Решение № 119 от 27.05.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Кюстендил, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. К.а като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20231520201208 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Н. К. В., с ЕГН – ********* от гр.Кюстендил обжалва наказателно постановление № 23-1139-002378, издадено на 25.10.2023 г. от Началник сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил. Жалбоподателят оспорва НП по същество.

Административнонаказващият орган не взима участие в производството и не изразява становище по жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 13.10.2023 г. свидетелите Р. С. и В. В., служители на сектор пътна полиция при ОДМВР гр.Кюстендил се движели с патрулен автомобил по бул.“Цар Освободител“ , с посока на движение от стадион Осогово към магазин Била. По същата улица, с обратна посока на движение, пътувал жалбоподателят В., който управлявал собствено си МПС – лек автомобил м.“Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№***********. Пред сградата на ОДМВР гр.

Кюстендил имало очертана с пътна маркировка и ясно видима пешеходна пътека М8.1 тип ЗЕБРА. В посоката, в която се движел жалбоподателят, по цялата дължина на сградата на ОДМВР, имало паркирани автомобили, голяма част от тях собственост на Дирекцията.

„Траиционно“ полицейските автомобили биват паркирани по начин, по който ограничават 1 видимостта на водачите към началото на описаната пешеходна пътека.

Именно поради такава ограничена видимост, жалб. В. не успял да види своевременно стъпилата вече на пешеходната пътека пешеходка. Действително е създадена предпоставка за ПТП, но водачът успял своевременно да отбие рязко в ляво, за да не блъсне пешеходката. Тази негова маневра е възприета от движещите се в този момент, срещу него, служители на сектор пътна полиция – свидетелите С. и В.. Пред сградата на ОДМВР гр. Кюстендил те обърнали посоката си на движение и тръгнали след жалбоподателя. Тъй като В. имал среща пред сградата на ВиК Кюстендил, която се намира на около 600 метра от посочената пешеходна пътека, там той спрял автомобила си плътно в дясно. Веднага след него спрял и патрулния автомобил , в който били свидетелите С. и В..

Те слезли и обяснили на В., че ще му съставят АУАН, за непропускане на преминаващ по пешеходната пътека пешеходец, както и за това , че е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Жалб. реагирал, обяснявайки, че не е имал никаква видимост към началото на пешеходната пътека, поради спрели непосредствено преди нея автомобили.

Въпреки това на място е съставен АУАН№ 1091380, който му е връчен срещу подпис.

В дадения от ЗАНН срок за възражения, такива са депозирани от жалбоподателя, като в тях същият е посочил, че непосредствено преди пешеходната пътека е имало спрял полицейски автомобил, който ограничавал напълно видимостта към началото на пешеходната пътека , както и е представил писмени доказателствени средства, относно здравословното си състояние, което му позволява да управлява МПС без да поставя обезопасителен колан.

Тези възражения, очевидно не са обсъждани от АНО, както и не са взети в предвид.

На 25.10.2023 г. началник сектор пътна полиция, независимо от изложените основателни възражения , издал атакуваното НП, с което е наложил на жалбоподателя следните административни наказания : на осн. чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 100 лева и за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административнонаказателна преписка и от показанията на свидетелите С. и В..

По искане на жалбоподателя до разпит е допуснат свидетеля М. М., който в деня на проверката е лицето, с което жалбоподателя е имал уговорена среща пред сградата на Вик Кюстендил. Според св. М. , той видял спрелия автомобил на жалб. , както и спрелия зад него полицейски автомобил. Не е чул разговора между В. и полицаите.

Жалбата срещу това НП е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице имащо надлежна процесуална легитимация, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

АУАН и НП са съставени от лица притежаващи съответната материална компетентност. Спазени са предвидените в ЗАНН срокове за законосъобразно образуване и провеждане на производството.

2

За нарушението по чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП .

С тази норма се санкционира водач на МПС, който „ не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.“

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Следва да се отбележи, че нарушението на тази разпоредба е изключено при условията на т. нар. случайно деяние, до които изводи стигна съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.

