Определение № 179 от 10.09.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Перник, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Търговско дело № 20241700900032 по описа за 2024 година

Образувано е по молба от 04.08.2025 г. на ответника СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ за изменение на решение № 10/ 20.06.2025 г. в частта за разноските, като присъденото възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. К. И. И. – процесуален представител на ищеца М. В. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Й. В. Г., бъде намалено поради прекомерност. В молбата се твърди, че в мотивите на решението е посочено лаконично, че адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание конкретно посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. Поддържа се, че това обстоятелство само по себе си не обосновава присъждане на изключително висок размер на адвокатското възнаграждение от 17 457 лева. СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ сочи, че е образувано тълкувателно дело № 3/ 2025 г. по въпроса дали следва да се извършва преценка на основанията за присъждане на такова възнаграждение. Излага, че настоящото производство е продължение на исково производство по уважен частичен иск по т.д. № 56/ 2021 г., по описа на Окръжен съд – Перник, по който са установени основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите го факти, страните по материалното правоотношение, както и съдържанието му, поради което същите били изключени от предмета на доказване по процесните искове. Според молителя последното пряко кореспондира с извод за по-ниска правна и фактическа сложност на делото.

Ищецът М. В. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Й. В. Г., представлявана от адв. К. И., изразява становище, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага, че за да се определи възнаграждение на адвокат по чл.

38 ЗА, е необходимо да се установи, че по делото е осъществена правна помощ, без да има данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението, да е направено заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, да няма данни, които да го опровергават, както и да е налице основание за отговорност на насрещната страна за разноски според правилата на чл. 78 ГПК. Счита, че тези предпоставки в случая са се осъществили. Навежда твърдение, че ответникът не е навел възражение за прекомерност на претендираното от адв. К. И. по чл. 38 ЗА възнаграждение до приключване на устните състезания, като изразява становище, че поради това съдът не може да повдига този въпрос, включително да го обсъжда в производството по чл. 248 ГПК. Отделно от това излага аргументи, че във връзка с конкретния размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобразят подробно изложените от адв. И. в писмената защита съображения относно претенцията за присъждане на адвокатски хонорар – че следва да бъдат отчетени предметът на делото, цената на исковете, броя на проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност на делото с оглед на въведените в спора факти и 1 възражения, количеството извършена от процесуалния представител работа; включително че адвокатският труд е квалифициран и нуждаещ се от справедливо възмездяване. Освен това М. В. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Й. В. Г., представлявана от адв. К. И., сочи, че претендираното от пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение е в размер 15 870 лева.

Окръжен съд - Перник, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и материалите по делото, намира следното:

Молбата на ответника СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирано лице да иска изменение на решението в частта за съдебните разноски, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С решение № 10/ 20.06.2025 г. СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ е осъдено на основание чл. 97, ал. 2 ТЗ да заплати на М. В. Р., действаща чрез законния си представител Й. В. Г., сумата 290 062,24 лева - стойността на дела на наследодателя й В.С.Р. от дружественото имущество на СД „Ю.В.С.- Р-С. С.“, като последица от прекратяване на членството му в дружеството на 04.10.2020 г., над присъдената с Решение № 8 от 14.03.2023 г., постановено по т.д. № 56/ 2021 г., по описа на Окръжен съд – Перник, сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2024 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 97, ал. 2 ТЗ сумата 30 115,41 лева следващата й се част от годишната печалба на СД „Ю.В.С.-Р-С. С.“ за времето до прекратяването на членството на наследодателя й В.С.Р. в дружеството /04.10.2020 г./ над присъдената с Решение № 8 от 14.03.2023 г., постановено по т.д. № 56/ 2021 г., по описа на Окръжен съд – Перник, сума, ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до окончателното й плащане. Със същото СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ е осъдено да заплати в полза на адв. К. И. И. процесуален представител на ишеца възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА в размер на 17 457 лева.

Възражението на СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ във връзка с предпоставките за прилагане на чл. 38 ЗА и присъждане на претендираното възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от адв. И. не е било наведено до приключване на устните състезания по делото и съответно не е било предмет на преценка при разпределение тежестта на съдебните разноски в производството, направена със съдебното решение. Поради това настоящият състав приема, че е преклудирано и не подлежи на разглеждане в настоящото производство по реда на чл. 248 ГПК. Въпреки това за пълнота намира за необходимо да посочи, че споделя становището, според което, за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА на процесуалния представител на страната, в полза на която е постановено решението, е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязано, че се осъществява безплатна процесуална правна помощ при някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо тези обстоятелства да се доказват.

Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Неоснователно е твърдението на ищцата, направено чрез процесуалния й представител – адв. И., за преклудиране на възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като размерът му не е договорен между страните в договора за правна помощ (представен с исковата молба), а единствено е посочено, че се осъществява безплатна правна помощ в полза на М. В. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Й. В. Г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Размерът на дължимото от СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ в полза на адв. К. И. адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото е определен от съда със съдебното решение. Следователно за 2 ответника не е съществувала процесуална възможност да възрази за прекомерност на адвокатското възнаграждение преди получаване на препис от решението, а възражението за това е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане в рамките на настоящото производство, образувано въз основа на молбата на СД „Ю.В.С – Р – С. С.“ за изменение на решението в частта за разноските.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатна правна помощ на някое от основанията по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА (Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и осъжда другата страна да го заплати. Според приетото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и в актуалната практика на ВКС, формирана след постановяването на това задължително за съдилищата на основание чл. 633 ГПК решение (Определение № 50015/ 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/ 2022 г. на ВКС, І т.о., Определение № 343/ 15.02.2024 г. по т.д.

№ 1990/ 2023 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 1493/ 05.06.2024 г. по ч.т.д. № 898/ 2024 г., по описа на ВКС, II т.о., Определение № 3217/ 2.12.2024 г. по ч.т.д. № 1323/ 2024 г, по описа на ВКС, ІІ т. о. и др.) съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г., а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от действителната фактическа и правна сложност на делото, характера на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. В случая се касае за търговски спор с общ материален интерес 320 177,65 лева, чийто предмет са два обективно съединени иска, всеки от които има различен предмет на доказване, като по делото са събрани писмени доказателства в неголям обем, изслушани са експертни заключения, като са били насрочени четири открити съдебни заседания, на които ищцата е била представлявана от адв. И.. От друга стана значение има и обстоятелството, че чрез исковете се претендира част от размера на вземанията, предмет на разгледани и уважени с влязло в сила решение частични искови претенции по чл. 97, ал. 2 ТЗ по т.д. № 56/ 2021 г., по описа на Окръжен съд – Перник, както и приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС, че ршението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Тоест съдът в настоящото производство е длъжен да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти, от които произтича правоотношението, като ищецът не следва да провежда съответно доказване по отношение на тях, а да ангажира доказателства единствено във връзка с размера на претендираните вземания. С оглед на тези съображения настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че в полза на адв. К. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева, който е справедлив и обоснован.

Предвид изложеното решение № 10/ 20.06.2025 г. следва да бъде изменено в частта за съдебните разноски, присъденото в полза на адв. К. И. адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника СД „Ю.В.С – Р – С. С.“, бъде намалено до сумата 15 000 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на решението в частта за съдебните разноски, като НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което СД „Ю.В.С – Р – С. С.“, ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на адв. К. И. И., с адрес на упражняване на дейността: ***, от 17 457 лева на 15 000 лева.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

3

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4