Определение № 312 от 08.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500355 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. Ю. К. чрез процесуалния й представител адвокат Н. Г против определение, постановено в съдебно заседание на 20.04.2026 г. по в.гр.д. № 2732/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката чрез адвокат ГБ за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Жалбоподателката твърди, че определението в тази част е неправилно, тъй като пропускането на срока не може да се вмени във вина на страната, доколкото тя вече не е била представлявана от предишния си адвокат и съдът е следвало да й връчи подлежащия на обжалване съдебен акт, като по тази причина не може да се приеме, че е проявила небрежност и/или подценяване на вменените й от закона задължения и не следва да поема найтежката процесуална санкция. Предвид изложеното жалбоподателката моли съда да отмени оспорвания акт на Окръжен съд – Пловдив и след като извърши преценка на сочените факти и обстоятелства в съответствие с буквата и духа на закона, да приеме, че не следва да бъде наложена санкция на страна в процеса, действала въпреки създадените й трудности добросъвестно и предприела всички действия за изпълнение на задълженията й в процеса и в срок, за който е била уведомена.

Ответниците по частната жалба Е. Р. А., Р. Ш. А., А. Р. С., С. Г. С. и Т. Г.

1

С. не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

В.гр.д. № 2732/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по подадената от Е. Р. А. въззивна жалба против решение № 353/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1107/2023 г. по описа на Районен съд – А в частта, в която са отхвърлени предявените от него против Р. Ш. А. искове и искът против С. Ю. К. до пълния му размер от 3 180 лв.

На 23.07.2025 г. по пощата е изпратена въззивна жалба и от С. Ю. К. чрез процесуалния й представител адвокат Н. Г против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на Е. Р. А. 2 227,83 лв. стойност на материали и труд за поправка на вреди по пода на кухненското помещение, шкафовете в кухненското помещение и мазилката по стените на кухненското помещение на сграда в поземлен имот ********** по КККР на гр. А причинени от теч, предизвикан от отваряне на връзка между тръби, 670,34 лв. направени по производството разноски, както и 1 313,75 лв. стойност на извършените строително-ремонтни работи в банята на сграда, намираща се в гр. А ул. „Д., ***.

С разпореждане № 1061/16.03.2026 г. по в.гр.д. № 2732/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е задължена жалбоподателката С. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че въззивната й жалба е подадена в законоустановения срок, като в противен случай производството по отношение на нея ще бъде прекратено.

Съобщението за този съдебен акт е жалбоподателката К. чрез адвокат Г на 06.04.2026 г. връчен редовно на

С молба от 09.04.2026 г. С. К. чрез адвокат Г е уведомила съда, че предишният й процесуален представител бил болен и на преклонна възраст, което налагало да преустановят общата си работа, но той уведомил страната, 2 че срокът за подаване на въззивна жалба изтича на 23.07.2026 г., когато тя била подадена, като предвид краткото време след упълномощаването й и прекомерната й служебна ангажираност адвокат Г депозирала заявление пред Районен съд – Асеновград за електронен достъп до делото, чрез който се информирала за извършените действия на страните, събраните доказателства и издадените от съда актове, но в този формат липсвали изпратените до страните съобщения, поради което тя не могла да провери кога изтича срокът за въззивно обжалване и се доверила на посочената от колегата й дата, като предвид факта, че адвокатът, осъществил процесуално представителство пред първата инстанция, се отказал да представлява ищцата ведната след решаване на делото, счита, че трябвало да се връчи директно съобщение на страната, поради което е поискала съдът да приеме, че страната е уведомена на 23.07.2026 г. и е предприела всички възможни и необходими действия за спазване на срока за въззивно обжалване на решението с ясното съзнание, че действа в рамките и в изпълнение на закона.

С разпореждане № 1508/14.04.2026 г. е прието, че съдът ще се произнесе по молбата в насроченото открито съдебно заседание.

В съдебно заседание на 20.04.2026 г. адвокат Г е направила искане по реда на чл. 64 от ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване предвид създалата се ситуация и обстоятелствата, посочени в молбата, които не са от кръга на тези, които страната е могла да преодолее.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на адвокат ГБ за възстановяване срока за обжалване поради липса на предпоставките за това, доколкото молбата за възстановяване на срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, каквото съобщение е връчено на страната на 06.04.2026 г., а искането е направено едва в съдебното заседание.

С определение от същото съдебно заседание е върната въззивната жалба на С. Ю. К..

Настоящият състав приема, че с подадената частна жалба се обжалват и двете посочени определения, но първоначално ще бъде разгледана жалбата в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за възстановяване срока за въззивно обжалване на решението, а при евентуален отрицателен изход следва да бъде разгледана частната жалба и в останалата й 3 част.

При служебната проверка на обжалваното определение не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество неправилно. съдът намира, че обжалваното определение е

Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, като молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

В настоящия случай окръжният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване е бил пропуснат, като в тази хипотеза е следвало да остави молбата без разглеждане, а не без уважение, както е направил, което предполага произнасяне по нея по същество и преценка, че не са налице предпоставките за уважаването й.

Както вече беше посочено, разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ГПК предвижда, че молбата за възстановяване на пропуснат срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В ГПК обаче липсва регламентирана процедура за съобщаване от съда на страната за пропускането на срок, поради което следва да се приеме, че съобщение за това представлява такова за предприетите от съда следващи процесуални действия, по който начин страната узнава за пропускането на установен от закона или определен от съда срок.

В този смисъл О. № 496/15.11.2012 г. по ч.гр.д. № 454/2012 г. на ВКС, II г.о. и О. № 279/11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2661/2015 г. на ВКС, I г.о.

В настоящия случай съдът приема, че с разпореждане № 1061/16.03.2026 г. съдът е задължил жалбоподателката К. в едноседмичен срок да представи доказателства, че въззивната й жалба е подадена в законоустановения срок, но не й е указал, че е пропуснала срока за въззивно обжалване, което не е направил и с разпореждане № 1508/14.04.2026 г., поради което следва да се счете, че К. е била уведомена за пропускане на този срок на 20.04.2026 г., в което съдебно заседание тя чрез процесуалния й представител 4 адвокат Г е направила своевременно искане по чл. 64 от ГПК, по което окръжният съд е следвало да се произнесе по същество, което той не е направил.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение на окръжния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по молбата на С. Ю. К. по чл. 64 от ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване по същество.

След влизане в сила на определението по чл. 64 от ГПК, ако жалбоподателката К. все още има правен интерес от частната си жалба в частта против определението, с което е върната въззивната й жалба, следва да бъде преценена редовността на същата и евентуално администрирана.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в съдебно заседание на 20.04.2026 г. по в.гр.д. № 2732/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение /по същността си без разглеждане/ искането на С. Ю. К. чрез адвокат ГБ за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 353/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1107/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за произнасяне по молбата на С. Ю. К. по чл. 64 от ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване по същество, както и евентуално за изпълнение на останалите указания в мотивната част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5