Решение № 6759 от 19.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6759 гр. София, 19.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110154326 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ТЗ за заплащане на сумите, както следва: 568,37 лв., представляваща неплатена лизингова вноска за м. юни 2019 г. по договор за оперативен лизинг от 02.05.2018 г.; 7 363,23 лв., представляваща договорна неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски съгласно чл. 56 от договора, начислена за периода от 06.04.2019 г. до 15.09.2021 г.; 876,88 лв., представляваща платени от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Каско“ на МПС“ и застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователни полици съответно № 19-0300/302/5000903 и № BG/08/119001136960 съгласно чл. 16 и чл. 42 от договора, както и 1 894,57 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът „.... твърди, че е сключил договор за оперативен лизинг от 02.05.2018 г. с ответника .... ЕООД, по силата на който му е предоставил ползването на т. а. „... и номер на шаси WF0YXXTTGYJL79357, цвят: „бял“, подробно индивидуализиран в Поръчка № 1 от 02.05.2018 г. с референтен № 70540L, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 17.05.2018 г. Поддържа, че за лизингополучателя е възникнало задължение да заплаща точно и в срок лизинговите вноски всяка в размер на 242,17 евро с левова равностойност от 473,64 лв. без ДДС, включващи наем на автомобила, регистрация в КАТ, продуктова такса и данък превозно средство, като всяка от тях се дължи до 5-то число на месеца, за който се отнася.

Сочи, че считано от м. април 2019 г. лизингополучателят е преустановил заплащането на лизинговите вноски, поради което с уведомление с изх. № L09355/27.06.2019 г., съдържащо покана за плащане и изявление за разваляне на договора, същият е бил поканен да заплати дължимите такива за периода м. април 2019 г., м. май 2019 г. и м. юни 2019 г., всяка от които в размер на 568,37 лв., но въпреки, че същото е надлежно получено на 01.07.2019 г., той не е заплатил същите. Уточнява, че при подписване на договора ответникът е представил гаранция в размер на 581,21 евро с ДДС, която в случай на едностранното му прекратяване не подлежи на връщане, като същата е послужила за прихващане на дължимите лизингови вноски за м. април 2019 г. и м. май 2019 г., поради което непогасена е 1 останала единствено тази за м. юни 2019 г., която претендира. Поддържа, че съгласно чл. 56 от договора лизингополучателят дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % от стойността на неплатената лизингова вноска, която се равнява на сумата от общо 7 363,23 лв., начислена за периода от 06.04.2019 г. до 15.09.2021 г. Заявява, че съгласно чл. 16 и чл. 42 от договора лизингополучателят дължи заплащането и на застрахователните премии /„Гражданска отговорност“ и „Каско“/, дължими по застрахователни полици съответно № 190300/302/5000903 и № BG/08/119001136960, чиято стойност се равнява на сумата от общо 876,88 лв., която лизингодателят е заплатил в полза на застрахователя вместо него, поради което претендира същите. Допълва, че съгласно чл. 62, т. 8 от договора лизингодателят има право и на неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, чиято обща стойност се равнява на сумата от 1 894,57 лв., която също претендира. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 16.06.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Т. е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът .... ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от тях от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2021 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 1 028,12 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които: 428,12 лв. – платена държавна такса и 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА .... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление... да заплати на „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 2 ТЗ, сумата от 568,37 лв., представляваща неплатена лизингова вноска за м. юни 2019 г. по договор за оперативен лизинг от 02.05.2018 г.; сумата от 7 363,23 лв., представляваща договорна неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски съгласно чл. 56 от договора, начислена за периода от 06.04.2019 г. до 15.09.2021 г.; сумата от 876,88 лв., представляваща платени от лизингодателя вместо лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Каско“ на МПС“ и застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователни полици съответно № 19-0300/302/5000903 и № BG/08/119001136960 съгласно чл. 16 и чл. 42 от договора, както и сумата от 1 894,57 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА .... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление..., да заплати на „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 028,12 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3