Решение № 1267 от 18.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.а като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330202287 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG2023/3000-121/ НП от 10.03.2023г., издадено от Директора на Териториална Дирекция Митница Пловдив, упълномощена съгласно

Заповед

№

ЗАМ-1450/32264912/09.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници”, с което на Н. В. С., ЕГН: **********. с адрес: ***, на основание чл.18, ал.2 от Валутния закон, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 7311,45 лева, за нарушение на чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон във вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон пред митническите органи, както и НЕ СА ОТНЕТИ стоките, предмет на нарушението в полза на държавата, на основание чл. 20, ал. 4 от ЗАНН от жалбоподателя Н. В. С., а именно: 1 бр. златна гривна - 14.06 гр. проба 585%, 1 бр. златни обеци - 9.90 гр., проба 585%, 1 бр. златна корона - 18.90 гр., проба 585%, 9 бр. златни медальони - 26.32 гр., проба 585%, 4 бр. златни колиета - 172.23 гр., проба 585%, 13 бр. златни твърди гривни -136.96 гр., проба 585%. 41 бр. златни монети с халка /като халките не са от златна сплав 1 нето тегло без халките - 71.75 гр., проба 916%., тъй като стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Стоката, предмет на нарушение Е ПРЕДАДЕНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ в склада на ТД Митница Пловдив с Приемо-предавателен протокол № 304 от 12.12.2022г.

Жалбоподателят Н. В. С., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Ф. Г., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Директора на Териториална Дирекция Митница Пловдив, редовно уведомена, се представлява от гл.юрк. Т. С., която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесетдневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 09.12.2022г. около 20.00 часа. на МП Летище Пловдив, в салон „Заминаващи”, във вр. с Искане с peг. № 34/09.12.2022г. на служител от ГПУ – Летище Пловдив, била извършена съвместна проверка на жалбоподателя Н.

В. С., ЕГН: **********. с адрес: ***, пътник за полет *** от гр. Пловдив за гр. Лондон - Великобритания. Преди започване на проверката жалбоподателят С. била поканена да декларира носените от нея лични вещи, стоки и валутни ценности. Въпреки това, същата не декларирала нищо. Така при извършената физическата проверка на ръчния багаж на С., били открити поставени в торбичка от плат, бижута от жълт метал. Същите били претеглени с електронна везна марка KERN ЕМВ, като се установило общо тегло от 463.68 гр. изделия от жълт метал.

Извършените контролни действия били обективирани в Протокол за извършена митническа проверка № 22BG003002M025895/ 09.12.2022г.

Снети били писмени обяснения от С., в които заявила, че намерените вещи са лични и не знаела, че трябва да ги декларира.

Откритите бижута били задържани с Разписка № 22010429/09.12.2022г. на основание чл. 41 от ЗАНН. Същите са били предадени за съхранение в склада 2 на ТД Митница Пловдив с Приемо-предавателен протокол № 304 от 12.12.2022г.

Извършена била оценка на откритите изделия от жълт метал от вещо лице Г.Т.С.. Изготвена била Експертиза/ Заключение с peг. № 32432641/12.12.2022г., видно от която: в т. III. Констатации:

„От огледа и анализа извършен от вещото лице се констатира следното заключение:

1. 1 бр. златна гривна - 14.06 гр., проба 585%;

2. 1 бр. златни обеци - 9.90 гр., проба 585%;

3. 1 бр. златна корона - 18.90 гр., проба 585%:

4. 9 бр. златни медальони - 26.32 гр., проба 585%;

5. 4 бр. златни колиета - 172.23 гр., проба 585%;

6. 13 бр. златни твърди гривни - 136.96 гр., проба 585%;

7. 41 бр. златни монети с халка, като халките не са от златна сплав - 74,12 гр., нето тегло без халките - 71.75 гр.. проба 916%.

Бижутата са употребявани. Пазарна стойност па употребяваните бижута проба 585 е 75 лв. за грам. Цената на монетите с проба 916 е 114 лв. за грам.“ Посочен грамаж на златните бижута е 378,37 грама - проба 585% и 71,75 грама проба 916%. с обща пазарна стойност 36 557,25 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 oт ВЗ: „Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г.“ Декларирането на валута, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, е задължение на лицето, което ги пренася през държавната граница.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни монети, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ;

„Пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и излелия със и от тях над размерите, посочени в чл. 4, както и пренасяните във вид на прах или друг вид изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, невключени в чл. 4, за или от трета страна се декларира по реда на чл. 9“, т.е. чрез валутна декларация по образец, 3 утвърден от министъра на финансите.

В случая жалбоподателят Н. С. не е декларирала пред митническите органи пренасяните от нея изделия от благороден метал - злато.

С писмо peг. № 32-442525/19.12.2022г. С. била поканена да се яви в МП Летище Пловдив, за съставяне и връчване на АУАН. Видно от известие за доставяме № ИД PS 4040 01XF90 В. Писмото било получено от З. В. – майка на С..

