Решение № 295 от 15.10.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. ХАСКОВО, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500585 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

С Решение № 149/12.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 1859/2024 г., Районен съд – Димитровград приема за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37, че Д. В. П. с ЕГН: **********, адрес: *** не дължи сума в размер на 1 261,62 /хиляда двеста шестдесет и един лева и 62 ст./, представляваща корекция на сметка за минал период - 08.07.2024 - 16.08.2024 г., начислена във връзка с установено неточно измерване на количеството електрическа енергия от електромер с фабричен № **, монтиран да измерва консумираната електрическа енергия в обект, находящ се в ***.

С решението се осъжда дружеството да заплати на въззиваемата страна сумата от 480.47 лева разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът 1

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващия съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Сочи, че неправилно съдът e приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Твърди още, че с промяната на ПИКЕЕ правомощието да извършва преизчисляване на количеството доставена енергия е предоставено именно на „Електроразпределение Юг“, а не на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д. В. П. чрез процесуалния и представител адв. Д.. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС - Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. В. П. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна 2 корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия.

Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.

Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същото следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстранявани, и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя. В случая при проверката електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза след анализ на данни. При това, ако в паметта на електромера са запазени данни за потребената ел.енергия, ответникът е могъл да ангажира доказателства за установяване действителния размер на потребената, но незаплатена ел.енергия от потребителя. Това би било основание тази реално потребена, но незаплатена от потребителя ел.енергия да бъде претендирана като дължима.

3

Същият не е сторил това и след като не е установено действително потребената ел.енергия, то заплатената от потребителя сума се явява платена без основание и подлежи на връщане.

На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване на доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл. 98а, ал. 6 от ЗЕ.

С оглед на изхода на спора, представения договор за правна защита и съдействие по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивваемата страна се дължат разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 200 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/12.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 1859/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на Д. В. П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 200 /двеста/ лева - разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Приемам за безспорно установено, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия. Не се спори по въпроса, че процесното вземане представлява начислена от доставчика-въззивник сума като преизчислена цена за реално доставена и консумирана за минал период ел.енергия. Ищецът основава исковата си претенция на твърдение, че за енергоразпределителното дружество липсва законово основание да начислява корекции за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена енергия.

В случая не се касае нито за прилагане на института на безвиновната отговорност, нито следва да се търси вината на абоната за конкретната промяна на техническите параметри на процесното СТИ. Претендираното от дружеството-въззивник право да получи реална цена на действително доставена стока намира своето основание в чл. 183 ЗЗД и на приетите въз основа на чл. 83 ал. и вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката нови ПИКЕЕ, действащи от 04.05.2019 година.

Солидаризирам се със застъпеното в актуалната съдебна практика становище в следния смисъл: Последните законодатели изменения изрично възлагат на подзаконова уредба реда и начина за преизчисляване на количеството ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ , са приети понастоящем действащите Правила ( ПИКЕЕ ДВ бр. 35/2019 г., изм ДВ бр. 57/2021 г.) от КЕВР, които съгласно чл. 1 на този нормативен акт регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и начините за преизчисляване (чл. 1, т. 7 ПИКЕЕ), а по тази причина и правата и задълженията на страните (чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ от 2019 г.). Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не 5 противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД ), която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползвателя (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ). Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Практиката на ВКС по тези въпроси, през последните години е постоянна и непротиворечива – н.п. Решение № 115/17.06.2022 година по гр.д.

№ 3817/2021 година на 4 г.о. на ВКС, Решение № 61/02.06.2022 година по гр.д.

№ 1898/2021 година на 3 г.о. на ВКС и много други.

Поради това приемам, че операторът нормативно е имал правото на преизчисляване на количеството на електрическата енергия, по реда и начина, разписани в раздел IX от новите ПИКЕЕ.

В конкретния казус операторът на съответната мрежа, към която е присъединен процесният обект на потребление, установява наличието на предпоставки за извършване на преизчисляване на дължимата от ищеца цена на електроенергията, както и съответствието на корекцията на действителната стойност на потребената от въззиваемия електроенергия. Безспорно е установен периодът, през който доставената в обекта и потребена от абоната електроенергия не е била отчетена. Следователно, вземането на оператора в процесния размер съществува. Като е достигнал до противоположния извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

6