Решение № 2628 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2628 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330100825 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата Р. Т. И. е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***/31.08.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК.

2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № ***/31.08.2023 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. четвърто ЗЗД.

3. предявен при условията на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция № ***/31.08.2023 г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/31.08.2023 г. Твърди, че е усвоил сумата от 450 1 лв. по договора за паричен заем, но не е заплатила последната, както и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство от 296, 96 лв. Сочи, че с установения в договора годишен лихвен процент от 40% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция. Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка.

Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР от 47, 53 % не отговаря на действително приложения. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното правоотношение. Твърди, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя е представен стандартен европейски формуляр с различни данни от тези по договора за кредит. Поддържа, че на собствено основание е недействителен и сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 23.06.2022 г., като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Твърди, че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и трето за правния спор лице, поради което сключването на такъв договор за поръчителство от страна на длъжника е лишен от правно основание, доколкото в случая не се достига до типичната и непосредствена цел на договора за поръчителство, а именно – обезпечение на вземането на кредитора от друго, различно от длъжника, лице. Сочи, че по договора за поръчителство длъжникът не получава никаква престация, което нарушава принципа за справедливост. Счита, че клауза, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчител, е установена в противоречие с целта на Директива 2008/48, доколкото задължение на кредитодателя е да направи 2 оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит. Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143 ГПК. Твърди, че задължавайки потребителят да сключи договор за поръчителство, кредитодателят е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД, като ако ищецът би изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя, а единственият й мотив би бил да надари кредитора. В този смисъл сочи, че на основание чл. 225, ал. 1 ЗЗД по договора за дарение дарителят следва да престира незабавно, в противен случай договорът е нищожен, а в процесния случай възнаграждението за поръчителя се погасявало на погасителни вноски. Поддържа, че предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, последният е недействителен, поради недействителност на обезпечената сделка – договорът за паричен заем. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, доколкото не е заплатена дължимата държавна такса и не е представено пълномощно за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Н.. Счита, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от неговото предявяване, доколкото ищецът е погасил предсрочно задълженията си по договора. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба. Сочи, че договорът за кредит отговаря на законоустановените изисквания на ЗПК. Твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, като счита, че нарушения при определяне на годишния процент на разходите не водят до недействителност на договора и приложение на чл. 23 ЗПК. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита.

Договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс, като счита, че тази цена не може да бъде приравнена на законната лихва, а приложение следва да намери ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с 3 ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото представянето на обезпечение не е условие за усвояване на заемната сума.

Счита, че разноските, свързани със задължението за предоставяне на обезпечение не могат да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по кредита. Поддържа, че възнаграждението на дружеството – гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход, свързан с кредита, тъй като не е установено към момента на сключване на договора за кредит.

Твърди, че ГПР изразява общите разходи по кредита и съответства на посочения в договора. Поддържа, че неточното посочване на годишния процент на разходите не представлява условие за недействителност на договора за кредит, а приложение следва да намери разпоредбата на чл. 19, ал.

5 ЗПК. Сочи, че в договора за кредит не е предвидено задължение за заплащане на възнаграждение за обезпечение, като изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. Твърди, че на потребителя е предоставена необходимата преддоговорна информация, преди последният да бъде обвързан от договора за паричен заем. Оспорва изложените от ищеца съображения, че представянето на обезпечение е свързано с оценката на кредитоспособността.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, доколкото не е заплатена дължимата държавна такса и не е представено пълномощно за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Н.. Счита, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от неговото предявяване, доколкото ищецът е разполага с възможността да предяви осъдителен иск. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция урежда отношенията между страните по договора. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. Счита, че правоотношението по договора за предоставяне на гаранция не е акцесорен по отношение на договора за паричен заем и не представлява поръчителство, поради което счита, че разпоредбите на чл. 138 ЗЗД и сл. са неотносими в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, като 4 възнаграждението е определено след извършена преценка на риска. Позовава се на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради липса на правно основание.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Р. Т. И. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/31.08.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 450 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на осем месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 63, 88 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 511, 04 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 40, 76 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция № ***/31.08.2023 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи 5