жалбата престъпления.

Пред първостепенния съд са представени множество, гласни и писмени доказателства изведени от показанията на свидетелите А., Р., И., М. Т. М. И.Б., Ш., М. Ш. Ш., М., Я. С.. Районният съд подробно е анализирал информацията, предоставена в показанията на свидетелите, като е разграничил две основни групи доказателствена стойност, едната в подкрепа на обвинението, другата в подкрепа обясненията на подсъдимата, с които твърди, че е реагирала на обидни реплики срещу нея от страна на тъжителката. Така например правилно са отчетени всичките данни за резултата от деянието върху живота и поведението на пострадалата от показанията на свидетелите С. и М., както и Р.. Същите твърдят, че случаят се е отразил тежко на пострадалата и нейното семейство, като бил създаден постоянен психически дискомфорт и тревога, заради разпространените клевети и обиди, че трудно са преживели моралното им опетняване и засягане на професионалния имидж. И други от свидетелите съобщават за здравословни проблеми на тъжителя след случая, като го отдават на преживения стрес и неприятности. От друга страна правилно районния съд е приел обясненията на подсъдимата за несъответни на действителното положение, тъй като противоречат освен на показанията на свидетелите и на писмените документи свързани с безусловното установяване, че не са констатирани неправомерни действия от страна на пострадалата на сочената дата- такова са писмени документи , жалби и докладни от проверки. Единствено съответни на показанията на подсъдимия са тези на свидетеля Ш. и И., като първата е нейна дъщеря и явно заинтересована от оправдаване на подсъдимата, вторият свидетел е близка приятелка и показанията и че подсъдимата била затворена в мазето от съпруга на пострадалата не се подкрепят от останалите гласни доказателства и събраната от тях информация. Такава се съдържа в показанията на свидетеля Ангелакова, И., М., Т., М. и Я..

Въз основа на обсъдените в последователност и логическа обвързаност доказателства въззивният съдът приема за правилни, обосновани и законни изводите на първостепенния съд относно фактите по делото факти и правото по отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение.

Правилно районният съд е приел, че установената фактология е действителната и че същата безусловно установява, че на инкриминираната дата подсъдимата е осъществила състава на три престъпления срещу личността на подсъдимата. Повдигнатите срещу подсъдимата И. обвинения са за осъществяване квалифициран състав на обида, а именно казване на нещо, унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие и нанесена публично и разпространена Ч. печатно произведение, представляващо престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 във връзка с чл.146 ал.1 пред.1 от НК и за осъществяване на квалифицирани състави на клевета, а именно разгласяване на позорни обстоятелства, разпространени публично, представляващо престъпление чл. 148 ал.1 пред.1 от НК във връзка с чл.147, ал.1, пред.1 от НК и преписване на престъпление, обстоятелство разпространено публично или Ч. печатно произведение, представляващо престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.147, ал.1, пред.2 от НК. Изложените аргументи свързани със съставомерните признаци са прецизирани с оглед на правото, като правилно е прието, че субект на деянието е именно подсъдимата, а изпълнителното деяние се е изразило в изричане на отправени обидни думи и неверни позорящи факти. За същите се съди освен от твърденията в тъжбата и от установеното в рамките на водените проверки. Думите били непосредствено възприети от пострадалата, като съдържанието им е засегнало самооценката й за собствената личност и достойнство. Значението на казаното представлява обективен израз на обидно, презрително и унизително отношение на подсъдимата към тъжителя. Обстоятелството, че тя е възприела това отношение и е пострадала от него, като е била унизена, се доказа по несъмнен начин в производството от показанията на близките и колеги на тъжителя, които са възприели непосредствено поведението на подсъдимата. Правилни са съображенията на районния съд и по отношение наличието на пряк умисъл, у извършителката, тъй като същата е разбирала, че използваните от нея думи имат обидно значение, че ги употребява в присъствие на пострадалата и че ще засегне честта и достойнството и, каквато е била и пряката цел.