Решение № 1540 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330114436 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от *** *** срещу **** ***, с ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1988,61 лева, ведно със законна лихва и направените съдебно-деловодни разноски. За претендираната сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. № 6417/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***** г., обезпечен със запис на заповед на предявяване в полза на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545. Отпуснатата главница била в размер на 1500,00 лв.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно 10.04.2024 г., заемателят **** ***, с ЕГН ********** не била платила никаква сума за погасяване на задължението си. Записът на заповед обезпечавал главницата в размер на 1500, 00 лв. и договорената лихва в размер на 488,61 лв.

В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 предявил установителен иск за установяване на дължимостта на сума в размер на 1988,61 лева, представляваща частично вземане по запис на заповед, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. 6417/2024 г. по описа на РС Пловдив в размер на 39,77лв. – заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски по настоящото дело.

1

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от **** ***, с ЕГН **********. В същия се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на предявения установителен иск. Претендира се нищожност на договора за паричен заем, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че не е сключен при спазване на нормите на чл. 11 т.9, т.10 ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.23 ЗПК, за чието обезпечение е издаден и процесния запис на заповед. Излагат се съображения, че чрез уговорената неустойка се прибавя скрита лихва, като двете заедно надхвърлят многократно законната лихва. Уговорена по този начин, според ответника, неустойка влияе върху изискването ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. За прецизиране на условията по сключения договор за паричен заем, ответникът настоява и за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 3205/ 11.04.2024 г. по чл.

417 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 6417/ 2024 г. на ПРС, III брачен. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1988,61 лева – от които главница, произтичаща от договор за паричен заем №***** г. в размер на 1500,00 лв. и договорна лихва в размер на 488,61 лв., ведно със законна лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането, разноски по делото в размер на 39,77 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на база фактическа и правна сложност на делото. Правното основание на вземането е Запис на заповед от 10.06.2022 г., предявена на 11.06.2022 г.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за паричен заем №***** г., сключен между страните, на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 1500 лева, който следвало да бъде издължен на 17 месечни вноски за периода 10.07.2022 г. – 10.11.2023 г., при ГПР в размер на 48,048 % и неустойка в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 2091,39 лева.

Договорът за паричен заем е обезпечен с ценна книга – запис на заповед, издадена в полза на заемодателя.

Към исковата молба са представени договора, общите условия по него и погасителен план.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се приема от съда.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява 2 такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон, а именно ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.

11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,048 %, а възнаградителната лихва – 488,61 лева, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 8, вр. чл. 6 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 2091,39 лева (при отпусната заемна сума от 1500 лева). В исковата си молба ицещът признава, че въз основа на постановено съдебно решение № *** по гр.д. *** г. по описа на РС Пловдив чл. 8 от Договор за паричен заем № **** е прогласен за нищожен и сумата за неустойката не се търси от ответника.

Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчители, ипотека, банкова гаранция, или ценна книга) създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно поради тази причина процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на 3 добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Независимо, че в конкретния случай ищецът не предявява претенция за неустойка, по причина на прогласяването й от съда за недействителна с постановяването на съдебно решение № *** по гр.д. *** г. по описа на РС Пловдив, действителността на договора и неговите клаузи настоящият съд е длъжен, дори и да не е сезиран – да се произнася служебно и без направено насрещно възражение. В този смисъл е без значение дали по делото се търси неустойка или не, защото клаузата за неустойка е част от договора за потребителски кредит, който, за да отговаря на изискванията за редовност, следва да е в съответствие с реквизитите по чл. 10, 11 и 12 от ЗПК и липсата на което и да е от тези императивни изисквания води до неговата недействителност.

Законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищецът претендира главница и лихва, платими въз основа на запис на заповед, издаден за обезпечение на договора за паричен заем. В чл. 10, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че записът на заповед се издава в полза на заемодателя за заемната сума, с включените лихви и евентуално дължими неустойки.

Доколкото настоящото производство е такова по чл. 422 от ГПК, предявеният иск трябва да е идентичен по основание и размер на претенцията в заповедното производство. При положение, че съдът приема, че договорът е недействителен, тази сума, търсена като главница в процеса, няма как да бъде прието за установено, че подлежи на плащане на основание запис на заповед, чиято стойност се формира от параметрите на нищожен договор за потребителски кредит. Нищожността на договора влече и нищожност на неговите обезпечения.

В хода на съдебното производство ответникът е направил възражение за плащане на дължимата сума. Възражението се потвърждава от извършената по делото съдебно-счетоводната експертиза. Заключението на вещото лице категорично сочи, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 2353,20лв. на 28.06.2024 г., разпределена по съответните пера: 1500 лв. главница, 488,61 лв. лихва, 44,82 лв. лихва за забава, 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 39.77 лв. държавна такса по изпълнително дело и 230,00 лв. юрисконсултски хонорар по изпълнително дело.