Разпореждане № 4257 от 30.12.2025, Софийски градски съд

Съд: Софийски градски съд
Дело: Частно наказателно дело 8625/2025
Вид: Разпореждане № 4257
Подписан: 30.12.2025
В сила: 30.12.2025
Състав: Антон Николаев Урумов

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4257 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антон Н. Урумов като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Частно наказателно дело № 20251100208625 по описа за 2025 година и след като се запозна с материалите по делото и с постъпило удостоверение до компетентен орган по чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ), с искане за прилагането по отношение на лицето С. О., посочен в удостоверението като български гражданин, за изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, издадено в друга държава - членка на Европейския съюз – Федерална Република Германия намери, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Изричната норма на чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС предвижда, че решението за налагане на финансови санкции, каквото е процесното, изпратено от властите на Федерална Република Германия, се признава от Окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В конкретния случай, по така предоставените данни от немските власти са посочени единствено две имена, дата на раждане и административен адрес за засегнатото лице. Така предоставените данни за самоличността се явяват непълни и недостатъчни за установяване самоличността на засегнатото лице, с оглед провеждане на съдебно производство по приемане и изпълнение на изпратеното удостоверение по Член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. По така посочената в удостоверението информация не се установяват и допълнителни данни, въз основа на изисканата и приложена по делото справка, в частност “Пълни данни“ от НБД “Население“. От справката не могат да бъдат установени необходимите данни за идентифициране на засегнатото лице С. О. относно неговите пълни имена, ЕГН, адрес, дали същият е гражданин на Република България, дали е с настоящо или постоянно местоживеене на територията на Република България, респ. с обичайно пребиваване на територията на страната. С оглед постъпилите по делото данни за засегнатото лице С. О., за същият не са налице и данни, че се намира на територията на Република България, а постоянния му адрес на местоживеене и пребиваване е неизвестен.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията и предпоставките на чл. 31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС за прекратяване на настоящото 1 производство, тъй като по делото не може да се установят пълни данни за установяване на самоличността на засегнатото лице, поради което и настоящият съд не е компетентен да приеме и изпълни изпратеното удостоверение по Член 4 от Рамково решение 2005 / 214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Поради това съдът намира, че не са налице условията за разглеждане на удостоверението, предмет на настоящото производство по същество и са налице предпоставките за прекратяване на производството пред Софийски градски съд. В тази връзка, компетентният орган на издаващата държава следва да бъде уведомен, че може да предприеме допълнителни действия по установяване и предоставяне на пълни данни за самоличността на засегнатото лице. С оглед на получените данни за самоличността на засегнатото лице, компетентният орган на издаващата държава може да предостави, чрез съдебните органи на съответната държава, за евентуално събиране на финансовата санкция от засегнатото лице.

Отделно от това, съдът констатира и обстоятелството, че издаващата удостоверението държава не е изпълнила изискването на чл.16 от Рамковото решение удостоверението, за което се използва приложеният стандартен формуляр, да бъде преведено на официалния език на изпълняващата държава. Официалният език в Република България е българският език и Република България като държава - членка при приемане на настоящото рамково решение не е внесла декларация до Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, че приема превод на един или няколко официални езика на органите на Европейския съюз.

Съгласно т.2 от член 16 от Рамковото решение, само и единствено преводът на решението, постановено въз основа на удостоверението, се извършва за сметка на изпълняващата държава, като изпълнението му може да бъде суспендирано за времето, което е необходимо за превода. Настоящият случай обаче не е такъв.

Отделно от това, съгласно чл.5, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, удостоверенията по чл.4 от същия закон се изпращат, придружени с превод на официалния език на изпълняващата държава и изпълнението на това изискване е предварително условие за образуване на производството.

В настоящия случай издаващата държава е предоставила бланка от удостоверението на български език, но текстът, вписан в бланката, е изцяло на немски език, с изключение на частта, относно обобщеното представяне на фактите по случая съгласно т. 2 ( л.5 ).

С оглед изложеното, съдът на изпълняващата държава констатира, че липсва удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, което да отговаря на изискванията на чл.5 от същия закон и на базата на което съдът да разгледа делото по реда на чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15 състав, РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по Н.Ч.Д. № 8625 / 2025 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15 състав.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата страна, с превод на настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване и протест.