Решение № 4335 от 17.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4335 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20231100100228 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 13.06.2022 г. Ш. Р. е заявила, че на 29.01.2021 г. е сключила с ответника О. П. В. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент 4 в гр. София, ж. к. **** (апартамент 4). По договора О. В. се е задължил до края на 2021 г. да прехвърли на Ш. Р. собствеността на апартамент 4. Ш. Р. се е задължила да заплати 45 000,00 лева цена за апартамента, от които 35 000,00 лева тя е заплатила преди сключването на предварителния договор.

[2] В срока за това О. В. не се е явил за сключването на окончателен договор. Впоследствие Ш. Р. е разбрала, че О. В. е бил задържан по дело за убийство. Затова Ш. Р. моли съда да обяви предварителния договор за окончателен (исковата молба, л. 3-4 от делото на СРС).

1

2. На ответника

[3] Първоначално, съдът не е открил О. П. на адреса му. Затова съдът му е назначил особен представител – адвокат В. Г.. Адвокат Г. е оспорил предявения иск, като е заявил, че:

- О. П. не е подписал предварителния договор;

- в предварителния договор не е било индивидуализиран имотът с номера му по кадастралната карта;

- О. П. е бил задържан поради провежданото срещу него наказателно производство и затова той не се е явил за сключването на окончателен договор (писмения отговор, л. 26-27). Впоследствие, на 10.04.2024 г. О. В. е подал молба, с която е признал иска и е поискал от съда да постанови решение съобразно признанието му (молбата, л. 29).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[4] На 10.02.2010 г. О. В. е закупил апартамент 4 (нотариалния акт, л.

63-64 от делото на СГС). На 13.11.2021 г. О. В. е бил привлечен като обвинявам за това, че умишлено е бил умъртвил съпругата си Е.В., в което е бил улеснен от баща си П. В. (определението, л. 58-60 от делото на СГС).

[5] На 11.05.2022 г. СГС, 32-ри наказателен състав е допуснал налагането на възбрана върху апартамент 4. Обезпечителната мярка е обезпечавала иск на К.Ч., майка на Е.В., срещу О. В. за заплащането на 300 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е.В., който е бил предявен в наказателния процес (определението, л. 58-60 от делото на СГС). Възбраната е била вписана на 13.05.2022 г. (справката от СВ, л. 53 от делото на СГС).

2

[6] Ш. Р. е представила по делото писмен предварителен договор с О.

В., чийто предмет е апартамент 4. В предварителния договор е вписано, че:

- той е бил сключен на 29.01.2021 г.;

- уговорената цена е била 45 000,00 лева, като 35 000,00 лева са били заплатени на ръка при подписването на договора, а останалите 10 000,00 лева е следвало да се заплатят отново на ръка при сключването на окончателен договор до 31.12.2021 г. (договора, л. 7-10 от делото на СРС).

[7] Ш. Р. е заплатила: 367,00 лева държавна такса (л. 48 от делото на СРС); 1 629,34 лева възнаграждение за особен представител (л. 19 от делото на СГС).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[8] Ш. Р. е предявила иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

1. По иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД

[9] Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Когато задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 от ГПК).

[10] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. О. В. да е собственик на апартамент 4;

2. наличие на валиден предварителен договор между Ш. Р. и О. В. за 3 продажба на апартамент 4;

3. да не е сключен окончателен договор;

4. Ш. Р. да иска от съда обявяването за окончателен на предварителния договор;

5. Ш. Р. да е изправна относно изпълнението на задълженията си по предварителния договор.

[11] Съдът установи, че О. В. е собственик на апартамент 4. Съдът приема обаче, че предварителният договор е нищожен, защото е привиден. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

[12] Съдът приема, че предварителният договор е нищожен поради следното: нищожни са привидните договори (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД). Привиден (симулативен) е договорът, когато страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани от него (решение на ВКС 420-2012-III Г. О. по гр. д.

187/2012 г.).

[13] Съдът приема, че:

- Ш. Р. и О. В. не са искали да бъдат обвързани от предварителния договор;

- тяхната цел е била чрез сключването на договора да се препятства евентуалното насочване на изпълнение към апартамент 4 от К.Ч. при уважаване на иска срещу О. В. за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди.

[14] Съдът приема това, защото:

1. цената по предварителния договор от 45 000,00 лева за 43,46 кв. метра или 1 035,00 лева на кв. метър е много по-ниска от пазарната цена, която през 2021 г. е била поне 2 600,00-3 000,00 лева на кв. метър;

2. уговорено е било 35 000,00 лева да бъдат заплатени на ръка, въпреки изричната законова забрана за плащания на ръка над 10 000,00 лева, а останалите 10 000,00 лева отново е следвало да се заплатят на ръка;

4

3. К.Ч. е предявила срещу О. В. иск за 300 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и по нейно искане е била вписана обезпечителна възбрана за апартамент 4, като обезпечителна мярка по предявения иск.

[15] Основната функция на съда е да разрешава спорове, а не да ги създава. Ако съдът уважи настоящия иск, решението му би било основание за евентуални бъдещи спорове между Ш. Р. и О. В. от една страна и от друга страна К.Ч.. Нещо, което съдът не следва да допуска, особено когато е напълно убеден, че процесният предварителен договор е привиден.

2. По разноските

[16] На Ш. Р. не се дължат разноски. О. В. не търси разноски. Затова съдът не присъжда разноски. Ето защо съдът

РЕШИ:

[17] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на Ш. А. Р. срещу О. П. В. за обявяването на окончателен на предварителен договор от 29.01.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот. Този имот представлява: апартамент 4 от 43,46 кв. метра избено помещение 4 от 5,10 кв. метра и 0,943% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Имотът е в гр. София, ж. к. ****, като апартаментът е на ет. 1. Апартаментът е с идентификатор ***. Неговите съседи са с идентификатори: на същия етаж - ***.; по него – няма; над него - ***. Ш.

Рашад е с адрес в гр. Перник, ул. **** и съдебен адрес – адвокат Д. М., гр.

София, ул. ****. О. П. В. е с адрес в гр. София, ж. к. ****, като в момента той е с мярка за неотклонение задържане под стража в Софийски централен затвор.

[18] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

[19] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба 5 тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 184,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.