Определение № 951 от 22.12.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 819/2023
- Вид
- Определение № 951
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 20.12.2023
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 951 гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20231800500819 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Обжалва се определение № 552 от 13.09.2023 г. по гр. д. № 599/2022 г. по описа на РС – Костинброд, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което по молба на ищеца е изменено постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските, като вместо присъдените с решението в полза на ответника разноски в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение ищецът е осъден да плати на ответника разноски в размер на 413.90 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му.
В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ответника по частната жалба - ищец в първоинстанционното производство, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Ю. М. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с цена на исковете общо 1139.66 лв.
Още в исковата молба /макар и преждевременно/ от ищеца е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
С представения по делото списък по чл. 80 ГПК ответникът е претендирал разноски /и е представил доказателства, че са реално сторени/ само за възнаграждение на адвокат в размер на общо 750 лв., като 500 лв. от тях са платени на 07.03.2023 г. за процесуално представителство по делото, а 250 лв. са платени допълнително на 09.05.2023 г. за явяване на адвоката в повече от две о. с. з. по делото.
С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени и в полза на ответника са присъдени разноски в пълния претендиран размер от 750 лв., като не е обсъждано възражението за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение, направено от ищеца.
По молба на ищеца първоинстанционният съд е изменил решението по реда на чл. 248, като е намалил присъдените в полза на ответника разноски от 750 лв. на 413.90 лв., като е приел, че е основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, съответно е приел, че на ответника се дължат разноски в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно такъв от 713.90 лв.
В частната жалба е изложено твърдение, че платеното адвокатско възнаграждение е изцяло съобразено с наредбата, като допълнително е претендирано само възнаграждение за явяване в повече от две о. с. з. по делото съгласно чл. 7, ал. 9 от наредбата.
Изложените в частната жалба доводи са частично основателни.
Първоначално платеното /на 07.03.2023 г./ възнаграждение не е в минималния размер, определен по наредбата, тъй като този минимален размер съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от наредбата е 413.97 лв. /погрешно от първоинстанционния съд този размер е определен като 413.90 лв./, а платеното възнаграждение го надхвърля, макар и минимално – платено е възнаграждение от 500 лв.
Предвид изложеното в частната жалба, не се претендира възнаграждение над минималното, определено в наредбата, съответно изводът на първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер, е правилен, с уточнението, че този размер е 413.97 лв., а не 413.90 лв. Не е отчетено обаче от първоинстанционния съд, че съгласно чл. 7, ал. 9 от наредбата адвокатът на ответника има право на допълнително възнаграждение в размер на по 250 лв. за явяване във всяко о. с. з. по делото след второто такова. По делото са проведени три о. с. з., съответно адвокатът има право на 250 лв. допълнително възнаграждение за явяване в третото о. с. з., както и е претендирано същото. Съответно и тези разноски следва да се присъдят в полза на ответника.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските, като вместо присъдените с решението в полза на ответника разноски в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение ищецът бъде осъден да плати на ответника разноски за възнаграждение на адвокат в общ размер от 663.97 лв.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноските и за настоящото частно въззивно производство, които съобразно представения списък и доказателствата по делото за реално сторени разноски /не е направено възражение от ответника по частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено във въззивното производство, но и същото е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата/, са в размер на 400 лв. за възнаграждение на адвокат и в размер на 25 лв. за държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 552 от 13.09.2023 г. по гр. д. № 599/2022 г. по описа на РС – Костинброд, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е изменено решение № 154 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 599/2022 г. по описа на РС - Костинброд в частта за разноските, като вместо присъдените с решението в полза на ответника разноски в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение са присъдени такива в размер на 413.90 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 154 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 599/2022 г. по описа на РС - Костинброд в частта за разноските, КАТО вместо присъдените с решението в полза на ответника разноски в размер на 750 лв. за 2 адвокатско възнаграждение ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А. А. - изпълнителен директор, да плати на Ю. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „З.П.“, бл. 131, вх. Ж, ет. 1, ап. 111 сумата от 663.97 лв. /шестстотин шестдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща направени в първоинстанционното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А. А. изпълнителен директор, да плати на Ю. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж. к. „З.П.“, бл. 131, вх. Ж, ет. 1, ап. 111 сумата от 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направени в настоящото частно въззивно производство по делото разноски
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3