Съобразно чл. 15 от НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая е налице т. нар. случайно деяние, което е обстоятелство изключващо виновността.

Случайното деяние се отличава, на първо място с липса на предвиждане у дееца на настъпването на общественоопасните последици. Предпоставките за това са алтернативни деецът да не е бил длъжен или ако е бил длъжен - да не е могъл да предвиди настъпването на престъпния резултат. Следва да бъде отбелязано, че във връзка с коментирания правен институт е налице богата съдебна практика, в т. ч. именно във връзка с престъпленията по транспорта. За да се приеме, че водач на МПС не действа виновно при настъпване на общественоопасни последици е необходимо: а) деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно средство; б) да са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. /Така Решение № 318 от 11.08.1988 г., III н. о. /. Същевременно, съобразно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, от водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. В тази насока са и Решение № 8 от 05.01.1961 г. по н. д. № 1538/1960 г., III н. о., Решение № 659 по н. д. № 502/93 г., I н. о., Решение № 734 от 03.12.1999 г. по н. д. № 688/1999 г., II н. о., Решение № 190 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1045/2011 г., III н. о., НК. В случая водачът е карал с ниска скорост в рамките на законоустановената, т. е. същият се е движел бавно. По отношение на задължението му да спре, същото е възможно и задължително при възможност да възприеме пешеходеца своевременно. По делото обаче се събраха доказателства, съгласно които същият е бил поставен в невъзможност да възприеме своевременно стъпилият вече на пешеходната пътека пешеходец, поради наличието на паркиран непосредствено преди 3 пътеката автомобил. При тези обстоятелства водачът на автомобила – жалбоподателят направил всичко необходимо , за да избегне удар в пешеходеца като е извил рязко в ляво волана и е променил траекторията на управляваното МПС. Адекватната реакция на В., с оглед пътната обстановка е предотвратил реализирането на ПТП..

По тези съображения съдът прие, че нарушението на правилата за движение в частност на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП , не е станало вследствие на умишлено поведение от страна на водача на МПС, а вследствие на случайно деяние, поради което и деянието не е резултат от неговото виновно поведение. Поради наличието на случайно деяние, водачът не следва да носи административнонаказателна отговорност и да бъде наказан по повдигнатото обвинение за това нарушение.

Относно нарушението по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП :

По преписката са приложени следните медицински документи: епикриза, издадена от Болница Токуда, клиника по кардиохирургия , издадена на 13.06.2023 г., в която е описано, че жалбоподателят е претърпял сърдечна операция на 09.06.2023 г., като в епикризата са описани следоперативните противопоказания, сред които и притискане в областта на гърдите. Тези медицински документи са представени пред АНО преди издаване на НП, но същите не са обсъдени в него и очевидно не са взети предвид. Съдът намира, че това доказателство е достатъчно , за да приеме, че е налице противопоказание за поставянето на обезопасителен колан при управление на МПС.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът констатира, че на жалбоподателя Р. е предявено по т. 2 от НП административно нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП («Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. "). Посоченото задължение за водачите на МПС обаче не е безусловно и изключенията, в които водачите могат да не използват обезопасителен колан са изчерпателно посочени в чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП. Сред тези изключения в т. 2 попадат лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. По делото са представени няколко неоспорени медицински документа, издадени от болнично заведение, които удостоверяват по категоричен начин извършена кардиологична операция на жалбоподателя няколко месеца преди установяване на нарушенията, предмет на атакуваното НП. В тази връзка случаят определено попада в хипотезата на чл. 137А, ал. 2, т. 2 от ЗДвП , поради което не е налице съставомерност на нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение е основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, на адв. В. от АК гр.Кюстендил е заплатен хонорар в размер на 300 4 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка на жалбоподателя В. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платими от ОД на МВР гр. Кюстендил.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП№ 23-1139-002378, издадено на 25.10.2023 г. от Началник сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил, с което на Н. К. В., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил са наложени административни наказания както следва : на осн. чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 100 лева и за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 50 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати на Н. К. В., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил сумата от 300/триста/ лева, представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

5