Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 18.02.2025, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Административно наказателно дело 50/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
18.02.2025
В сила
12.03.2025
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.4 т.7 предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Трън, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241740200050 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на К. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: с.*****************, против

Наказателно постановление

№

24-1158003042/07.11.2024г. на Началник група в ОДМВР Перник, сектор Пътна полиция, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, на К. П. С., с ЕГН:

**********, му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 50 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.137 А ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 241158-003042/07.11.2024г. на Началник група в ОДМВР Перник, сектор Пътна полиция, е незаконосъобразно и неморално. Иска съдът да отмени Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си. Не взема становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна Началник РУ-Трън не се явява, и не изпраща представител пред ТРС.

Трънският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2024 г. в 18:05 часа в общ.Трън, в центъра на гр.Трън, ул.“Денчо Знеполски“ свидетелите Д. Ч. и В. В. – служители при ОДМВР-Перник изпълняващи 1 задълженията си по линия на КАТ спрели за проверка лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ РК **** ВВ за проверка. При проверката установили, че водача – въззивникът К. С. управлява превозното средство без да е поставил и закопчал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Свидетелят Д. Ч. съставил на въззивника Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1434818 от 12.10.2024 г. - за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Въззивникът К. С. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на дата 12.10.2024 г. В графата за възражения отбелязал, че няма такива.

Въз основа на този Акт А. К. Р. - Началник група в ОДМВР Перник, сектор Пътна полиция, (упълномощен от министъра на МВР с заповед 8121з1632/02.12.2021г.) издал срещу К. П. С., с ЕГН: ********** Наказателно постановление № 2-1158-003042/07.11.2024г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП наложил на С. административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева. Наказателното постановление е връчено лично на въззивника срещу подпис на дата 11.12.2024 г., след което е обжалвано от С. с жалба, подадена в ТРС на 11.12.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля Д. Ч. и св.В. В., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК - АУАН Серия Серия GA № 1434818 от 12.10.2024 г.; справка картон на водача; Заповед № 8121Зз-1632 от 02.12.2021 г. на Министъъра наа въпрешните работи.

Показанията на свидетелите Ч. и В. описват фактическата обстановка по констатация на нарушението и последващото съставяне на АУАН, който е инициирал административно-наказателната процедура. Те кореспондират и с твърдяното от въззивника относно това, че същият е управлявал МПС без да е поставил задължителния предпазен колан, и бил спрян от служителите на полицията когато се готвел да сложи обезопасителния колан. Поради горното настоящия съдебен състав приема, че гласните доказателства следва да се ценят като обективни, безпристрастни и следва да се ползват при формулиране на фактическите и правните си изводи (касателно деянието). Въз основа на показанията на свидетеля Ч. разпитан в хода на съдебното следствие от ТРС 2-ри състав, и от АУАН се установява, че същият е съставил в присъствието на св. В. АУАН Серия GA № 1434818 от 12.10.2024 г.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът приема АУАН Серия GA № 1434818 от 12.10.2024 г. като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения Акт констатации и фактически положения не се опровергават от събраните по делото доказателства. Справката справка картон на водача, както и цитираната по-горе 2

Заповед на Министъра на вътрешните работи са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това ТРС ги кредитира. Въз основа на справката картон на водача съдът установява предишните нарушения по ЗДвП на К. С.. На база цитираната по-горе Заповед на Министъра на вътрешните работи, съдът приема, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица.

При така установените факти, ТРС формира следните правни изводи:

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Доколкото Наказателното постановление е връчено на 11.12.2024 г., а жалбата е депозирана същия ден в ТРС, съдът приема, че тя е подадена в законоустановения срок. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред ТРС. Поради това жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица.

Според Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че А. Р. е имал правото да съставя НП.

В случая нарушението и нарушителят са установени на 12.10.2024 г. Датата на деянието (12.10.2024 г.) съвпада с датата на установяване на нарушението и нарушителя, както и с датата на съставяне на АУАН – 12.10.2024 г. Между датите на съставяне на Акта и на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок помалък от 6 месеца. Поради това съдът приема, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Актът е съставен в присъствието на дееца и му е връчен екземпляр от него срещу подпис. В АУАН изрично е записано, че К. С. е присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на Акта. Поради това е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не било ясно на какво точно бил свидетел В. В.. Това, че той е колега на актосъставителя не прави Акта негоден да породи правни последици, тъй като законът не забранява нарушението да е установено от двама полицейски служители, единият от които да състави Акт, а другият да бъде вписан като свидетел по Акта. Според съдебния състав в случай са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.

След служебна проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното постановление е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. С думи в АУАН и в НП е записано, че водачът е бил без поставен и закопчан обезопасителен колан при наличието на такова оборудване в автомобила.

Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а в ал. 2 на същия член са посочени 3 изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица.

По аргумент на противното всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. В Акта и в Наказателното постановление не е посочено, а и по делото не са събрани доказателства, сочещи, че нарушителят е лице измежду посочените в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано с думи и в съответствие с дадената му правна квалификация. В Акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно – наказателното производство са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – фигурират датата, мястото, автора на нарушението, описание на деянието и квалификацията му по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Непоставянето на обезопасителния колан не се оспорва и от нарушителя.

От всичко изложено по-горе следва изводът, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до реално ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност същият да разбере в какво точно е обвинен. Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.

От събраните по делото доказателства (основно от АУАН по аргумент от чл.

189, ал. 2 от ЗДвП) се установява, че на 12.10.2024 г. в 18:05 часа в общ.Трън, в центъра на гр.Трън, ул.“Денчо Знеполски“ с посока на движение от центъра на гр.Трън към черквата „Света Петка“ въззивникът управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ РК **** ВВ. При извършена проверка на кръстовището с ул.“9-ти суптември“ пред №1 свидетелите Д. Ч. и В. В. – служители при ОДМВР-Перник изпълняващи задълженията си по линия на КАТ спрели за проверка лекия автомобил и констатирали, че К. С. управлява превозното средство без да е поставил и закопчал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Това обстоятелство е било възприето от полицейските служители Ч. и В., поради което било възпроизведено в съставения на място Акт.

Гореизложеното показва, че водачът жалбоподателят К. С. не е използвал обезопасителен колан по време на движение на автомобила, макар последният да е бил оборудван с такъв, което означава, че водачът на МПС-то доказано е осъществил от обективна страна нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

От субективна страна К. П. С. е извършил нарушението виновно – при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че автомобилът е оборудван с обезопасителен 4 колан и че следва да го постави на съответното място, но не е сторил това. Поради тези обективни данни ТРС счита, че жалбоподателят е съзнавал обществено – опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасни последици и пряко ги е целял.

С оглед доказаността на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП от обективна и субективна страна на водача на автомобила следва да се наложи административно наказание. На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан и в този смисъл нарушава чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП се санкционира с "глоба" в твърд размер - 50 лева.

Поради това в случая наличието на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства е ирелевантно, тъй като за въпросното нарушение законодателят е предвидил санкция в точно определен отнапред размер.

Съдът не счита, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП е маловажно, и че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.

137А, ал. 1 от ЗДвП. Видно от справка-картон на водача същият е наказван неколкократно за извършено нарушение по чл. 137 А ал.1 от ЗДвП, което явно не изграло възпиращата си цел.

Поради всичко това настоящият съдебен състав счита, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Водим от изложеното по-горе съдът достигна до извода, че процесното Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, при законосъобразен и справедлив размер на наложеното наказание, поради което следва да се потвърди.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1158-003042/07.11.2024г. на

Началник група в ОДМВР Перник, сектор Пътна полиция, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, на К. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: