Решение № 19685 от 20.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4487/2026
- Вид
- Решение № 19685
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 19685 гр. София, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110104487 по описа за 2026 година
Предявени са от ищеца ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителни искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 158,50 евро, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка имущество „ЗА ДОМА” за застрахователно събитие, настъпило на 27.07.2025г. в гр.
Плевен, ул. „... № 78, както и за сумата 5,49 евро, представляваща лихва за забава върху главницата а периода от 01.11.2025г. до 19.02.2026г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до погасяването.
Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД твърди, че на 27.07.2025г. в гр. Плевен, ул. „... № 78, в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „За дома”, полица № 221925055009, е настъпило събитие – токов удар и късо съединение, поради прекъсване на електрозахранването от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в резултат на което са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на електроуред – хладилник марка „ARIELLI”, AHS-120LN S/N 1809008-A11, собственост на П. Н. Т.. Сочи че, е увреден компресорен агрегат, за което е представен Констативен протокол от 15.09.2025г. на оторизиран сервиз за ремонт „Райт Сервиз“ ЕООД, гр. Плевен, с оферта за ремонт в размер на 280 лева. С Декларация от 04.09.2025г. от П. Н. Т. е посочено, че процесният хладилник е закупен през 2013г. от „Метро“ – Плевен, на стойност по спомен 270 лв. С доклад по щета № 2219250200/237-25/18.09.2025г. ищецът е заплатил обезщетение за сумата от 310 лева на собственика на имота на дата 19.09.2025г. С писмо изх. № 2381/28.10.2025г. ищецът поканил ответника да заплати регресната претенция, получена от ответника на 31.10.2025г., който не предприел необходимите действия по удовлетворяване на претенцията, поради което ищецът претендира присъждане в настоящия процес на общия размер на суброгационното му вземане, ведно със законна и мораторна лихва, както и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага подробно, че не е налице 1 основание за ангажиране на отговорността му. Оспорва твърдението, че вредите са вследствие на „Няколко краткотрайни прекъсвания на ел. захранването и получено пренапрежение в електропреносната мрежа“ настъпили на 27.07.2025г. Заявява, че от посочения Констативен протокол от 15.09.2025г. на „Райт Сервиз“ ЕООД не става ясно как е формиран извод, че прекъсванията в електрозахранването са причинили вредите.
Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба документи.
Счита, че липсват доказателства относно точната дата на настъпване на вредите.
Развива подробни съображения в насока, че на твърдяната от ищеца дата, доставяната ел. енергия е била без отклонения от изискуемото качество и показатели, като освен това не били постъпили и други оплаквания от потребители в района. Счита, че възможна причина за щетите е неизправност на ел. инсталацията, след границата на собственост на електрическите съоръжения на ответника – неинсталирана защита срещу пренапрежение, ниско напрежение и претоварване. Оспорва увредената вещ да е собственост на застрахованото лице и да е била монтирана в имота. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата, в това число и в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните юридически факти: 1. валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество; 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер; 3. да са налице предпоставките за възникване на договорна отговорност за „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение за използване на ел. мрежа между увреденото лице и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение и настъпване на имуществени вреди в твърдения размер вследствие на неизпълнението на договорното задължение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, срещу който страните не са навели възражения, са обявени за служебно известни и поради това ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на ответника е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия за територията на гр. Плевен, където се намира процесния имот и за процесния период.
Съгласно приложимите към казуса и общоизвестни общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД одобрени на 07.11.2007г. и последно изменени на 26.04.2010г. са уредени хипотези, при които дружество носи отговорност при прекъсване на електрозахранването и случи, при които тази отговорност е изключена. Съгласно чл.
42, ал. 1, т. 3 от ОУ електроразпределителното дружество носи имуществена отговорност за вреди, нанесени на потребителите, при нарушаване непрекъснатостта на захранването, определена от категорията на осигуреност на електроснабдяването.
Съгласно чл. 36, т. 3 от ОУ дружеството може временно да преустанови преноса на електрическа енергия без предварително уведомяване на клиентите при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от дружеството причини, в който случай то не носи отговорност (чл. 46, ал. 1 от ОУ).
2
Обявено е за безспорно в отношенията между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че движимо имущество – хладилник марка „ARIELLI”, AHS-120LN S/N 1809008-A11, е било застраховано по договор за застраховка „Застраховка за дома” със застрахователна полица № 221925055009 от 10.07.2025г., сключен между ищеца и П. Н. Т., със срок на застрахователно покритие от 16.07.2025г. до 15.07.2026г. Обстоятелството се доказва от приложената по делото полица /л.9/, която обуславя съществуването на облигационно правоотношение по този договор за застраховане на имущество в гр. Плевен, ул. „... № 78. Не се оспорва също така, че съгласно условията на застрахователния договор обект на застрахователното покритие е и находящото се в процесния имот общо обзавеждане, битови ел. уреди, лични вещи.
