Решение № 153 от 20.12.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Плевен, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20244400900069 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. Ц. И., ЕГН **********, от гр.

********** чрез пълномощника му – адв. Б. П. от ПлАК против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, с която е предявен иск с правно основание 432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД с цена на иска: 50 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на биологичния му баща Т. И. Ф., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 11.03.2019 г.

В исковата молба се твърди, че родителите на ищеца са починали, като баща му Ц. И. М. е починал на 17.10.2000 г. а майка му И. Ф. М.а е починала през 2002 г.

Ищецът твърди, че във връзка с влошеното здравословно състояние на родителите си, се е налагало многократно да посещава лекари, като при едно от леченията на баща му е било извършено кръвопреливане, резултатите от което са го усъмнили, както и наличието на много физически различия между него и родителите му. Ищецът посочва, че е висок 194 см., а и двамата му 1 родители са доста дребни на ръст, цветът на очите, кръвните групи и всички други неща са породили у него съмнението, че това не са биологичните ми родители. След проведен разговор, родителите на ищеца са му обяснили, че е осиновен, още като бебе и са му казали, че знаят кои са биологичните му родители. Ищецът твърди, че тази новина не му се е отразила по никакъв начин и до смъртта на родителите си е полагал грижи за тях.

Ищецът твърди, че е потърсил биологичните си родители, като в края на 2000 г. е намерил Т. И. Ф., казал му е кой и за какво го търси. Твърди, че се е видял с Т. И. Ф., който му е обяснил, че положението тогава е било много трудно и със съпругата му са били принудени да го оставят за осиновяване. На тази среща Т. И. Ф. е запознал ищеца В. Ц. И. с брат му П. и сестрите му Н. и М.. Ищецът твърди, че впоследствие е изградил много силна връзка както с биологичния си баща и биологичната си майка, така и с брат си и сестрите си, а впоследствие се е запознал и с техните деца. Ищецът твърди, че назад във времето Т. И. Ф. много често го е търсил за помощ, като многократно му е помагал, в т. ч. и с пари.

Ищецът твърди, че за настъпилото ПТП на 25.02.2019 г. е разбрал веднага и веднага е отишъл в болницата, като през цялото време, докато Т. И.

Ф. е починал - на 11.03.2019 г. е бил неотлъчно до него. Ищецът твърди, че между тях е имало изградена много силна връзка, като такава е имало и между него и сестрите му и брат му. Ищецът твърди, че е бил информиран за хода на делото и за съдебните актове, като през цялото време на делото е бил плътно до брат си и сестрите си, като по тяхно искане полученото обезщетение във връзка със заведената щета е били преведено по негова банкова сметка, като след това им е предал всички полагащи им се суми.

Ищецът твърди, че е предявил претенция, но до датата на завеждане на настоящата ИМ няма отговор от ответното дружество. Твърди, също така, че е предприел действия за завеждане на дело в Окръжен съд - Плевен на основание чл.105 от СК за разкриване на тайната на осиновяването.

Ищецът посочва, че във връзка с процесното ПТП, при което е починал Т. И. Ф. е повдигнато обвинение на Г. П. А., като е образувано НОХД № 327/2023 г. по описа на ПлОС, по което е постановена осъдителна Присъда № 22/05.07.2023 г., която след обжалване пред ВтАС по ВНОХД № 271/2023 г. е потвърдена изцяло.

2

В исковата молба се посочва, че управляваният от Г. П. А. лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ***** е собственост на А. С. П. и към момента на деянието -25.02.2019 г. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, полица № 22118001712688, валидна от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г.

Ищецът твърди, че като биологичен син е бил изключително привързан към Т. И. Ф. и със смъртта му е загубил здравата опора, която той е бил за него и за цялото му семейство. Твърди, че с внезапната и тежка загуба е претърпял и ще продължава да търпи до края на живота си непреодолима мъка, болки и тъга, тъй като с Т. И. Ф. е свързана голяма част от живота му, изключително силни чувства на обич, топлота и привързаност. Ищецът твърди, че за него Ф. е бил не само баща, чиито живот е бил така рано прекратен, но и надежда и опора в живота, радвал се е на неговата изключителна помощ и грижи.

