Решение № 2439 от 14.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2439 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100501950 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение 21861/02.12.2024 по гр.д. № 8610/2024 г. на СРС, 163-и състав съдът е отхвърлил предявения иск от ищец ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

Б.

ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, ЕИК 000694286, срещу ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите: – 338,59 лв. главница по регресно вземане за платено обезщетение по щета № 470422232339495 и застрахователна полица № 4704220200034563със срок на действие от 30.08.2022г. до 29.08.2023г. в следствие на ПТП от 20.07.2023г. и попадне в необозначена дупка на МПС Мерцедес ЦЛС 350 СДИ 4 Матик, с рег.№ ****, при движение по ул.Сините камъни при ляв завой по ул.Лавандула в гр.София, при което е увредени предна лява гума, ведно със законна лихва от 15.2.2024 г. - дата на подаване на ИМ пред съда до изплащане на вземането, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца З. Б.

Виена Иншурънс Груп, в която се твърди, че същото е неправилно. Доводите за това са, че намира претенцията за доказана, тъй като се доказвал 1 механизмът, причинно-следствената връзка и щетите. Счита, че съдът неправилно е приел, че процесното ПТП не попада в изрично посо1ените изключения по смисъла на чл. 6 от Наредба от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и за реда за информиране на МВР, КФН и Гаранционния фонд. Настоящата хипотеза се отнасяла към чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредбата според ищеца. Неправилно съдът бил приел и, че ищецът не е спазил собствените си Общи условия при администрирането на застрахователната претенция. Неправилно било прието и противоречието между фактите в исковата молба и тези в заявлението за плащане на застраховката, както и установеното в разпитите – през какво е преминало МПС-то, дали през дупка или пътна шахта, тъй като смята, че намираща се на пътното платно шахта без капак реално представлява дупка. Не може да се съгласи и с извода на съда, че нямало как да има компроментирана пътна настилка, защото от общината са представи договор за ремонт на пътя, тъй като този договор бил 7 месеца преди ПТП-то. Необосновано били дискредитирани показанията на А.Г. и В.А., като било прието, че са заинтересовани, защото са свързани с родствена връзка със собственика на увреденото МПС. Това било в разрез с чл. 172 ГПК. Неправилно било прието от съда да се изключи САТЕ, въпреки че не било оспорено от страните, а така и въззивникът смята, че не са ангажирани доказателства, които да го опровергават. Моли решението да бъде отменено, а претенцията – уважена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от Столична община, според която решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Счита, че не се доказва механизма, мястото на ПТП и връзката с щетите. Намира, че в случая не е приложенима Наредбата, както и, че застрахователят е нарушил собствените си ОУ. Правилно СРС бил посочил и, че има разлика между шахта без капак и дупка, тъй като шахтите са съоръжения с правилна форма и укрепни стени, докато дупката била сериозно и дълбоко, но локализирано нарушение на целостта на пътната настилка. Така при фактите в исковата молба Столична община била извършила проверка за ремонтни дейности на асфалтовата настилка и е привлякла трето лице помагач именно във връзка с ремонтите, вместо Софийска вода, чиято собственост би била шахтата. Посочва, че изготвеното заключение е на база доказателствата по делото, сочещи за наличие на дупка, без да се взима предвид, че е 2 възможно да е шахта. Свидетелите пък посочвали, че МПС-то е попаднало в шахт без капак, а не дупка. Представените от ищеца документи били частни и не се ползвали с обвързващата съда доказателствена сила. Не били ангажирани и доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между събитието и щетите. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По същество и с оглед наведените в жалбата доводи за неправилност на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр.

3 чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Отговорността на Столична община се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по поддържането на общинския път и отстраняване на препятствията по него.

