Присъда № 53 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 985/2024
- Вид
- Присъда № 53
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 13.07.2024
- Състав
- Петко Иванов Минев
Цитирани разпоредби
- чл.138 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 304а · Закон за движението по пътищата
- чл.304 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 304а · Наказателен кодекс
- чл. 307а · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 53/27.06.2024г. по НОХД № 985/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо подсъдимия Г. М. Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.1 от НК, за това, че на 14.02.2024 г. на път I-8, км.247 в землището на с.Ч., обл.П., около 10:00 часа, е дал подкуп сумата от 20,00 лв. - една банкнота с номинал 20,00 български лева със сериен № ***, на полицейски органи – П.Д.Д. и Д.Х.И. и двамата на длъжност „М.а. степен“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба – да не бъде съставен акт на Г. М. Г., ЕГН **********, като водач на МПС – товарен автомобил „Пежо-Боксер“ с рег. № ***, за установено административно нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Г. М. Г. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54, ал. 1 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с минималния изпитателен срок и глоба в размер на 1 000 лева. Изразява становище, че са налице множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Според прокурора следва вещественото доказателство – банкнота от 20 лева като предмет на престъплението да бъде отнета в полза на държавата съгласно чл.
307а от НК, а 1 бр. СД да остане по делото. Пледира се разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – а д в . Е. Н. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Според защитника са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които подробно изброява – чисто съдебно минало, липса на данни за други противообществени прояви, семейна и трудова ангажираност, грижата за 4 деца, добрите характеристични данни, ниския размер на подкупа и незначителното нарушение за което е даден. Изразява се становище, че при индивидуализация на наказанието на подсъдимия Г. да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно „пробация“ в минимален размер, като изцяло се солидаризира със становището на прокурора по разноските и веществените доказателства.
Защитникът предлага да не се налага кумулативно предвиденото наказание „глоба“ с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.
Подсъдимият Г. Г. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява съжаление за стореното и се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума подс. Г. иска да му бъде наложено наказание „пробация“.
1
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. М. Г. с ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. Г. бил правоспособен водач на МПС от категория „В*М*ВЕ*АМ“ от 2002г. Притежавал валидно свидетелство за правоуправление № ********Към февруари 2024г. имал издадени 28 наказателни постановления, както и наложени 34 глоби с фиш. По това време управлявал товарен автомобил с платформа „Пежо-Боксер“ с рег. № ***негова собственост.
За времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 14.02.2024г. като дежурен автопатрулен разчет, съгласно утвърдени СПО и план-разстановка, били назначени полицейските служители – свидетелите П.Д.Д. и Д.Х.И. и двамата на длъжност „м.А.“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. За изпълнение на служебните им задължения на двамата полицаи бил предоставен служебен лек автомобил
„КИА“ с рег. № ***, оборудван със система за видеонаблюдение.
За времето от 10:00 часа до 11:00 часа на 14.02.2024г. двамата полицаи следвало да изпълняват задълженията си на път I-8 – с.П.- с.Ч. Към 10:00 часа те били със служебния автомобил на км.247 в землището на с. Ч., обл. П.
На 14.02.2024г. подсъдимият бил в гр. П.. Той решил да откара до гр.П., с личния си товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № **, един стар лек автомобил, който да продаде за скрап. Въпреки, че автомобилът му бил „товарен“ а не „специален“, в нарушение на чл.138 ал.1 от ЗДвП, натоварил лекия автомобил на платформата и потеглил за гр. П.
Около 10:00 часа по пътя за гр. П., автомобилът, управляван от подсъдимият бил застигнат от дежурния полицейски патрул в състав полицаите Д.и И.. Те видели натоварения върху платформата лек автомобил и решили да извършат проверка на водача на „Пежо Боксер“ с рег. № ***. За целта подали звуков и светлинен сигнал и товарния автомобил отбил встрани от пътя. Полицаите извършили проверка най-напред на водача, а впоследствие и на автомобила. Тогава установили, че водачът е подс. Г. М. Г. от гр. П.. При проверката на автомобила полицаите установили, че в талона той е записан като „товарен“, а не като „специален“, за да има право да извършва превоз на други МПС-та. И тъй като това било нарушение на чл. 138 ал.1 от ЗДвП, решили да съставят на водача АУАН.
Най-напред обяснили на подсъдимия за нарушението, за последиците от него, както и че за това ще му съставят АУАН. След това влезли в патрулния автомобил и започнали да оформят документите. На мястото на шофьора бил седнал полицай Д., а на предна дясна седалка полицай И. До полицейската кола дошъл и подсъдимият и им представил документ за 2 платена гражданска отговорност. Полицаите му обяснили, че за да може да извършва такива превози, както в случая – превоз на друг автомобил, трябва да има и лиценз за „пътна помощ“.
Тогава подсъдимият решил да даде пари на двамата полицаи, за да не му бъде съставен акт за установеното административно нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДвП. За целта, отишъл до личния си автомобил, взел съставения му няколко дни преди това друг АУАН – серия GA № ** от 11.02.2024г., сгънал го наполовина и поставил в него една банкнота с номинал 20 български лева със сериен № **. С акта и банкнотата в него подсъдимият отишъл до полицейската кола. Там през прозореца на предна лява врата подал акта на полицай Д.с обяснението кога му бил съставен. Полицаят го запитал защо го дава, при което обвиняемият отговорил, че вътре било разрешителното.
