Определение № 4144 от 16.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4144 гр. София, 16.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно частно наказателно дело № 20241100608092 по описа за 2024 година Производството е по реда на 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по жалба на Е. Г. Л., подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Я. Н., срещу Определение № 4733 от 29.11.2024 г. по НЧД № 11739/2024 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, с което съдът е потвърдил Постановление на СРП от 26.07.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 772/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 1208/2023 г. по описа на СРП.

В депозираната частна жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение на СРС. Твърди се, че не са събрани всички възможни доказателства в хода на досъдебното производство, като не е установено лицето, което е поставило райбера на вратата, не са проведени очни ставки между разпитаните свидетели, както и не са разпитани всички роднини на А.. Изложено е, че е налице осъществен състав на престъпление, доколкото е безспорно установено, че едно лице е възпрепятствано от друго да влезе в жилището си. Твърди се, че единствено А. и Х. могат да отворят вратата на имота. Изложени са съображения по същество относно съставомерността на деянието по текста на чл. 323, ал. 1 НК. Релевирани са доводи за необходимост от извършване на оглед на имота, находящ се в ул.

**** с оглед установяване на невъзможността жалбоподателката да ползва 1 имота си и към настоящия момент. Твърди се, че в случая е налице спор между жалбоподателката и съседите й относно ползването на имота на Л., като съседите й са имали друг вход за достъп до имота, като са ограничили единствено достъпа на жалбоподателката. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение на СРС, като отмени и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, като върне делото на прокуратурата за извършване на допълнителни действия по разследването.

Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 772/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 1208/2023 г. по описа на СРП е образувано с постановление от 19.04.2023 г. на прокурор от СРП за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че от неустановена дата през 2021 г. до 08.01.2023 г. в гр.

София, ул. ****, самоволно, не по установения от закона ред, било осъществено едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право – правото на владение и достъп до ет. 2, ап. 2, находящ се в гр. София, ул. ****, като случаят не е маловажен.

С постановление от 26.07.2024 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, прокурор от СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 772/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 1208/2023 г. по описа на СРП, водено за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Срещу горепосоченото постановление е била подадена жалба с вх. № 253525 от 06.08.2024 г. от пълномощник на Е. Г. Л., която е била оставена без разглеждане с Определение № 3551 от 06.09.2024 г. по НЧД № 11739/2024 г. по описа на СРС, НО, 100-ен състав, поради подаването й от нелегитимирана страна, като е било прекратено и производството по делото.

С Определение № 3290 от 16.10.2024 г. по ВНЧД № 6075/2024 г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав горепосоченото определение на СРС е било отменено като неправилно и делото е върнато на същия съдебен състав за произнасяне по същество.

С Определение № 13046 от 25.10.2024 г. по НЧД № 11739/2024 г. по описа 2 на СРС, НО, 100-ен състав съдията-докладчик по делото се е отвел поради несъгласие с доводите на въззивния съд относно наличието на пострадало лице от разследваното деяние.

С обжалваното Определение № 4733 от 29.11.2024 г. по НЧД № 11739/2024 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав съдът е потвърдил атакуваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че са извършени всички необходими действия по разследване, от които не се установява да е било извършено престъпление от общ характер, в частност такова по чл. 323, ал. 1 НК.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд в нарушение на закона е разгледал подадената от Е. Л. жалба срещу постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, като съгласно правната доктрина и съдебната практика, вредите следва да са настъпили в пряка причинно-следствена връзка от осъщественото деяние. Предмет на разследване по процесното досъдебно производство е било извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, изпълнителното деяние на което се е изразявало в спиране на водата в имота, подмяна на патрона на бравата на вратата на недвижимия имот и слагане на райбер на същата, с което не е осигурен достъп на св. Л. до жилището й.

Същевременно, непосредственият обект на защита при престъплението по чл.

323, ал. 1 НК са обществените отношения, които гарантират законосъобразния ред за решаване на правните спорове. Действително, по въпроса дали от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК има пострадало лице е налице противоречива съдебна практика, като на съдебния състав служебно са известни Решение № 30 от 04.02.2013 г. по н.д. № 2150/2012 г. на ВКС, II н.о. и Решение № 346 от 23.12.2011 г. по н.д. № 1787/2011 г. по описа на ВКС, I н.о., в които е прието, че фигурата на пострадал не е обусловена само от причиняването на съставомерни вреди от съответното престъпление.

Посоченото тълкуване на закона, обаче, не изключва изискването 3 претърпените вреди да са в пряка причинно-следствена осъществяването на разследваното деяние. връзка с

В настоящия случай се касае за спиране на водоснабдяването в имота, поставяне на райбер и смяна на патрона на бравата на входната врата на процесния имот, като се претендира, че вследствие на тези действия жалбоподателката Л. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от ползване на имота, отдаването му под наем или продаването му на трети лица. На първо място, престъплението по чл. 323, ал.

1 НК е посегателство срещу обществения ред и спокойствие и в частност реда за решаване на правни спорове, като се явява такова на простото извършване.

В този смисъл законодателят не е регламентирал настъпването на съставомерни имуществени вреди при осъществяване на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. На следващо място, дори и да се приеме, че с конкретното деяние е засегната индивидуалната правна сфера на собственика на процесния имот, то в случая не се касае за преки и непосредствени вреди от разследваното деяние, с които патримониумът на жалбоподателката да е намалял, а за косвени такива, изразяващи се в пропуснати ползи от ползването и имущественото разпореждане с имота. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че св. Л. в процесния случай няма качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 НК от разследваната деятелност, поради което и не се явява активно процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК, което има право да обжалва постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Поради изложените съображения, съдът счита, че атакуваното определение на СРС е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане така подадената жалба. С оглед на това, въззивният съд счита, че първоинстанционното определение следва да бъде отменено, като подадената жалба срещу постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Следва да се посочи, че действително в настоящия случай е поставено Определение № 3290 от 16.10.2024 г. по ВНЧД № 6075/2024 г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, с което друг състав на въззивния съд е приел, че в конкретния случай жалбоподателката Л. има качеството на пострадало лице, но настоящият съдебен състав не е обвързан с това произнасяне, доколкото следва да направи 4 самостоятелна преценка на допустимостта и основателността на подадената жалба.

Следва да се посочи, че в конкретния случай жалбоподателката Л. може да защити правата си чрез вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на прокуратурата по чл. 200 НПК, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4733 от 29.11.2024 г. по НЧД № 11739/2024 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, с което съдът е потвърдил Постановление на СРП от 26.07.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 772/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 1208/2023 г. по описа на СРП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Г. Л., подадена чрез процесуалния й представител адв. Я. Н., срещу Постановление на СРП от 26.07.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 772/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 1208/2023 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Преписи от определението да се връчат на СРП, Е. Л. и адв. Я. Н..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5