Решение № 7687 от 13.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр.

София, 13.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА младши съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря

Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр. дело № 1490 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

201522/25.08.2017г., постановено по гр.д. № 51214/2016г. по описа на СРС, 63ти състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 540173/20.11.2018г., постановено по гр.д.№ 51214/2016г. по описа на СРС, 63ти състав, е признато за установено, че по предявените от „Ф.И.“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК искове, че К.Й.К., в качеството си на кредитополучател по договор за кредит CREX-02513356/18.12.2010г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и договор за цесия от 08.07.2014г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД, има неизплатени задължения към ишцовото дружество в размер на: 710.24 лева – главница и 278 лева – договорна лихва за забава за периода от 07.06.2013г. – 25.05.2016г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 07.06.2016г. до окончателното и заплащане – част от задълженията, за които по ч.гр.д. № 30641/2016г. по описа на СРС, 63-ти състав е издадена заповед за изпълнение. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Ф.И.“ ЕАД срещу К.Й.К. искове за главницата – за разликата над 710.24 лева до 799 лева, както и за лихви – за разликата над 278 лева до 378.68 лева.

От К.Й.К. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5139796/26.09.2017г., изпратена по пощата на 19.09.2017г., в която излага съображения за частична неправилност на постановеното от СРС решение. Поддържа се, че страната не оспорва наличието на сключен договор за кредит и обстоятелството, че не е заплатила нито една от погасителните вноски по него.

Посочва, че погасителната давност е настъпила за първите шест вноски по кредита в общ размер на 314.28 лева, а не както е приел първоинстанционният съд – само за две. Поради това счита, че не дължи и лихви върху тях. Предвид изложеното, моли решението на СРС в тази част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете на ищцовото дружество за разликата над 484.72 лева до 799 лева – главница и за лихвите – за разликата над 146.20 лева за 378.68 лева. Претендира и присъждането на разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Ф.И.“ ЕАД, както и насрещна въззивна жалба, в които се оспорва твърдението на насрещната страна относно датата, от която следва да се счита, че погасителната давност е започнала да тече. Излагат се твърдения, че началната дата на давността досежно процесното вземане е датата на падежа на договора – 05.06.2012г.. С оглед изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а по насрещната въззивна жалба – решението на СРС да бъде отменено в частта, в която предявените от ищцовото дружество искове са отхвърлени за сумата от 88,76 лева, представляваща главница за първите две погасителни вноски по процесния договор за кредити, както и за сумата от 100,68 лева, представляваща лихва за забава.

Отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил в срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК.

Софийски градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд счита постановеното от СРС, 63-ти състав, решение за валидно, допустимо в обжалваната част.

По отношение на неговата правилност и във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и насрещната въззивна, настоящият състав намира следното:

По делото е приет договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-02513356/18.12.2010 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор, чрез упълномощен търговски партньор „М.Б.“ ООД и К.Й.К., в качеството на кредитополучател, с който страните са се договорили, че кредиторът предоставя кредит размер на 799 лева за финансирани стоки, а именно преносим компютър, марка: MSI с цена 799 лева. Страните са се споразумели задължението по договора да бъде погасено на 18 вноски при размер на месечната погасителна вноска да е 52.38 лева, считано от 05.01.2011 г., като в договора има инкорпориран и погасителен план, съгласно който общата стойност на плащанията следва да бъде в размер на 942.82 лева. В договора е упоменато, че годишният процент на разходите ще се равнява на 25.31 %, а лихвеният процент – на 12.00 %, който съгласно т. 2 от условията по договора остава непроменен за целия срок на договора. В т. 2 от условията изрично е предвидено, че месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита и изплащане на надбавка, съставляваща печалба на кредитора. В представените условия по договора за кредит за покупка на стоки, подписани от ответницата, е предвидено в т. 3, че при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането разходи. В цитираната клауза е изрично упоменато, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става незабавно автоматично предсрочно изискуемо в целия размер, включително всички определени от този договор надбавка ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В т. 10 от условията към контракта е изрично предвидено, че кредитополучателят може да се откаже от договора чрез отправяне на писмено предизвестие в 14 дневен срок от подписването му. Посочено е, че в срок от 30 дни от датата на изпращане на предизвестието, кредитополучателят е длъжен да върне предоставената главница по кредита ведно с начислената лихва от датата на подписване на договора до датата на плащане на сумата по банковата сметка посочена в този договор, като е предвидено, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент посочен в договора разделен на 365 дни. В т. 14 от условията по договора е предвидено и че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.

