Решение № 871 от 15.03.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11783/2023
- Вид
- Решение № 871
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Мирослава Данева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 871 гр. В., 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20233110111783 по описа за 2023 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Р.
В. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С." **** срещу ответника З. А. Д. „А. И." АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1303, ул. "Ш. П." № 35 осъдителен иск с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50,00 лв., представляваща частичен иск от общо 333,00 лв. , представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на облицовка предна броня и преден капак на лек автомобил „Ауди А6" с peг. ****, причинени в резултат на настъпило на 01.02.2023г. застрахователно събитие по застрахователен договор с полица № 1012210000742 по застраховка
„КАСКО" и образувана застрахователна преписка
№10023000689/06.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба :
Ищецът излага, че на 26.01.2022г. между ЗАД „А. И." АД и ищецът Р. Р. е сключен застрахователен договор по застраховка „КАСКО", по отношение на собствения на ищеца автомобил - „Ауди А6" с peг. ****, по застрахователна полица №1012210000742, със срок на действие от една година, считано от 07.02.2022г. до 06.02.2023г. Към датата на сключване на застрахователният договор, съобразно изискванията на застрахователното дружество, е определена застрахователна стойност на автомобила в размер на 10100 лв., при дължима застрахователна премия в размер на 669,43лв., която е заплатена изцяло.
По време на действие на застрахователната полица е възникнало застрахователно събитие, вследствие на което са причинени увреждания на детайли на 1
МПС „Ауди А6" с peг. ****:
На 01.02.2023г., при движение на процесния лек автомобил в гр. В. по пътя между кв. „А." и кв. „Г.", лек автомобил „Ауди А6" с peг. **** се е движил зад товарен автомобил. Последният при преминавайки през неравности на пътното платно, от неговата каросерия се изсипват дребни частици от превозвания товар. Някои от тях удрят лекият автомобил и нанасят увреждания по преден капак и предна броня на лек автомобил „Ауди А6" с peг. ****.
За настъпилото застрахователно събитие, на 06.02.2023г. ищецът своевременно е уведомил ответното застрахователното дружество за същото, като е предявил претенция по застраховка „Каско", вследствие на което е образувана застрахователна преписка №10023000689/06.02.2023г.
На 06.02.2023г. по застрахователна преписка №10023000689/06.02.2023г. е извършен оглед на автомобила от страна на служители на застрахователната компания. Съобразно заключението на експертите на застрахователя, по автомобилът са налице следните увреждания: облицовка предна броня, която е посочена за боядисване и преден капак, който е посочен за боядисване.
Твърди се, че на 17.02.2023г. по посочена от ищеца банкова сметка, от страна на ответното дружество ЗАД „А. И." АД по застрахователната претенция е заплатена сума в размер на 346,62 лв., която ищецът намира за крайно занижена.
След извършено проучване сред сервизи се установява, че средната пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 680лв., при заплатена от страна на застрахователната компания сума в размер на 346,62лв., следователно е налице разлика в размер на 333лв.
С плащане на сумата от 346,62лв., се счита, че застрахователната компания е извършила признание на основателността на дължимото се застрахователно обезщетение, като спорен момент се счита единствено дължимият се размер на застрахователното обезщетение.
Вследствие на изложеното , се моли да се уважи предявената искова претенция и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответникът З. А. Д. „А. И." АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1303, ул. "Ш. П." № 35 , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но се оспорва същата изцяло по основание и размер. Сочи се, че във връзка с настъпилото на 01.02.2023 г. застрахователно събитие и причинените вреди на л. а.
Ауди А6 с peг. ****, ЗАД „А. И." АД е изпълнило изцяло задължението си на Застраховател по имуществена застраховка „Каско" на МПС, като е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 346.62 лв. - обстоятелство, за което се съдържа признание в исковата молба. По изложените съображения се моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят сторените в производството по делото разноски. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай, че същият надвишава минималните такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Впоследствие с допълнително депозирана молба с вх.№
76717/17.10.2023г. ответникът заявява, че след подаване на отговора на исковата молба по горепосоченото гражданско дело е заплатил пълната претендирана от ищеца по делото Р. В. Р. сума от 333.00 лв. Сумата е платена на 12.10.2023 г. по посочената в исковата молба банкова сметка на Р. В. Р., като към молбата се прилага платежно нареждане. Предвид извършеното плащане, се моли да се отхвърли изцяло предявения иск.
Ищецът не оспорва изложените твърдения от ответника в депозираната молба с вх.№ 76717/17.10.2023г., че на 12.10.2023г. по банкова сметка на ищеца е 2 преведена сумата в размер на 333,00 лв., представляваща целият остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди- предмет на настоящото съдебно производство. Предвид извършеното плащане в хода на процеса от страна на ответника, към настоящият момент искът се явява неоснователен.
