Решение № 888 от 25.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220101248 по описа за 2021 година

Предявен е иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

415 ГПК от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М. Д. Д.- изпълнителен директор, срещу ОЛГ. П. Т. от гр. Пазарджик, с цена на иска – 4710.78лв.

В подадената искова молба се твърди, че на 01.07.2019г. е подписан Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който вземанията на „УниКредит Булбанк" АД срещу ответницата, произтичащи от Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-376-00387-2017 от дата 4.08.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за кредитна карта съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да 1 прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Булбанк" АД.

В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦП- УКБ/СС1Я-37600387-2017 от 10.07.2019г. от страна на „УниКредит Булбанк" АД.

Уведомлението е изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Писмото се е върнало в цялост като неполучено. Представено е копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-УКБ/СС1Я-37600387-2017 от 10.07.2019 г., което същото да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник.

Твърди се, че на 04.08.2017г. ответницата, в качеството на Кредитополучател, е сключила Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-376-00387-2017 с „УниКредит Булбанк" АД. Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за платежните услуги и платежните системи, както и на основание писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до банката.Подписвайки договора, Кредитополучателят е удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от 2 страна на банката, запознат е с Тарифата за физически лица на банкатакредитор. Договорът за кредитна карта е сключен за срок от 24 месеца, като страните са договорили, че банката може едностранно и автоматично по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на Договора. Твърди се, че с подписването на договора за кредитна карта, банката издава на името на

Кредитополучателя кредитна карта с персонален идентификационен номер и приема да обслужва плащанията с нея в съответствие с действащото в страната законодателство, Тарифата за физически лица на банката. Кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните суми от кредитния лимит чрез заплащането на минимална погасителна вноска или минимално дължима сума, която страните са договорили да е в размер на 3% от кредитния лимит, а именно: 120 лв., платима в периода от всяко 1-во до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентски плащания.

Кредитополучателят е поел задължение да погасява задължението си в размер на начислените месечни лихви като подписвайки договора е оправомощил банката да ги събира за сметка на неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия период на клиентски плащания. Сочи се, че считано от 1.07.2019г., /датата, на която е сключен договора за прехвърляне на вземането/ до датата на входиране на задължението в съда, на длъжника е начислявано обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава, което към датата на входиране на задължението в съда е в размер на 458,92 лв. Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите суми по договора за кредитна карта.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че ответницата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, следните 3 суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3721/2020 г., на Районен съд Пазарджик, а именно: 3 448.45 лева - главница; 803.41 лева възнаградителна лихва за периода от 04.08.2017 г. до 22.05.2018 г.; 458.92 лева - обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, както и да присъди сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорват изцяло по основание и размер и трите обективно кумулативно предявени иска. Изложени са съображения в тази насока. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на първия от трите кумулативно обективно съединени иска, а именно този за сумата от 3 448.45 лв. – главница,тъй като видно от подаденото възражение по чл. 414 ГПК, с последното е оспорено дължимостта само на сумата от 803.41 лв. - договорна лихва за периода от 04.08.2017 год. до 22.05.2018 год. и сумата от 458.92 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 23.12.2020 г.

Сочи се, че в настоящия случай преди датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е станало 23.12.2021 г., ответницата не е била уведомена надлежно за извършената цесия, тъй като писмото е върнато като непотьрсено.

Твърди се, че след като уведомлението за извършената цесия не е налице към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, то подаденото заявление, а също и продължилото съдебно производство с установителен иск, е неоснователно, тъй като по отношение на ответницата заявителят „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД не се явява кредитор към момента на започване на съдебното производство.

Счита се, че претендираните вземания са погасени по давност и прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита се и акцесорното вземане за лихви за погасено по давност, тъй като от 4 дължимостта им до момента на подаване на заявлението за образуване на заповедното производство е изтекла предвидената за тяхното погасяване три годишна погасителна давност.

Сочи се, че е приложим в отношенията между страните Закона за защита на потребителите, поради което е неравноправна, а оттук и нищожна на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите клаузите на 2.1 и чл. 2.2. от договора. Съгласно изложеното в исковата молба, така договорената възможност за едностранна промяна на размера на кредиторовото възнаграждение е винаги неравноправна клауза, тъй като води до очевидно неравновесие в правата на страните. Сочи се, че такива клаузи са нищожни като противоречащи на добрите нрави.

Претендират се, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК /в това число и при евентуално частично прекратяване на производството/, да бъдат присъдени направените разноски по настоящото дело, както и разноските по ч.гр.д. №3721/2020 год. на ПзРС. Сочи се, че настоящата правна помощ от адв. Сакутов е осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което се иска от съда, на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да осъди насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на адвокат Сакутов - адвокат от АК-Пловдив, адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на длъжника. Сочат се доказателства.

Направени са доказателствени искания.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. №3721 по описа за 2020 г. на РС - Пазарджик, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

5

В законоустановения срок, срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е постъпило възражение от длъжника Т. срещу претенциите на ищеца за следните суми: 803.41лв.- договорна лихва за периода от 04.08.2017г. до 22.05.2018г. и сумата от 458.92лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 23.12.2020г. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По делото се установява от събраните доказателства, че на 04.08.2017 г. между ОЛГ. П. Т. и „Уни Кредит Булбанк” АД е сключен Договор за кредитна карта на физическо лица № CCIR-376-00387-2017 от дата 4.08.2017 г. Видно от съдържанието на сключения договор, същият е бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за платежните услуги и платежните системи, както и на основание писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до банката. Договорът за кредитна карта е сключен за срок от 24 месеца, като страните са договорили, че банката може едностранно и автоматично по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на Договора. С подписването на договора за кредитна карта, банката е издала на името на кредитополучателя Т. кредитна карта с персонален идентификационен номер.

С подписването на договора, кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните суми от кредитния лимит чрез заплащането на минимална погасителна вноска или минимално дължима сума, която страните са договорили да е в размер на 3% от кредитния лимит, а именно: 120 лв., платима в периода от всяко 1во до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентски плащания.

Съгласно сключения договор за кредитна карта,усвоената сума се олихвява с фиксиран месечен лихвен процент. Лихвата се начислява ежедневно, от датата на всяка извършена транзакция.

6

Вземанията по процесния договор са цедирани от „Уни Кредит Булбанк” АД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.07.2019 г. и приложение № 1 от 01.07.2019 г. към него. Съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.

Досежно възражението на ответната страна, че цесията не е била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д.