Решение № 23 от 18.04.2024, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 71/2023
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 18.04.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Аксиния Борисова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100 ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100 ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150А ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал.1 т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177 ал. 1 т. 2 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1, 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1, 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 270 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. К., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20231850200071 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
С. В. В., ЕГН ********** от гр. С., чрез адв. С. - САК е подал жалба до РС - гр. К., чрез Административнонаказващият орган срещу наказателно постановление № 21 – 0286 - 000594 / 21.03.2022 г. издадено от Началника на РУ - К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ
НА
АТАКУВАНОТО
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него с явява упълномощеният му защитник адв. С. – САК, който моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взел становище по така депозираната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка 1 със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия АА № 345661 / 06.10.2021 г. и докладна записка от ******* г., че на ******* г. около 23.20 часа в гр. К., ул. „Л.Ш.“, с посока на движение към гр. С., жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег. № *******, като при ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР от служител, същият не се подчинява на подадения сигнал и продължава движението си посока гр. С., като по този начин е нарушил чл. 103 от ЗДвП, същият не притежава СУМПС от категорията към която спада управляваното от него МПС, като по този начин е нарушил чл. 150А ал. 1 от ЗДвП, не представя СУМПС и контролен талон към него, като по този е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и не представя СРМПС за управляваното от него МПС, като по този начин е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 345661 / 06.10.2021 г. Началникът на РУ – К. издава наказателно постановление № 21 – 0286 – 000594 / 21.03.2022 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т. 4 от ЗДвП, чл. 177 ал. 1 т. 2 пр.1 от ЗДвП, чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП и чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на С. В. В., ЕГН ********** от гр. С. следните административни наказания : „Глоба“ в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест / месеца, „Глоба” в размер на 300.00 / триста / лева, „Глоба” в размер на 10.00 / десет / лева и „Глоба” в размер на 10.00 / десет / лева, всичко „Глоба“ в размер на 520.00 лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля В. Б. Б., С. И. С. и Х. А. В. – актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :
От приложената по делото Заповед № 8121з - 1632 / 02.12.202 1 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.
2
Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.02.2023 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ 286 000 - 1518 / 01.03.2023 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Съдът намира обаче, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП се явява недоказана от събраните по делото доказателства, от които се установява друга такава, неописана в АУАН и НП. В тежест на Административнонаказващият орган е да докаже всички елементи от фактическия състав на описаното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран.
Установява се, че със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на ******* г. около 23.20 часа в гр. К., ул. „Л.Ш.“, с посока на движение към гр. С., жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег. № *******, като при ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР от служител, същият не се подчинява на подадения сигнал и продължава движението си посока гр. С., като по този начин е нарушил чл. 103 от ЗДвП, същият не притежава СУМПС от категорията към която спада управляваното от него МПС, като по този начин е нарушил чл. 150А ал. 1 от ЗДвП, не представя СУМПС и контролен талон към него, като по този е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и не представя СРМПС за управляваното от него МПС, като по този начин е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Мястото на извършване на нарушението е съществен елемент от вмененото на санкционираното лице нарушение и задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, така и на издаденото въз основа 3 на него НП, на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В доказателствена тежест на ответника по жалбата е да докаже къде е осъществено нарушението, като следва да бъде установено, че същото е извършено на конкретното място, посочено в АУАН и НП, при наличие на описаната в тях пътна обстановка, включително разположение на пътните знаци. В процесия случай мястото на извършване на нарушението е от изключително значение и полицейските служители са имали видимост, но не бяха доказани твърдяните от тях факти, че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал със стоп палка и след като не е бил спрян не се доказа обстоятелството, че същият не притежава СУМПС от категорията към която спада управляваното от него МПС, че не представя СУМПС и контролен талон към него и не представя СРМПС за управляваното от него МПС.
Настоящият състав намира за необходимо да уточни, че разпоредбата на чл. 103 ЗДвП не съдържа конкретизация на това по какъв начин следва да се подаде сигнала. Напротив подобна конкретизация се съдържа в нормата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 270 ППЗДвП, където изчерпателно се изброяват хипотезите при спиране на пътно превозно средство за проверка, както и начините, по които следва контролният орган да ги извърши. На първо м я с т о чл. 170, ал. 3 ЗДвП задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водачът на пътно превозно средство да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най - вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. В цитираната норма ясно се указва, че през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Законодателят ясно е регламентирал, че сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. От своя страна нормата на чл. 270 ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ СПРИ!“. Следователно от смисловото тълкуване на посочените норми, както и от съдебната практика обективирана в Решение № 153 от 10.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 158/2022 г. за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини 4 в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП. В случая от фактическа страна в НП е посочено че жалбоподателят С. В. В., ЕГН **********, като водач на личния си лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег. № *******, на 10.08.2021 г. в 23.20 ч. в гр. К., ул. „Л.Ш.“, с посока на движение към гр. С., жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 330 ХД“, с рег. № *******, като при ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР от служител, същият не се подчинява на подадения сигнал и продължава движението си посока гр. С., в тъмната част на денонощието съдът не подкрепя доводите на АНО, че е разпознал жалбоподателя и че именно той е управлявал посоченото МПС, въпреки че същото е негова собственост.
От показанията на полицейските служители се установява, че спрямо жалбоподателя е бил подаден единствено сигнал със стоп палка по образец на МВР, но лицето, което е управлявало автомобила не е спряло, а е продължило пътя си посока гр. С..
Предвид на изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение се явява недоказано от събраните по делото доказателства. Незаконосъобразно административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана с обжалваното НП, поради което същото следва да бъде отменено.
Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 21 – 0286 - 000594 / 21.03.2022 г. издадено от Началника на РУ - К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 345661 / 06.10.2021 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – гр. К., ІI - ри състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21 – 0286 - 000594 / 21.03.2022 г. издадено от Началника на РУ – К., с което на С. В. В., ЕГН ********** от гр. С. са наложени на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т. 4 от ЗДвП, чл. 177 ал. 1 т. 2 пр.1 от ЗДвП, чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП 5 и чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 3 от ЗДвП следните административни наказания :
„Глоба“ в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест / месеца, „Глоба” в размер на 300.00 / триста / лева, „Глоба” в размер на 10.00 / десет / лева и „Глоба” в размер на 10.00 / десет / лева, всичко „Глоба“ в размер на 520.00 лева.
Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6