По делото е било обявено за безспорно обстоятелството, че застрахователното обезщетение е заплатено от ищеца на застрахования по сключената застраховка „Каско“

Що се касае за суброгационните права на ищеца, настоящата инстанция приема за доказано, че между него и ответника е имало сключена валидна застраховка „Каско“, която е действала към момента на настъпване на процесното ПТП. Същото се установява от представените по делото застрахователна полица № 4704220200034563 от 30.08.22 г. до 29.08.2023 г., подписана от застрахователя и С.А. – застрахован/собственик на автомобила, предмет на застраховка. Застраховката е тип „КАСКО Стандарт“. Включваща пълно каско, помощ на пътя и доверен сервиз. Доколкото твърдяното ПТП е реализирано на 20.07.2023 г., съдът намира, че автомобилът е бил надлежно застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“. Не е било спорно, че ищецът е заплатил застрахователната премия за вредите от настъпилото ПТП, поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, като застрахователят встъпва в правата на застрахования.

Основните спорни пред настоящата инстанция момента касаят механизма на настъпилото ПТП и дали същият, както и причинно-следствената връзка с вредите се доказва.

Съдът намира за неправилен извода на СРС, че механизмът остава недоказан, тъй като не било извършено посещение от органите на МВР и не е съставен Протокол за ПТП, което според СРС било задължително. Съгласно 4

Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център и чл.6, т. 4 от същата, не е необходимо съставянето на протокол за ПТП ако повредите на МПС не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В настоящия случай автомобилът е бил в състояние да се придвижи на собствен ход след смяната с резервна гума, поради което съдът намира, че е била налице временно отстранима неизправност, която не следва да попада в обхвата на понятието „не е в състояние да се придвижи на собствен ход“. Дори и да се приеме, че смяната на гумата е външна намеса и колата преди това не може да се движи на собствен ход, какъвто случай съдът не смята, че е налице, то все пак в закона не е предвидено ограничение във връзка с доказването на гореизброените обстоятелства, относими към механизма на ПТП. Липсата на протокол не следва да се санкционира отнапред с невъзможност по друг начин да се установява механизма. Тези обстоятелства подлежат на доказване в процеса чрез ангажирането на всички допустими доказателства и доказателствени средства по ГПК, каквито се явяват коментираните по-горе гласни и писмени такива, както и от експертното заключение.

Извод в този смисъл се открива и от правната характеристика на протокола за ПТП, изяснена в трайно установената практика на ВКС Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.дело № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ документ.

Същият се ползва с материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа. В конкретния случай дори местопроизшествието да беше посетено от служител на КАТ, то същият не би могъл да удостовери начина на настъпване на ПТП, доколкото не е негов очевидец, и в този смисъл ще е необходимо установяването на механизма 5 на ПТП с други доказателствени средства, каквито са били събрани по делото.

На следващо място, в действителност такава хипотеза, при която не се съставя протокол за ПТП от органи на МВР, е предвидена в Общите условия на ищеца. В Глава трета, Раздел 1, чл. 6.3 /л.16/ е посочено, че застрахователят обезщетява повреди по гуми, джанти след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. В случая такива са представени от А.Г. /л.29/.

Що се касае до конкретния механизъм на ПТП, за изясняването му по делото са проведени и два разпита – на св. А.Г. и св. В.А.. Двамата са били в колата при настъпване на ПТП. В тях независимо един от друг, лицата посочват, че са се движили по ул. Лавандула, като на кръстовището с ул.

Сините камъни в станало ПТП, тъй като шофьорът Г. е попаднал в шахта с отворен капак, извършвайки завой на ляво по ул. Сините камъни. Посочват, че автомобилът е пропаднал и като са спрели и слезли от него констатирали ударена предна лява гума. Посочват, че събитието се е случило след 21 ч. или около 22ч. Съдът намира, че следва да се даде вяра на показанията на тези свидетели доколкото същите са последователни и логични, намира, че са дадени добросъвестно, доколкото лицата са заявили, че не си спомнят някои факти на задаваните им въпроси. Вярно е, че Г. е управлявал увредения автомобил, но това не изключва априори неговите показания като недостоверни поради заинтересованост. Съдът на основание чл. 172 ГПК следва да ги цени с всички други данни по делото, които намира, че ги подкрепят. Свидетелят е пряк участник в събитието и като такъв се явява очевидец. Показанията му са логични, последователни и непротиворечиви, като същите кореспондират и със събраните писмени доказателства, които не са оспорени от ответника нито по отношение на отразените в тях обстоятелства, нито по отношение на датата им на съставяне.