Решение № 2249 от 10.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2249 гр. Пловдив, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330114350 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против А. М. У., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2023 г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 200 лева, при уговорен ГЛП – 40.70 % и ГПР – 46.59 %, с общо задължение по кредита сума в размер на 228.03 лева.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора, ответникът следвало да заплати договорно възнаграждение, като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 110 лева. Задължението по кредита и по закупени допълнителни услуги било в общ размер на 338.03 лева, която сума ответникът следвало да върне за срок от 7 месеца, с месечна погасителна вноска по погасителен план в размер на 48.29 лева.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска. Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за сключването на договора.

1

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугата „Фаст“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за нейното предоставяне.

Във връзка със закупената услуга „Фаст“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника.

Твърди се, че е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, връщайки на дружеството преведената сума, ведно с лихва съобразно т. 7 от Общите условия на процесния договор, както и да го измени, чрез предсрочно погасяване на кредита съгласно ОУ и ЗПК.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор не били направени никакви плащания по кредита от ответника, нямало нито една погасена вноска, съгласно погасителния план.

Поради неизпълнение на поетите договорни задължения, длъжникът бил изпаднал в забава, като целият погасителен план по процесния договор бил изтекъл, като вземането било изискуемо в пълен размер с падеж на последната погасителна вноска: 05.01.2024 г Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3662/30.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 7530/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, при което за ищеца възникнал правен интерес да предяви установителни искове относно вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

200 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2013 г.;

28.03 лева – договорно възнаграждение за периода 05.07.2023 г. – 05.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3662//30.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 7530/2024 г. по описа на Районен съд, било отхвърлено заявлението за присъждане на сумата, претендирана за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуги „Фаст“, с исковата молба предявява срещу ответника и осъдителен иск за осъждането му да заплати сумата в размер на 110 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 29.04.2024 г., до окончателното им изплащане.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. М. У. е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор.

Счита, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че размерът на текстовата част на шрифта в договора, включително и в погасителния план, е по-малък от 12, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Нарушени били и императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

Твърди се нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като отразеният в договора ГПР не е отговарял на действителния. Като обща дължима сума по договора била записана 2

228.03 лева, но общата подлежаща на връщане сума, съгласно договора, била в размер на 338.03 лева, в която влизало и допълнително предоставената услуга „Фаст“, което представлявало допълнително възнаграждение и следвало да се включи в ГПР, с което съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР би надхвърлил законовото ограничение. Неизпълнимо условие за сключването на договора било включването на допълнителната услуга „Фаст“, като част от погасителните вноски, което оскъпявало кредита, целящо генериране на доход за кредитора, прикривайки договорна лихва под формата на допълнително възнаграждение, с което се заобикалял чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Твърди се, че вписаният в договора размер на ГПР от 40,70 % не бил действително прилаганият от кредитора, поради невключването на сумата по допълнителната услуга „Фаст“ в него и въвел в заблуждение ответника, като преди сключване на договора последният не бил информиран прозрачно по разбираем за него начин какъв щял да бъде общият размер на разходите, които следвало да заплати, водейки до нищожност на клаузата за ГПР, както и на кредитната сделка на основание чл.

22 ЗПК.

Счита се, че клауза, предвиждаща такса за допълнителна услуга, противоречи на Директива 2008/48, т.к. клаузата прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията финансовото дружество за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, водейки до допълнително увеличаване размера на задълженията му, с което се поставял в опасност от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност.

Счита се, че възнаградителната лихва в размер на 47,40 % на годишна база противоречи на добрите нрави, надхвърляйки трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити и двукратния за обезпечени съгласно чл. 26, ал. 3 ЗПК. Размерът на възнаградителната лихва с десетократно по-висок лихвен процент от банковия и особеният начин на връщане на кредита, водели до неоснователно обогатяване и противоречие на лихвата на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като бидейки съществен елемент от договора за кредит, последният се превръщал в нищожен.

Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7530/2024 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 3662/30.04.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 200 лева – главница по договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2023 г.; 28.03 лева – договорна възнаграждение за периода от 05.07.2023 г. – 05.01.2024 г.; 31.55 лева – обезщетение за забава за периода от 06.07.2023 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането, както и за разноски. С влязло в законна сила, разпореждане, инкорпорирано в заповедта, е отхвърлено заявлението за сумата от 110 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, както и за сумата от 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и 100 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението. Установителните искове са предявени в месечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК. Относно сумата от 110 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, за която е отхвърлено заявлението, е предявен осъдителен иск.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

3

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, че е настъпил падежът на вземането; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер; наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и нейния размер, наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаграждение за услуга „Фаст“, както и техният размер, както и фактически извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посоченото възнаграждение.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2023 г. , по който на ответника е предоставена сумата от 200 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 3172/07.03.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № *** от 30.05.2023 г., /л.19/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 200 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.70 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 46.59 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 7 месечни погасителни вноски в размер 32.58 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 228.03 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 110 лева, като сумата за допълнителна услуга, е разсрочена на равни части, по 15.71 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по допълнителната услуга възлиза на 338.03 лева, по 48.29 лева всяка вноска.