Настоящият съдебният състав приема за установено, че хладилник марка „ARIELLI”, AHS-120LN S/N 1809008-A11, е собственост на застрахования П. Н. Т..
Житейски логично е лицето да не пази документите от закупуването на уреда след изминалия дълъг период от време, считано от датата на закупуването до датата на събитието, поради което и след като липсват доказателства за противното, съдът приема това обстоятелство за доказано от представената и неоспорена декларация от 04.09.2025г. (л. 8).
От събраните писмени доказателства се установява, че застрахованото лице П.
Н. Т. е подал на 29.07.2025г. заявление за възникнало събитие от 27.07.2025г., при следните обстоятелства: След неколкократно спиране и пускане на кратки интервали на електрозахранването (токов удар) е повреден електрически уред – хладилник марка „ARIELLI”, AHS-120LN S/N 1809008-A11 (изгаряне на компресор), намиращ се на адрес в гр. Плевен, ул. ... № 78.
По делото се установява също, че ищецът е изготвил доклад по щета № 2219250500/237-25 от 18.09.2025г., в който е приел, че се касае за настъпило застрахователно събитие по риск „токов удар“, вследствие на което са нанесени щети върху застрахованото имущество на горепосочения адрес. Размерът на щетите е определен на 310 лева, като не е спорно между страните, че в изпълнение на договорното си задължение на 19.09.2025г. ищецът е заплатил определеното застрахователно обезщетение на П. Н. Т..
По делото е приет констативен протокол от 15.09.2025г. (л. 7), от съдържанието на който се установява, че представител на „Райт Сервиз“ ЕООД, е извършил проверка на уред по рекламация - хладилник марка „ARIELLI”, AHS-120LN S/N 1809008-A11, с констатация, че същият не работи. Отразено е, че уредът е с изгорял компресорен агрегат вследствие на високо напрежение в електроподаващата мрежа (токов удар).
Като свидетел по делото е разпитано застрахованото лице – П. Н. Т.. Същият дава показания за възникнал проблем със собствения му хладилник на адреса, на който живее: ул. „... № 78 в гр. Плевен. Посочва, че в деня, в който настъпила аварията, спрял тока за известен период от време. Били направени неколкократни неуспешни опити да бъде пуснат, които свидетелят оприличава на пресвяткания. Вечерта забелязал, че хладилникът не работи, като видимо не установил причината за това.
Служители от фирмата за поддръжка посочили, че уредът е с изгорял агрегат и не си заслужава да бъде ремонтиран. Сочи, че събрал необходимите документи, които били изискани от застрахователя, след което му било заплатено обезщетение.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда съгласно чл. 202 ГПК. Като вероятна причина за увреждане на процесния електроуред вещото лице е посочил прекъсване на електрозахранването. Уточнява, че не може да се каже с абсолютна сигурност, че това е единствената причина, като в тази връзка следва да се отчита и възрастта на хладилника към датата на събитието, закупен през 2013г., съответно възможна 3 предпоставка за повредата е и амортизация на уреда. Заявява, че по информация на собственика, няма осигурена защита от комутационни и атмосферни пренапрежения на вътрешната електрическа инсталация, нито на въпросния хладилник, която по мение на експерта би намалила вероятността от повреди, поради пренапрежения.
В отговор на поставени от ответника в откритото съдебно заседание въпроси вещото лице е посочил, че не са констатирани оплаквания от други абонати за възникнали дефекти в резултат на прекъсване на елекрозахранването, нито от същия абонат за друг уред в неговия имот. Заявява, че не може да се каже с категоричност, че токовият удар е единствената причина за дефекта по процесния хладилник.
Ответникът оспорва наличието на причинна връзка между прекъсването на електроснабдяването и причинените вреди, при условията на евентуалност – прави възражение за наличие на обстоятелства, които го експулпират от отговорността за заплащане на обезщетение за вреди.
По настоящото дело от показанията на свидетеля П. Н. Т., заявлението за възникнало събитие и предвид разменената между ищеца и ответника кореспонденция и непротиворечиво, се доказва еднозначно, че е имало няколко прекъсвания на електрозахранването на адрес: гр. Плевен, ул. „... № 78, поради което и релевираните възражения, че не е установена датата на щетата, остават несподелени. Съвкупния анализ на тези доказателства позволява да се направи логичния извод, че събитието, довело до щетата, е станало на 27.07.2025г.
Ответникът като оператор на електропреносната мрежа е имал задължение съгласно чл. 86, ал. 4 ЗЕ по всяко време да действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна мрежа. Съгласно чл. 12, т. 2 от ОУ на договора за използване на електроразпределителната мрежа на ответника, които са публично известни (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР (отм.), но действащи за исковия период), електроразпределителното дружество се е задължило по договора да осигурява на потребителите си ел. енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, до границите на собствеността на електрическите съоръжения. Съгласно чл. 12, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /л.