Решение № 460 от 25.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 25.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно гражданско дело № 20261800500617 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6 от 05.01.2026 г., постановено по гр.д. № 383/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд, съдът на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на ищеца И. К. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 2800,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по автомобил Шевролет Епика, рег. № ............, при пътно-транспортно произшествие на 28.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2024 г. до датата на окончателното изплащане, като е отхвърлил претенцията за разликата над сумата от 2800,00 лева до пълния размер на претенцията от 5269,00 лева. Със същото решение съдът се е произнесъл и по дължимите в производството разноски, като е разпределил отговорността за същите между страните съобразно изхода на делото.

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – И. К. Я., чрез адв. Й. Д., като във въззивната жалба по същество са развити доводи за неговата неправилност в частта относно размера на присъденото компенсаторно обезщетение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд и направените произволни според страната изчисления, касаещи стойността на запазените части, които противоречат на събраните по делото доказателства, вкл. на заключението на вещото лице относно пазарната стойност на автомобила.

Счита за абсолютно недопустимо стойността на автомобила да бъде извеждана от свидетелски показания, касаещи едно несигурно и несбъднало се намерение за 1 продажба, което по естеството си не може да замести и игнорира експертната оценка на вещото лице по изготвената по делото CATE. Сочи, че действителната стойност на увреденото МПС се определя по средна пазарна цена към датата на настъпване на застрахователното събитие въз основа на експертна оценка, а не въз основа на субективни уговорки или намерение за продажба. От друга страна стойността на запазените части била определена от съда напълно произволно, без същата да намира обосновка в заключението на вещото лице. С оглед на горното процесуалният представител счита, че е налице несъответствие на правните изводи на съда с фактическия и доказателствен материал, събран по делото, поради което моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да присъди на доверителя му И. К. Я. допълнително сумата от 1262,38 евро, равняващи се на 2469,00 лв. – главница, представляваща застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствената му вещ, вследствие на ПТП от 28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.03.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението, както и да осъди ответника да му заплати сторените разноски пред двете съдебни инстанции, в цялост, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК (препис от въззивната жалба е връчен на служител на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по реда на чл.

50, ал. 3 ГПК на 16.03.2026 г.), ответникът – въззиваема страна, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата в размер на 2800,00 лева, представляваща обезщетение за причинени при пътно-транспортно произшествие на 28.07.2023 г. имуществени вреди на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Епика“ рег. № ............, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2024 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, като необжалвано е влязло в законна сила.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът, редовно уведомен, не се явява, като се представлява от адв. П., която поддържа въззивната жалба. Претендира разноски в производството по чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставено безплатно процесуално представителство, като представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата, като сочи, че към момента на събитието скоростта на Шевролет „Епика“ е била 59 км/ч при разрешена 40 км/ч, което било от значение за по-тежките щети. Оспорва и списъка на разноските на насрещната страна, като моли адвокатският хонорар да бъде изчислен съгласно минималните размери. Претендира разноски в производството, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – София, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба 2 пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК (препис от първоинстанционното решение е връчен на жалбоподателя на 26.01.2026 г., а жалбата е подадена по електронната поща на съда на 09.02.2026 г.), от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на ищеца по иска – адв. Й. Д., като отговаря и на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 3, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Районен съд – Костинброд, трети състав, е бил сезиран с предявени от И. К.

Я. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД първоначално, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, първоначално заявени в размер на 1250,00 лева, а впоследствие увеличен по реда на чл. 214 ГПЛК до размера на стойността на лекия автомобил, посочена в заключението на вещото лице, а именно 5269,00 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

Тук е мястото да се посочи, че разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ урежда като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска развитието на едно специфично рекламационно производство по предявяване на т. нар. застрахователна претенция, което в случая е сторено видно от представеното по делото писмо изх. № 2525/21.03.2024 г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с което на ищеца е отказано изплащането на застрахователно обезщетение по образуваната при застрахователя преписка по щета № 0000-500023-001756.

При съобразяване на релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право, се обуславя от осъществяването на следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя – ответник.

3

На основание чл. 154 ГПК установяването на горепосочените материални предпоставки е възложено в тежест на ищеца, при съобразяване на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, респ. оборването на същата и доказването на правоизключващите, правонамаляващите или правопогасяващите възражения се възлага в тежест на ответника.

Първоинстанционният съд е приел за установени всички, включени в така посочените групи, материални предпоставки, като е приел, че по автомобила марка „Шевролет“ са причинени множество повреди, като в съдебно заседание вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза посочва, че в случая става въпрос за тотална щета, тъй като стойността за ремонт на автомобила надхвърля 70% от стойността му. Посочил е, че вещото лице определя стойността на автомобила в размер на 5269,00 лева към датата на произшествието, като е използван способ за осредняване на цените за подобни автомобили. Въпреки това обаче съдът е приел, че действителната стойност на конкретния автомобил, след като пазарната му цена е определена по правилата за търсене и предлагане, възлиза на сумата от 4000,00 лева, за каквато стойност ищецът като собственик и св. И.ов като купувач са се договорили да прехвърлят собствеността. Наред с това, съдът е приел, че следва да намали тази стойност с 30 % предвид наличието на запазени части, които остават в полза на ищеца, доколкото автомобилът остава в негова собственост, а получаването на обезщетение за остатъчната стойност на автомобила би довело до неоснователно обогатяване. При това положение, съдът е уважил предявения иск за сумата в размер на 2800,00 лев, като го е отхвърлил за горницата над тази сума до 5269,00 лева.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 28.07.2023 г. – за сумата от 2800,00 лв. (в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава единствено върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е определил размера на компенсаторното обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. В тази връзка и възражението, направено от юрк. Т., че към момента на събитието скоростта на Шевролет „Епика“ е била 59 км/ч при разрешена 40 км/ч, което било от значение за по-тежките щети, по същество представлява възражение за съпричиняване, което макар и да не е разгледано подробно от първоинстанционния съд, може да се приеме, че счетено за неоснователно, доколкото съдът е констатирал неизбежност на удара. Това възражение не е релевирано в отговора, доколкото такъв не е подаден, а решението не е обжалвано от ответника в осъдителната му част, а е въведено едва в устните състезания, което е недопустимо, в който смисъл съдът не би могъл да го разгледа по същество.

По делото е безспорно установено настъпването на ПТП по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите делинквент, вследствие на което ПТП на ищеца са били причинени установените от първоинстанционния съд имуществени вреди, 4 изразяващи се в т. нар. тотална щета, доколкото не е оспорено заключението на вещото лице, че в случая разходите за ремонта биха надхвърлили 70 % от стойността на автомобила. Заключението на вещото лице е било прието без възражения от страните, чиито процесуални представители са присъствали при изслушването. Въпреки това, съдът следва да се отбележи, че заявеното от вещото лице в съдебно заседание, е че самите увреждания „по всяка вероятност“ ще надхвърлят 70 %, тъй като има откъсване на колелата, като ищецът е поискал да се постави допълнителна задача вещото лице да огледа автомобила, за да установи точния размер на щетите и дали същите представляват тотална щета. Съдът обаче е оставил без уважение искането за оглед, като изрично и в присъствието на страните е заявил, че вещото лице е отговорило, че се касае за тотална щета, а всички останали, поставени от ищеца въпроси, касаят интересите на ответната страна дали има останали годни части и не засягат правата на ищеца.