Решение № 118 от 07.07.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262000500163 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 79/13.02.2026 год. по гр.д.№ 815/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъдена Община Приморско, Булстат 102164063, представлявана от кмета Иван Гайков, съдебен адрес в гр. Б., ул. “Г. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв.Т. К.-П., да заплати на ищеца Д. Я. К., ЕГН **********, адрес в гр. Х., ул. “Л.“ № *, съдебен адрес в гр. Х., бул. “Б.“ № ***, ет. *, офис * * * , сумата от 8 000 евро , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 26.06.2024 г. на моста над река „Дяволска“ по стария път от гр.Приморско към гр.Китен, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане 26.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 13

293,59 евро /с левова равностойност 26 000 лева/. Осъдена е Община Приморско, Булстат 102164063, представлявана от кмета Иван Гайков, съдебен адрес в гр. Б., ул. “Г. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв.Т. К.-П., да 1 заплати на адв. А. М., адрес на кантора в гр. Х., бул. “Б.“ №***, ет. *, офис ***, личен № **********, сумата от 480 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., съразмерно на уважената част от иска. Осъден е Д. Я. К., ЕГН **********, адрес в гр. Х., ул. “Л.“ № *, съдебен адрес в гр. Х., бул. “Б.“ № ***, ет. *, офис ***, да заплати на Община Приморско, Булстат 102164063, представлявана от кмета Иван Гайков, съдебен адрес в гр. Б., ул. “Г. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв.Т. К. - П., сумата от 59,73 евро, представляваща направени от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Осъдена е Община Приморско, Булстат 102164063, представлявана от кмета Иван Гайков, съдебен адрес в гр. Б., ул. “Г. К.“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв.Т. К. - П., да заплати в полза на бюджета на съда сумата от общо 623,39 евро – държавна такса и разноски за вещо лице.

Подадена е въззивна жалба от Община-Приморско, Булстат

102164063, с адрес: гр. Приморско, ***, чрез процесуален представител адв. Т. К.-П. срещу решението в осъдителните за общината части. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложени са възражения срещу извода на съда, че общината е пасивно процесуално и материално легитимирана да отговоря по предявения иск, с твърдение, че мостът над река „Дяволска“, като линейна инфраструктура пресичаща водни обекти и елемент на техническата инфраструктура по смисъла на 64, ал.1, т.1 от ЗУТ, е държавна собственост съгласно чл.8, ал.1 и 3 от ЗП, а не общинска, поради което материално отговорна по претенциите на ищеца би следвало да е АПИ, а не общината. Изложени са евентуални възражения: Твърди се, че окръжният съд е достигнал до неправилни изводи относно механизма на инцидента, тъй като ангажираните доказателства не установяват по категоричен начин, че на 26.06.2024 г. на моста над река „Дяволска“ по стария път от гр. Приморско към гр. Китен, Д. К., управлявайки електрическа тротинетка, е попаднал в дупки на пътната настилка и се е ударил, като е получил счупване на горния край на дясната раменна кост. Възразено е срещу размера на присъденото обезщетение, с твърдение, че е определено в завишен размер, при грубо нарушение по чл.52 от ЗЗД и неправилна преценка на конкретните обстоятелства относно степента на засягане на нематериалната 2 сфера на ищеца, както и при неточно отчитане на икономическите показатели.

Твърди се, че по възражението на ответника е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради извършеното от него грубо нарушение на ЗДвП по чл.80, ал.1 , т.2-4, а окръжният съд необосновано не е намалил обезщетението на това основание. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на исковите претенции с присъждане в полза на общината на пълния размер на направените по делото разноски, евентуално е направено искане за намаляване на размера на обезщетението, при присъждане на съответните разноски в полза на общината за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Я. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А. М., в който са изложени съображения за правилност на решението в обжалваните части и за неоснователност на възраженията по въззивната жалба. Сочи се, че изводът на окръжния съд относно това, че пътят на който е станал инцидента с ищеца е общинска собственост, е в съответствие с чл.8, ал.3 от ЗП и е законосъобразен, а размерът на присъденото обезщетение е справедлив по критериите по чл.52 от ЗЗД и изцяло кореспондиращ с тежестта на травматичните увреждания получени от ищеца, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесната злополука/инцидент. Отречено е да са налице основания за намаляване на размера на обезщетението. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивно обжалване пред настоящия съд съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и по претенции за законни лихви.

В отхвърлителните части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни разноски.