С оглед обстоятелството, че ответникът е дал повод за иницииране на настоящото съдебно производство, се моли същият да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски, а именно: за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото по делото Свидетелство за регистрация, част І на лек автомобил „Ауди А6“, с рег.**** , ищецът Р. В. Р. е собственик на процесния лек автомобил „Ауди А6" с peг. ****.
Приобщена по делото е Застрахователна полица за застраховка на сухопътни безрелсови превозни средства „Каско“ № 1012210000742, от която е видно, че между страните в настоящото производство е сключена застраховка „Каско " за собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А6" с peг. **** с ответното дружество, със срок на действие от 00:00:00 часа на 07.02.2022г. до 23:59:59 часа на 06.02.2023г.
Прието по делото е уведомление – претенция по застрахователна преписка № 10023000689/06.02.2023г., въз основа на което ищецът Р. В. Р. уведомява ответното дружество за настъпилото процесно застрахователно събитие.
Представен е опис на претенцията № 10023000689/06.02.2023г., в който са подробно описани настъпилите имуществени увреждания на собствения на ищеца лек автомобил – облицовка предна броня, която е посочена за боядисване и преден капак, който е посочен за боядисване.
Приета е калкулация по претенция № 10023000689/06.02.2023г. на ЗАД „А. И." АД, като имуществените щети на собствения на ищеца лек автомобил са изчислени в размер на 346,62 лв.
Видно от приобщеното по делото платежно нареждане от 12.10.2023г., ответното дружество е превело на ищеца Р. В. Р. сумата в размер на 333,00 лв., с посочено основание – настоящото гражданско дело.
С оглед съвпадащите изявление на страните по делото и предвид приобщения по делото съвкупен доказателствен материал, настоящият съдебен състав е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно:
- че към датата на процесното ПТП – 01.02.2023г., между страните е налице сключен застрахователен договор по застраховка „КАСКО", по отношение на собствения на ищеца автомобил - „Ауди А6" с peг. ****, по застрахователна полица № 1012210000742, със срок на действие от една година, считано от 07.02.2022г. до 06.02.2023г.;
- че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 346,62лв., обезщетение по застрахователна претенция № 10023000689/06.02.2023г., - че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 333,00 лв. на 12.10.2023г. след образуване на настоящото съдебно производство, представляваща остатък от обезщетение по застрахователна претенция № 10023000689/06.02.2023г., на основание чл.146 от ГПК.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание 3 чл.405 от Кодекс за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки, т.е. следните правнорелевантни факти, а именно: наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на увредения автомобил и ответното дружество; изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
В процесния случай между страните не са спорни обстоятелствата, че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско" по отношение на собствения на ищеца автомобил - „Ауди А6" с peг. ****, по застрахователна полица № 1012210000742, със срок на действие от една година, считано от 07.02.2022г. до 06.02.2023г.; че ищецът е изправен по отношение на поетите от него задължения по договора за застраховка; че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 346,62лв., обезщетение по застрахователна претенция № 10023000689/06.02.2023г.; че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 333,00 лв. на 12.10.2023г. след образуване на настоящото съдебно производство, представляваща остатък от обезщетение по застрахователна претенция № 10023000689/06.02.2023г.
С писмена молба с вх. № 76717/17.10.2023г. ответникът е навел твърдение за извършено плащане на пълната претендирана от ищеца сума в размер на 333,00 лева.
Видно от представеното от ответното дружество платежно нареждане от 12.10.2023г., ответното дружество е превело на ищеца Р. В. Р. сумата в размер на 333,00 лв., с посочено основание – настоящото гражданско дело, т.е. след депозиране на исковата молба в съда на 13.09.2023 г. , по повод на която е образувано настоящото дело, задължението за плащане на исковата сума е изпълнено изцяло от ответното дружество.
Извършеното от ответното дружество плащане се признава от процесуалния представител на ищеца.
В настоящото производство на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази настъпилия факт на цялостното заплащане на 12.1.02023 г., след образуване на делото, на претендираната от ищеца сума. С плащането по време на висящото производство, ответникът е направил извънсъдебно признание за дължимостта й. Плащането, като факт от значение за спорното вземане, съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, обуславя извода, че към момента на приключване на устните състезания по делото вземането на ищеца към ответното дружество, на твърдяното основание, е погасено поради плащане и не съществува. Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено след образуване на настоящото дело плащане от страна на ответното дружество в цялост на претендираната сума.