Определение № 1973 от 14.08.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1973 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Частно наказателно дело № 20242120203239 по описа за 2024 година

Производството е по чл.243 ал.5 вр. ал.4 от НПК.

Жалбата е от адв.Сл. Ст. Д., действащ като пълномощник на „Л.“ ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Кр. П.“ №1 хотел „С.“ ет.1, ап.103 с управител Л. Д. Ст. в качеството на управител на ЮЛ срещу постановление на прокурор от БРП от 25.07.2024г за прекратяване на наказателно производство с правно основание чл.24 ал.1 т.1 НПК поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер съгласно разпоредбите на НК.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилно установена фактическа обстановка, неотчитане на действителни обективни факти и премълчаване на други. Според жалбоподателя прокурорът е изследвал фактите едностранчиво само по отношение на престъплението по чл.323 ал.1 НК, а не е разсъждавал за наличие и на други престъпления по НК, като например повреждане или унищожаване по чл.216 НК. Предлага на съда да отмени като неправилно постановлението на прокурора и да даде задължителни указания за произнасяне на други евентуални престъпни деяния, за които прокуратурата да се произнесе.

На първо място жалбата е подадена в рамките на законоустановения 7мо дневен срок за обжалване пред материално и териториално компетентен съд (лист 182 и л.183 от ДП том 4) по смисъла на чл.243 ал.4 НПК. Подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма качеството на пострадал по следните съображения:

1

Съгласно чл.243 ал.4 (нов) от НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното ЮЛ, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-мо дневен срок.

В чл.74 НПК е дадено законово определение на понятието „пострадал“, а именно лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да има пострадал от едно престъпление по смисъла на закона, то следва да е резултатно и определено лице следва да е претъпяло като пряка и непосредствена последица от осъществяването на престъплението имуществен или неимуществена вреди.

Видно от материалите по делото същото е образувано и водено срещу неизвестен извършител за деяния по чл.323 ал.1 НК. Престъпният състав на чл.323 ал.1 НК криминализира единствено извършеното деяние със съответните му обективни и субективни характеристики, без да поставя изискване за настъпване на каквито и да било допълнителни вредни последици. Разглеждането престъпление е формално, на просто извършване, т.е единствената съставомерна последица е самото извършено деяние, което априори изключва наличието на пострадал (в този смисъл е и трайната практика на ВКС по отношение на формалните престъпления –Р№1081-2006ІІІ н.о. на ВКС, Р№301-2003-Ін.о., Р№596-2002-ІІ-н.о. на ВКС).

Допълнителен аргумент за липсата на процесуално качество на пострадал в лицето на жалбоподателя ЮЛ може да бъде изведен и от систематическото място на престъплението по чл.323 ал.1 НК. Посочената разпоредба е в Глава десета от НК, озаглавена „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, чийто родов обект гарантира нормалния обществен живот на гражданите. До същия извод се стига и от анализа на конкретния фактически състав на самоуправството, при което самоволно се упражняват оспорени субективна права, като по този начин се пренебрегват установените властнически правомощия на компетентните държавни органи по повод законосъобразното разрешаване на възникнали спорове между гражданите. Липсата на отрицателно изменение в материалната сфера на посочените лица, предвид различния обект на защита, представлява 2 своеобразна пречка за възникването на процесуалната правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора.

В правната доктрина съществува и обратна практика, а именно, че посочените по-горе обществени отношения, обект на защита от състава на чл.323 ал.1 НК не изключва възможността при този вид престъпления да възникне фигурата на пострадал със следващите се от това процесуални права по чл.74 и сл. от НПК. Това е така, тъй като самоуправното посегателство макар и първично да е насочено срещу установения държавен ред за решаване на правни спорове, като вторична (непряка) последица винаги може да засегне отделни лични и собственически права. В тези хипотези, лицето, чиито права са накърнени, се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни. В този смисъл, актуално е ППВС№9/1961г изм.с ППВС №8/87г, според което основание за гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението и ако от него са последвали вреди, то се дължи произнасяне по претенцията за възмездяването им. Обстоятелството, че престъплението по чл.323 ал.1 НК е в глава Х на НК изобщо не ограничава възникването на фигурата на пострадал, респективно възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието вреди. В този смисъл виж Р№30/2013г по н..д.№2150/12г ІІ н.о., Р№99/2009г по н.д.№43/2009г ІІІ н.о.. В обобщение на изложеното, следва да се приеме, че самоуправството, като деянието по чл.323 ал.1 Нк е възможно само при възникнал спор между страни по повод на действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред и случаят е немаловажен, като при такова правоотношение страните се явяват съответно извършител и пострадал от това престъпление.

Съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят ЮЛ няма качеството на пострадал, тъй като липсва правен спор.

Относно възражението, че прокурорът не се е произнесъл и за друг евентуално възникнал при разследването състав на престъпление като например по чл.216 НК, същото е неоснователно. Има произнасяне и по този състав. Прокурорът е изследвал, че такъв състав е несъставомерен от 3 субективна страна и настоящият състав споделя напълно този извод.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав на основание чл.243 ал.5 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима жалбата на „Л.“ ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Кр. П.“ №1 хотел „С.“ ет.1, ап.103 с управител Л. Д. Ст. срещу постановление на прокурор от БРП от 25.07.2024г за прекратяване на наказателно производство с правно основание чл.24 ал.1 т.1 НПК поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер съгласно разпоредбите на НК.

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД №3239/2024г по описа на БРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-Бургас в 7-во дневен срок от получаване на препис от същото от страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на „Л.“ ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр.П., пл.“Кр. П.“ №1, хотел „С.“ ет.1, ап.103 с управител Л. Д. Ст. в качеството на управител и на БРП.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4