Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 971 от 27.09.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1778/2024
Вид
Решение № 971
Подписан
27.09.2024
В сила
27.09.2024
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.303, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, параграф 1, буква "в" · Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията
  • чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. В., 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501778 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.127б, ал. 6 от СК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 49649/19.06.2024г., подадена от Е. Т. С., ЕГН **********, срещу Решение № 2066/05.06.2024г., постановено по гр.д. № 4704/2024г. по описа на РС-В., 46 състав, с което е отхвърлено предявеното от Е. Т. С., ЕГН **********, искане с правно основание чл. 127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето Д. В.ов Д., ЕГН **********, поради конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родителя и негов баща В. Х. Д., ЕГН 8107152861.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивницата счита, че решението противоречи на правилата на логиката и на събраните доказателства. Сочи, че не са обсъдени изцяло свидетелските показния, като 1 анализ и излагане на съображения защо не се кредитират показанията на св.

В.а /извън аргумента, че е майка на ищцата/. Сочи още, че съдът не е обсъдил представени и приети писмени доказателства по делото. Излага, че съдът безмотивно е отхвърлил тезата, че всички заведени от бащата производства представляват опит детето да бъде отведено в САЩ. Твърди наличието на ново обстоятелство, възникнало след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а именно молба до бащата В. Д. до ВКС за отмяна на влязлото в сила решение, с което е отказано връщането на детето Д. в САЩ.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважено искането по чл.127б от СК и за бъде приложен защитен механизъм за пътуване на дете с оглед чл.32, пар.1, б. „в“ от регламент (ЕС) 2018/1862.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. Х. Д., ЕГН 8107152861, с който жалбата се оспорва като неоснователнa. Въззиваемият счита, че решението е правилно и законосъобразно, като съдът е обсъдил целия доказателствен материал в неговата съвкупност. Излага, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен извод, че в процесния случай е налице неприемане от страна на майката на влязлото в сила решение по гр.д. № 347/2020г. по описа на ОССмолян, по силата на което е признато, че ответникът е биологичен баща на детето Д.. Сочи, че въпреки постановения със същото решение режим на лични контакти на бащата с детето, майката не осигурява никаква възможност за такъв и осуетява изпълнението му. Аргументира липсата на риск от незаконно извеждане на детето извън Република България, доколкото контактите на бащата се осъществяват само чрез съответните институции.

Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените под делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 127б, ал. 6 от СК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – 2 ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на Е. Т. С., ЕГН ********** срещу В. Х. Д., ЕГН 8107152861, с която е предявено искане по чл. 127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето Д. В.ов Д., ЕГН **********, поради конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родителя и негов баща В. Х. Д., ЕГН 8107152861.

В молбата са изложени твърдения, че детето Д. е родено на 22.06.2017г. в САЩ. Молителката имала епизодични връзки с и не е живяла с него на семейни начала. При раждането на детето, последният отказал да го припознае. Поради системен психически и физически тормоз майката се върнала заедно с Д. да живее в България, където заживяла на семейни начала с А. Х. З. и той припознал детето. През 2022г. В. Х. Д. предявил иск за установяване на произход, като по делото свидетелите дали неверни показания, вследствие на което бил вписан като баща на детето. В частта за упражняване на родителските права и определяне на местоживеенето на детето в САЩ искът бил отхвърлен. През същата година завел и дело срещу майката за връщане на детето в САЩ поради отвличането му, но молбата му била отхвърлена от СГС. Според молителката Молителката счита, че целта на всички заведени от ответника производства е да отведе детето в САЩ.

Същевременно бащата не търсел никакъв контакт с детето. Твърди още, че бащата я заплашва, че ще отведе детето в САЩ и повече няма да го види, както и че в САЩ извършвал незаконно дейност по отглеждане на марихуана.

Ответникът В. Х. Д. е депозирал становище, с което оспорва молбата за налагане на забрана за извеждане на детето извън страната. Сочи, че с влязло 3 в сила решение по гр. дело № 347/2020 г. по описа на Окръжен съд - Смолян е определен режим на лични контакти между него и сина му – детето Д..

Поддържа, че не е могъл да осъществи контакти с детето въпреки постановеното съдебно решение, поради което е инициирал изпълнително дело. Оспорва изложеното в молбата на молителката, че е налице риск от извеждане на детето извън пределите на страната. Оспорва изложеното в молбата, че имал незаконна дейност в САЩ, съответно, че представлява опасност за детето Д.. Твърди, че в САЩ Е полагал грижи за детето и е бил признат за негов баща, но през 2019г. без негово знание молителката е заминала с детето за България.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните е обстоятелството, че детето Д. В.ов Д. е родено на 22.06.2017г. в САЩ, Елк Гроув Вилидж, че негова майка е Е. Т. С., а В. Х. Д. при раждането е отказал да го припознае. На детето с имена Д. В Д. в САЩ е издаден акт за раждане с вписана майка, но не и баща /приложен на л.10 от първоиснт. дело на английски език/. Не е спорно и че през 2019г. майката, заедно с детето Д., е напуснала САЩ и се е върнала да живее в Република България. Впоследствие Е. С. е заживяла на семейни начала с А. Х.