Упълномощеното лице - адв. Ф. Й. Г. от АК ***, пълномощник на С., съгласно адвокатско пълномощно от 13.12.2022г. е поканен с телефонен разговор да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

На 14.01.2023г. в МП Летище Пловдив, упълномощеното от С. лице - адв.

Г., се явил за съставяне и връчване на АУАН.

Предвид горното и на основание чл. 36, ал.1 от ЗАНН и чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 18, ал. 13 от Валутния закон /ВЗ/ бил съставен АУАН BG14012023/3000/В-8 от 14.01.2023г. срещу жалбоподателя Н. С. в присъствието на свидетелите К. Х. В., ***, и Д. Г. Д., ***, и в присъствието на пълномощника на С. - адв. Г.. Нарушението било подведено под чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон във вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г.

Актът бил връчен на 14.01.2023г. на пълномощника - адв. Г..

На 24.01.2023г. с вх. № 32-30160 постъпило възражение от жалбоподателя С. срещу акта с твърдения, че в АУАН не е налично описание на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, както и че не били спазени процесуалните правила на ЗАНН и законовите разпоредби.

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, с което за така установеното нарушение, на основание чл.18, ал.2 от Валутния закон, наложил административно наказание глоба в размер на 7311,45 лева.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на свид. С. Т. Е., свид. К. Х. В. и свид. Д. Г. Д..

В хода на съдебното производство беше разпитан актосъставителят свид.

С. Т. Е., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В показанията си обяснява, че в началото на работната си смяна, като „гл. инспектор“ в ТД Митница Пловдив, бил пресрещнат от служител на Гранична полиция с искане за извършване на съвместна проверка с тяхната 4 служба, като Митницата е компетентният орган. Поводът бил намерена при проверка по ЗМВР торбичка с жълт метал на С.. Посоченото наложило извършване на проверка и от страна на свид. Е.. При запитване от него на С., дали има нещо за деклариране, същата дала отрицателен отговор. За съдържанието на конкретната торбичка обяснила,че представлявали семейни бижута от злато, събирани във времето, решили да ги съберат в една торба и пътували с нея до Англия, като не знаела,че нарушава закона и че трябвало да се декларират. В показанията си свид. Е. потвърждава за реда, по който бил установен грамажът на метала и съдържанието му, установени от компетентно вещо лице. Обяснява,че служители от Гранична полиция имат право да проверят багажа на лицето, имат си канал за анализ на риска, селектират хора, проверяват багажа и съставят протокол – така попаднали и на С.. На летището имало червен и зелен коридор, в зеления преминавали хората, които нямат нищо за деклариране, а в червения, които имат такова.

Разяснява, че митническите изисквания били посочени на видно място поне на три места. Потвърждава за реда за съставяне на АУАН и необходимите стъпки за подготвянето му, като същият бил предявен и подписан от упълномощено от С. лице.

В съдебно заседание бяха разпитани и свидетелите по съставяне на АУАН – свид. К. Х. В. и свид. Д. Г. Д.. От показанията на свидетелите се установява реда за съставяне и връчване на акта, съобразен със законовите предпоставки, в това число и запознаването му със съдържанието му от страна на упълномощеното лице от С., а именно – адв. Г., който е удостоверил това обстоятелство с подписа си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като произтичащи от непредубеден източник, достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички приети от съда като служещи за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и 5 постановлението са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на основание чл. 40, ал.1 от ЗАНН в присъствието на упълномощено от С. лице - адв. Г., който се е запознал със съдържанието на акта и изрично го е подписал, че това е станало на датата на съставянето му. Съобразените законови предпоставки стават ясни не само от писмените материали по делото, но и от разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При преценка на цялата доказателствена съвкупност, съдът намира за безспорно установено извършеното от страна на жалбоподателя Н. В. С. нарушение по чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон във вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г.

В конкретния случай безспорно е установено, че на 09.12.2022г. на МП Летище Пловдив, жалбоподателят Н. С., пътник за полет *** за гр. Лондон Великобритания, е пренесла в ръчния си багаж цялото количество златни изделия – 378,37 грама – проба 585% и 71,75 грама – проба 916 %, с обща пазарна стойност 36 557, 25 лева, което не е декларирала с декларация по чл.9, ал.1 от Наредбата. Грамажът, съдържанието на благородния метал и пазарната стойност са определени от вещо лице специалист, видно от наличното по делото заключение от 12.12.2022г., изготвено в административното производство. Проверка е извършена освен от служители по ЗМВР, така и от свид. Е. - ***, на основание чл. 16, ал.1 от Закон за митниците.

Самата С. в писмен вид в снетите й обяснения заявява, че не знаела, че трябва да декларира семейните злата на Митницата, което е и признание на нарушението. Тук Съдът отбелязва, че непознаването на правото не може да оправдае виновния. Нещо повече инициативата за деклариране на изделия от злато, сребро и др., принадлежи на лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите задължения, съгласно митническите изисквания. Друг е въпросът, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място на летището, както потвърди актосъставителят в показанията си.