Решение № 639 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120201505 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. Р. С. с ЕГН **********, с адрес:

******** чрез пълномощника си адв.Р. А., против Наказателно постановление №26-0759004968/ 06.02 2026 г. на началник група в ОДМВР-Бургас, сектор Пътна Полиция Бургас, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.23, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 25,56 евро и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, като се представлява от адв.А., която поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2025г. около 14:23 часа в гр.Бургас по ул.“Проф. Яким Якимов“ до кръстовище с бул.“Стефан Стамболов“ в посока ул.“Транспортна“ М. Р. С. с ЕГН **********, управлявала лек автомобил Ситроен Ц 4 с регистрационен номер ********. По 1 време на движение тя не спазва достатъчно разстояние спрямо движещият се пред нея лек автомобил Ауди 8O с регистрационен номер ******* и се ударила в него отзад, с което допуснала ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачът напуснал мястото на ПТП, като не спрял за установяване на последиците от същото.

АНО е приел, че с горните действия М. Р. С. е извършил следните нарушения:

1. Водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което виновно е нарушил чл.23 ал. 1 от ЗДвП;

2. Не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123 ап. 1 т.3 б.“а“ от ЗДвП.

Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, за нарушение на чл.23, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв., а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 25,56 евро и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП:

Съгласно чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП /посочена като нарушена правна норма/ водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва да се установи, че то не е оказало съдействие за установяване на вредите от произшествието.

В конкретния случай безспорно се установява, че водачът не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, като вместо това е напуснал мястото на ПТП. В тази насока са показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител – свидетелят Д. В., както и съставеният протокол за ПТП и наличния по делото запис от камери, обективиран върху CD, предявен на страните. Липсват доказателства, които да сочат в насока оказване на съдействие от страна на жалбоподателя за установяване на последиците от ПТП-то, като и той самият не излага доводи в тази насока. Жалбоподателката поддържа, 2 че не е разбрала за настъпване на ПТП, което обаче по мнение на настоящия съдебен състав в конкретния случай е крайно нелогично и дори невероятно. Видно от възпроизведения в съдебно заседание запис е, че същата не спазва дистанция с движещия се пред нея автомобил, поради което и го удря в задната му част. След като ПТП-то настъпва през светлата част на денонощието, точно при спиране на кръгово кръстовище и при положение, че пострадалият автомобил се намира непосредствено пред автомобила на С. /и респективно пред очите й/, съдът няма как да приеме, че тя не е разбрала за настъпването му. Нещо повече, след излизане от въпросното кръгово кръстовище и веднага след като може да направи това безопасно, водачът на ударения автомобил предприема спиране като отбива в дясно, отново „пред очите“ на жалбоподателката. С оглед на изложеното, няма как да се приеме /както посочва самата тя/, че С. не е разбрала за настъпване на произшествието и не е установила това от поведението на другия водач. Нещо повече, следва да се отбележи, че предвид интензивния трафик и мястото на което се случва ПТП –на кръгово кръстовище, водачът на ударения автомобил е нямал какво друго да направи остен да отбие след преминаването му. Обратното би довело за застрашаване и на останалите участници в движението.. С оглед на изложеното АНО е определил правилно субекта на административно – наказателна отговорност в лицето на жалбоподателя и съвсем законосъобразно го е санкционирал с издаването на обжалваното НП.

Нарушението правилно е било съотнесено и към съответната му санкционна норма разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП /в редакцията, действала към датата на извършване на нарушението/, която предвижда налагане на наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В конкретния случай обаче АНО е наложил наказание в минимален размер, което не подлежи на изменяне.

Съдът счита, че с така наложеното наказания ще бъдат постигнати целите, предвидените в чл. 12 ЗАНН.

По отношение на нарушението по чл.23 ал. 1 от ЗДвП:

В случая се касае за вменено на жалбоподателя извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Това задължава всеки един водач на пътно превозно средство сам да преценява начина си на движение по пътното платно и разстоянията спрямо другите водачи или участници, като винаги да има възможност да спре и да не реализира ПТП.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че поведението на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл.23, ал.1 ЗДвП, което се установява от разпита на актосъставителя Д. В. в съдебно заседание и от приложения по делото протокол за ПТП. Ето защо, след като жалбоподателят не е успял да избегне настъпване на удар между управлявания от него и предно движещия се автомобил, той е нарушил правилата за движение по ЗДвП, в частност чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

3

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба от 200 лв. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и следователно определянето му не подлежи на преценка. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 200 лева. Така посоченото наказание е посочено императивно от законодателя, поради което не може да бъде изменяно.

В допълнение следва да се изтъкне, че се явява несъстоятелно и оплакването на жалбоподателката за неправилно посочване на органа, пред който подлежи на обжалване НП. Действително, в същия е посочена БРП, което обаче не е съществен порок, който да води до незаконосъобразност на постановлението. Тъкмо напротив, предвид обстоятелството, че С. надлежно е упражнила правото си на жалба, очевидно така посочената техническа грешка не е накърнила по никакъв начин правото й на защита. Още повече, че в НП е указано, че жалбата се подава чрез наказващия орган, който я администрира до съответния районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, а именно 50 (петдесет) евро.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0759-004968/06.02.2026г. на началник група в ОДМВР-Бургас, сектор Пътна Полиция Бургас, с което на жалбоподателя на М. Р. С. с ЕГН **********, с адрес: ********: 1/ за нарушение на чл.23, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 25,56 евро и “Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месеца.

ОСЪЖДА *.*.*., ЕГН:**********, с адрес: град Бургас, кв. „Сарафово“, ул.

„Манастирска“ 37, да заплати на ОД на МВР – гр.Бургас, съдебно - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4