Определение № 24781 от 08.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24781 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110100288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца за изменение на решението, постнаовено по делото, в частта за присъдените съдебни разноски.

Претендира да се присъди и разноската за безплатна правна помощ, заявена от адвоката на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

Насрещната страна не взима становище.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона, приема следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за съдебните разноски и не намира основание да присъди други съдебни разноски. По делото не е представен договор за правна помощ, а предметното съдържание на пълномощното не се установява съглашение по чл.

36 от ЗА; не се установява предоставянето на безплатна правна помощ в коя конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА:т.1-т.3, което е основанието да се претендира възнаграждение от адвоката (вж. решение № 123/09.06.2020 г. по гр. д. № 3593/2019 г. на ВКС). Доколкото съдът е обвързан от доказателствата, то искането за тази разноска се явява неоснователно и не се присъжда. В допълнение следва да се посочи, че договорът за правна помощ по своята същност представлява вид на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Договорът е неформален, а писмената форма е за доказване. Доверителят е длъжен да заплати, възнаграждение, ако е уговорено, след изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно чл.286 от ЗЗД. В този смисъл и чл. 36, ал. 1 от Закон за адвокатурата, регламентиращ правото на адвоката на възнаграждение за положения труд, респективно за извършена дейност и/или за постигнат резултат.

Съдът счита, че няма основание да се прилага различен подход при анализ и преценка за основанието/предмета/ на договора за правна защита при оказана възмездна или при оказана безвъзмездна правна помощ. В двата случая от предметното съдържание на договора трябва ясно и недвусмислено да се посочат страните и предметът на договора, включително в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя правна помощ. По аргумент от чл. 36, ал. 3 от ЗА ако между клиента и адвоката не е уговорено възнаграждение, то по искане на адвоката 1 съответния адвокатски съвет се определя възнаграждението, респ. не сe касае за безплатна правна помощ.

Настоящото определение не подлежи на обжалване, тъй като крайният съдебен акт не подлежи на обжалване - арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК. В разглеждания случай е постановено неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване (вж. Определение № 1498 от 5.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 643/2024 г., I т. о. и др.)

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №161821/20.05.2026 г. по описа на СРС с правно основание чл. 248 от ГПК на адв. В. Х..

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2