Ищецът моли съда, да постанови съдебен акт, с който да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС" АД - СОФИЯ да му заплати сумата в размер на 50 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на биологичния му баща Т. И. Ф., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 11.03.2019 г.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са изпратени на ответника за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – СОФИЯ чрез пълномощника – юрк. К. И., в който се оспорва изцяло исковата претенция на В. Ц. И. за присъждане на парична сума за репариране на неимуществени вреди в резултат от загуба на близък -предполагаем биологичен баща, по основание и размер. Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на претенцията на ищеца за неимуществени вреди.

Ответникът посочва, че във връзка с предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от В. Ц. И. за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.02.2019 г. е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-61-19-7242 от 29.03.2019 г., която е разгледана, като от представените документи не се установява, че на ищеца се дължи застрахователно обезщетение. За това обстоятелство ищецът е уведомен с писмо с изх. № 2791/01.04.2024 г.

3

Според ответника от направените с исковата молба фактически твърдения не се установява, че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на предполагаемия си биологичен баща, вместо най-близките му роднини, доколкото не се твърди такива да не съществуват или пострадалият и най-близките му родственици да са били в обтегнати отношения. Не се установява, също така, че ищецът следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди, поради възникнала особена близост с пострадалият, оправдаваща получаване на обезщетение, наред с близките на пострадалия. Ответникът посочва, че не е налице твърдение, че ищецът няма близки - съпруг, дъщеря, син и пр. или поради житейски обстоятелства да е имал отношения на особена близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната. Не е налице твърдение и за настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищецът и пострадалият да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните или да са довели до проявление на неимуществени вреди, различни от обичайните, присъщи на добри отношения между предполагаеми биологични роднини,

Ответникът посочва, че от представените по делото официални документи – удостоверение за раждане на В. Ц. И. и удостоверение за наследници на Ц. И. М. се установява, че ищецът не е син на пострадалия Т. Ф. и не е сред най-близкия и родствен кръг. Ищецът не е наследник на пострадалия по права линия, доколкото пострадалият е оставил наследници от първи ред - низходящи, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Според ответника, загубата на предполагаем баща, за отношенията с който спрямо ищеца се заявяват твърдения за безконфликтност и взаимно доверие, не обосновават в достатъчна степен възможност да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

Посочва, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди.

Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че процесното ПТП е настъпило единствено по причина от действията на водача Г. Р. при 4 управлението на лек автомобил марка „БМВ 320 И" с peг. № ****, като в тази връзка оспорва твърденията за механизма на процесното ПТП така, както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Р.. Ответникът посочва, че от план-схемата на настъпилото ПТП може да се направи извод, че пострадалият Т. Ф. е преминал от тротоара към пътното платно, определено за автомобили, както и че в съставения протокол на кръвта на пострадалия Ф. е установена концентрация на алкохол от 1,72 % промила.

Ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ф., поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, съгласно, който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното плат¬но, като счита, че ако пострадалият се е движил съобразно правилата за движение по пътищата, нямало да се стигне до настъпване на процесното ПТП. Ответникът твърди и за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП от страна на пострадалия, съгласно която при липса на тротоар, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.

Посочва, че в тази връзка е и направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който поставяйки се в състояние на алкохолно опиване се е лишил от възможността за адекватна преценка на пътната обстановка и е слязъл от тротоара на пътното платно, като се е движил по посока на движение на процесното МПС, вместо да се движи по наличния в посоката му на движение свободен тротоар или поне да се движи в противоположната посока на движение на МПС страна на пътното платно, т.е. от лявата страна на пътното платно, а не от дясната му страна по посока на движение на самото МПС. Ответникът поддържа становището си, че пострадалият Т. Ф., като пешеходец е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал в равна степен на поведението на водача причина за осъществяването му.

На следващо място, ответникът оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди по чл.432 ал.1 от КЗ, като счита същият за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, като посочва, че същият не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието 5

„справедливост“, указани от Върховния съд и определени като елементи за обезвреда и при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховния съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. Ответникът счита, че исковата претенция за неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.

Ответникът се позовава и на действащия към момента на предявяване на претенцията на ищеца §96. (1) от ПЗР на ЗИД на КЗ /обн. ДВ, бр.101 от 2018 г./, в сила от 07.12.2018 г., който определя лимит на претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: „До влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000 лв.", но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС.

Ответникът оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.