От ищцовото дружество е представен и договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., сключен между „Ф.И.“ ЕАД като купувач и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД като продавач, по силата на който страните по договора за цесия са се споразумели, че продавачът прехвърля и продава портфолио от вземание, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, които вземания възлизат на 93 070 136 лева. В § 2, ал. 1, изр. 3 от договора изрично е посочено, че вземанията, които се прехвърлят са определени в списък Приложение № 1 към договора, което съгласно § 9, ал. 3 от договора е неразделна част от него. Страните са се съгласили в § 2, ал. 4 от договора, че всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и др), свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат, както и предоставените обезпечения (ако има такива) по съответните вземания, ще бъдат прехвърлени с вземанията. В договора в § 5, ал. 1 между страните е договорено, че продавачът прехвърля, считано от датата на прехвърляне, всички свои вземания описани в §2 от договора на купувача, а купувачът приема прехвърленото, като в ал. 2 от същия параграф са посочили и коя е датата на прехвърляне – 01.07.2014г., като от тази дата купувачът придобива всички права върху продадените и прехвърлени вземания. Продавачът по договора за цесия съгласно § 5, ал. 5 от него изрично е упълномощил купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията предмет на договора, от името на продавача, с които да ги уведоми за прехвърлянето на техните задължение по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Всяка страница от договора е подписана от представители на двете договарящи дружества.

По делото е приет и приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г., подписан от представители на цесионера и на цедента, съгласно който на цедента е предаден компакт диск, съдържащ информация за цедираните по горепосочения договор кредитни задължения.

В протокол изрично е посочено, че договорите за кредит са изброени в Приложение № 1 към него. Приложен е препис на част от Приложение № 1 към Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г., в който са описани прехвърлените вземания.

От приложеното по делото пълномощно се установява, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е упълномощило „Ф.И.“ ЕАД да го представлява като уведоми по законоустановения ред дължниците за сключения на 08.07.2014 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. между двете дружества.

По делото е представено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до К.Й.К., в което е посочено, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Ф.И.“ ЕАД, уведомява ответницата, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 08.07.2014г., по силата на който „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлило на „Ф.И.“ ЕАД вземането си към нея, произтичащо от договор за кредит CREX-02513356. В уведомлението е посочена и банкова сметка, ***ено.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че по договора за кредит не са извършени погасявания, респ. не са заплатени от кредитополучателя месечни вноски, като общото задължение на кредитополучателя е в размер на 1393,45 лева, от които главница в размер на 942,84 лева и лихва за забава в размер на 450,61 лева. За периода от 08.06.2011 г. главницата е в размер на 628,56 лева, а лихвата за забава е в размер на 284,11 лева.

Въззивният съд кредитира на основание чл. 202 от ГПК изцяло заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза, като изготвена от експерт притежаващ необходимите професионални знания и квалификация, въз основа на наличните по делото доказателства. Заключението на вещото лице кореспондира и със изявлението на ответницата, направено с отговора на исковата молба, че същата не е заплатила нито една вноска по процесния договор за кредит.

С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният от ищеца иск следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните факти: 1.наличието на валидно сключен договор за кредит за покупка на стоки от 18.12.2010 г. между К.Й.К. и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, въз основа на който за ответницата е възникнало задължение да върне на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД предоставената и сума, ведно с договорената възнаградителна лихва и 2. валидно възникнало облигационно отношение между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ищеца „Ф.И.“ ЕАД, по силата на което „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането си за процесните суми, дължими от ответницата, на „Ф.И.“ ЕАД, като цесията е била съобщена надлежно на С.съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответницата е да установи, че е заплатила дължимите сума или че вземането е било погасено по давност, с оглед релевираното в отговора на исковата молба възражение за давност.

Разпечатката съдържа 33 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb756078-38d6-49f9-8dcc-98e81ab08e8c