3

Предявения иск от ищеца Д. Я. К. срещу ответника

Община-Приморско, з а осъждането на ответната община да му заплати обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на увреждането на здравето му настъпило на 26.06.2024 год. на моста над река „Дяволска“ по стария път от гр. Приморско към гр. Китен, се поддържа пред настоящия съд до размера от 8000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 26.06.2024 г. до окончателното й плащане. Ищецът поддържа пред въззивния съд твърденията по исковата молба, че са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като вредите за него са настъпили като резултат от бездействието на ответната община, чрез виновно неизпълнение на задълженията на нейните служители за поддържането на моста като част от пътно съоръжение, в състояние осигуряващо безопасно и удобно движение. Твърди се, че поради наличието на необозначена и необезопасена нарушена пътна настилка – дупка, при преминаването през моста, управляваното от ищеца индивидуално електрическо превозно средство /тротинетка/ е попаднало с предното си колело в дупката, след което тротинетката се преобърнала, а ищецът паднал на земята и получил сочените в исковата молба травматични увреждания – счупване на горния край на дясната раменна кост и охлузвания, като лечебно- възстановителния му период продължил 3-4 месеца, но и към момента все още изпитва болки и дискомфорт в областта на дясното рамо. Ищецът поддържа иска до горепосочения размер. Пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си.

От изложените в отговора на предявения иск възражения, с въззивната си жалба ответникът поддържа възражението за цялостна неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Поддържани са възраженията за липсата на установена за ответника пасивна процесуална легитимация, поради твърдението му, че процесният мост не е собствен на общината, а е собствен на държавата и единствено държавата отговаря за неговата поддръжка.

Възразено е относно механизма на инцидента, за който се твърди, че не е доказан по категоричен начин. Оспорено е наличието на изискуемата причинно-следствена връзка между твърдения инцидент и получените травми. Поддържано е и възражението за завишен размер на обезщетението, несъответстващ по критериите на чл.52 от ЗЗД на конкретно установените 4 обстоятелства, както и възражението за наличие на съпричиняване на вредоносния за ищеца резултат, поради допуснати от негова страна груби нарушения на ЗДвП.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по допустими искови претенции.

Относно времето и мястото на инцидента, както и относно останалите обстоятелства относими за определяне на точния му механизъм, настоящият дава вяра и тежест на свидетелските показания на свидетелката-очевидец М., преценени ведно със заключението по приетата от окръжния съд съдебна автотехническа експертиза. Макар поради сочената от свидетелката интимна връзка с ищеца, за нея да може да се приеме, че би могла да е заинтересована от изхода на делото в негова полза, от съществено значение в случая е, че тя е единственият свидетел присъствал по време на инцидента, който е пресъздал пред съда последователно и логично личните си, преки впечатления от случилото се, а показанията й не са били надлежно опровергани от други доказателства по делото, поради което съдът няма основание да ги изключи. В този смисъл настоящият съд взе предвид и съдебна практика на ВКС в аналогични случаи. Както е прието с решение № 700 от 28.10.2010 г.по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 194 от 2.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, II г.о. и др., само наличието на съпружеска връзка на свидетеля-очевидец със страната, която го е посочила, не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. В съответствие с решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№843/2009 г., I г. о. ГК и решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, съдът не може да игнорира свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, а следва ги прецени с оглед останалите доказателства самостоятелно, в съвкупност и по правилата на логиката.

Показания на останалите свидетели разпитани от окръжния съд 5 и доведени за разпит от ответника, П. - директор на ОП“Чистота и озеленяване“-Приморско и К. - служител в ОП“Чистота и озеленяване“Приморско, чиято заинтересованост в полза на общината, също се отчита от съда, описващи общи и принципни положения за работата на служителите на общината по поддръжката на пътищата, по никакъв начин не опровергават свидетелските показания на свидетелката М. за релевантните обстоятелства, нито пресъздават лични впечатления на тези свидетели за факти и обстоятелства конкретно във връзка с процесния инцидент. Соченото от свидетелите П. и К. в смисъл, че постоянно и особено преди летния сезон, всички пътни участъци в гр.Приморско, включително и този по пътя към ММЦ, от който част е процесният мост, текущо и надлежно се поддържат и отремонтират от общината, се опровергава дори само от снимките приложени към заключението на вещото лице по автотехническата експертиза /при изрично възложена задача на вещото лице за направата на снимки/, на които са видими следи от съществуващи и към момента на посещение на участъка от вещото лице в началото на 2026 год. нарушения и частични пропадания на пътната настилка, които не биха съществували ако пътният участък се поддържа по начина сочен от свидетелите – служители в Община-Приморско.