Полицай Д.разгърнал документна и видял поставената вътре банкнота. След това запитал подсъдимият за какво били поставени тази пари вътре, а последният му отговорил „За да си тръгвам“. Действията на подсъдимия и думите му били възприети и от полицай И.. В това време полицай Д.оставил акта и парите на арматурното табло на колата, зад волана и случая бил незабавно докладван на оперативен дежурен при Сектор „ПП“ при ОД на МВР –Пловдив.
На място пристигнала дежурна група от РУ на МВР – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив. За времето от 11:50 часа до 12:10 часа на 14.02.2024г. бил извършен оглед на местопроизшествие (л.5). При това, на арматурното табло на служебен лек автомобил „КИА“ с рег. № ***(л.86), била намерена 1бр. банкнота с номинал 20 български лева със сериен № *** и АУАН, серия GA № ***от 11.02.2024г. (л.51).
Извършените нарушения на правилата за движене по пътищата от подсъдимия дало основание на мл. автоконтрольор И.да състави на подсъдимия АУАН, серия GA № ** от 14.02.2024г. (л.50) за административно нарушение на по чл.138, ал.1 от ЗДвП (на пътищата, отворени за обществено ползване допуснал превозно средство, които отговарят на изискванията на ЗДвП и на издадените въз основа на него подзаконови актове – Наредба № I45/2000г. на МВР.
Подсъдимият Г. бил отведен в сградата на РУ на МВР – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив и бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа (л.8).
Случаят бил докладван и на дежурен прокурор при ОП – Пловдив.
Назначената съдебно-техническа експертиза е дала заключение (л.22), че 1бр. банкнота с номинал 20 български лева със сериен № ***е истинска.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: П.Д.и Д.И., от обясненията на подс. Г. Г., от п р и л о ж е н и т е п и с м е н и доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справка за нарушител/водач, писма, длъжностна характеристика, ведомост и заповеди, справка за съдимост, 3
АУАН, разписка, приемо-предавателен протокол, както и от вещественото доказателство – банкнота с номинал 20 лева. Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, че 1бр. банкнота от 20 лева е истинска.
Направеното от подс. Г. Г. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства.
От показанията на двамата свидетели – П.Д.и Д.И., които съдът кредитира като обективни, безпристрастни, взаимно допълващи се и еднопосочни, се установява поведението на подс. Г. на инкриминираната дата и място. Тези двама свидетели са възприели разговора между полицейските служители и подс. Г. по повод извършваната проверка, установяването на административно нарушение, извършено от водача, даването на банкнота от 20 лева, поставена в сгънат АУАН на св. П.Д.в полицейския автомобил и пояснението, че ги дава „за да си тръгва“ с очевидното намерение да ги подкупи, за да не му съставят акт за установяване на административно нарушение. Показанията свидетелите П. Д. и Д. И. кореспондират на протокола за оглед на местопроизшествие, при който на таблото в полицейския автомобил е била намерена и иззета именно банкнота от 20 лева, която свидетелите посочват, че е оставена от подсъдимия Г.. В обясненията си пред съда подс. Г. призна вината си, че е дал сумата от 20 лева на полицейските служители П. Д. и Д. И., което напълно кореспондира на коментираните по-горе доказателства. Всичко гореизложено кореспондира и на протокола за оглед на веществени доказателства, в който са описани записите от камерите на полицейския автомобил. На същите е документирано поведението на подсъдимия спрямо двамата полицейски служители по време на извършваната проверка.
От приложените писма, длъжностни характеристики и график се установява, че свидетелите П.Д.Д. и Д.Х.И. са назначени на длъжност „Младши автоконтрольор - I степен“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. Същите са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ от НК и на инкриминираната дата и място са извършвали служебна дейност в качеството си на полицейски служители, съгласно утвърден график.
От приложената справка за съдимост се установява, че подс. Г. неосъждан. е
Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка и не намира противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите. Подсъдимият Г. Г. в съдебното производство изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна 4 състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл. 304а вр. чл. 304, ал.
1 от НК, тъй като на 14.02.2024 г. на път I-8, км.247 в землището на с.Ч., обл.Пловдив, около 10:00 часа, е дал подкуп - сумата от 20,00 лв. - една банкнота с номинал 20,00 български лева със сериен № *** на полицейски органи – П.Д.Д. и Д.Х.И. и двамата на длъжност „м.а.“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба – да не бъде съставен акт на Г.
М. Г., ЕГН **********, като водач на МПС – товарен автомобил „ПежоБоксер“ с рег. № ***, за установено административно нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДвП.
Съдът отчете, че за съставомерността на деянието по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК законът изисква специално качество на получаващия облагата – да е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Свидетелите П. Д. и Д.
Разпечатката съдържа 35 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb760ab7-80ac-481f-a5a1-70240809c448