З., който е извършил припознаване на детето, и е вписан като баща в българския му акт за раждане № 0007 от 02.12.2019г., съставен в гр. Чепеларе, а имената на детето са отразени като Д. А.З. /видно от дубликат от удостоверение за раждане на л. 11 от първоинст. дело/.

С решение № 121/03.05.2022г. по гр.д. № 347/2020г. по описа на Окръжен съд – Смолян, влязло в законна сила на 31.01.2024г. /л.111-141 от първоинст. дело/ е признато за установено по иск на В. Х. Д., че А. Х. З. не е биологичен баща на детето Д. А.З., родено от майка Е. Т. С., както и че негов биологичен баща В. Х. Д. и е постановено детето да носи имената Д. В.ов Д..

Със същото решение родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, като е постановено през първите три месеца временно да бъдат ограничени контактите като срещите се осъществяват всеки първи и трети петък от месеца от 15 до 17 часа в присъствието на бабата на детето по майчина линия и 4 служител на ДСП-В. на определено от същата социална служба място и едва след осъществени не по-малко от определените 12 наблюдавани контакта през следващите три месеца бащата да взема самостоятелно детето всяка първа и трета събота от месеца от 15 до 18 часа, като е предвидено и последващо разширяване на контакта.

Видно от представен дубликат от удостоверение за раждане, издаден на 11.04.2024г., В. Х. Д. е вписан като баща в акта за раждане на детето Д. В.ов Д..

Приет по делото е официален доклад от полиция на Елк Гроув от 09.07.2019 г. за подаден от Е. С. сигнал за заплаха срещу ответника, в който са пресъздадени твърденията й отправени заплахи от страна на В. Д., че ще й отнеме детето и че може да я накара да изчезне. Отразено е, че С. е предала проследяващо устройство, поставено на нейното превозно средство, както и устройство за наблюдение, направено като електрически контакт, за които е посочила, че са били поставени от ответника. Жалбоподателката е инструктирана да отиде в съда на окръг Кук, за да получи заповед за защита, ако прецени, че е необходимо.

Представени са и документи в превод от английски език свързани с проверки на управлявано от ответника дружество в САЩ във връзка с инспекция на водите по програма за канабис в негов имот.

Приет е още и сигнал от Е. С. до РДВР-В. срещу В. Х. с искане за осигуряване на закрила за нея и детето й, в който се излагат оплаквания за тормоз посредством заведени спрямо нея дела, както и притеснения, че може да отвлече детето й.

От ищцата са представени още покана за доброволно изпълнение на режим на личен контакт на дете с вх. № 15365/28.03.2024 г., получена от нея на 24.04.2024 г., както и депозирана от нея жалба до Административен съд В. чрез ДСП – В. относно изготвената предварителна оценка на потребностите на дете от 02.05.2024 г. на ДСП – В..

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното решение от 31.11.2022г. по гр. д. № 2057/2021 г. на СГС, че В. Х. Д. е завел срещу Е. Т. С. иск за признаване и допускане изпълнението на територията на страната на чуждестранно разпореждане на Окръжен съд на Кук Каунти, департамент Илинойс, Отделение за семейно право относно родителски права 5 над детето Д., който е отхвърлен.

Не е спорно още, че В. Х. Д. е завел и производство по чл.6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщане на детето Д. в държавата по обичайното му местопребиваване – САЩ, което е приключило с отхвърляне на молбата с влязло в сила решение по гр.д. № 918/2021г. по описа на СГС.

Видно от представените пред въззивния съд доказателства на 29.04.2024г. В. Х. Д. е подал до ВКС молба за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1 т.1 от ГПК.

Представено е пред въззивния съд е и удостоверение от ОД на МВРСмолян, че на детето Д. А.З., ЕГН **********, е издаден паспорт на 12.02.2024г. от ОД на МВР-В., валиден до 13.02.2029г.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – А.В. /майка на ищцата/. Съгласно показанията й от страна на ответника са отправяни множество заплахи за отвличане на детето, последната от която била от познат на Е. от САЩ, който бил от обкръжението на ответника /не посочва име/. Това лице се обадило на ищцата по телефона като й съобщило, че ответникът е споделил, че вече има документи, с които може да вземе детето, като изрично заявил, че момчето не му трябва, но по този начин щял да накаже майката. Свидетелката споделя, че заплахи за отнемане на детето са получавани още от раждането му през 2017г., макар и ответникът на два пъти категорично да е отказал да го припознае.

Тормозът от негова страна се дължал на това, че Е. и майка й знаели много за неговата дейност по производство на марихуана в Калифорния, която той продавал на черния пазар. Сочи още, че В. никога не се е интересувал от детето, не е полагал грижи за него, не го е издържал и не го е търсил, както и че детето никога не го е виждало и не го познава.