Решение № 2198 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2198 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330116954 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Е.

И. Д. по реда на чл. 422 ГПК. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което моли съдът да установи дължимостта на следните вземания: главница в размер на 1353,75 лв., договорна лихва в размер на 374,41 лв. за периода 01.05.2017 – 10.09.2018 г., лихва за забава в размер на 833,51 лв. за периода 01.05.2017 – 09.06.2023 г., както и законна лихва от подаване на заявлението. Твърди сключване на договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД от 01.05.2017 г. за сумата от 1500 лв. при ГПР 50%. С уточняваща молба ищецът сочи, че по силата на сключен договор за поръчителство дружеството „Ай Тръст“ ЕООД платило задълженията на длъжника, суброгирало се в правата на кредитора и цедирало вземанията си на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г. Цесионерът уведомил длъжника за цесията, при условията на евентуалност моли същият да бъде уведомен с връчване на исковата молба.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва наличието на валидно облигационно отношение с първоначалния кредитор „Кредисимо“ АД. Твърди, че липсват доказателства да се е сбъднало отлагателното условие в договора, а именно изрично одобряване от кредитора на подаденото от ответника заявление за предоставяне на кредит, след което кредиторът следвало да уведоми потребителя за това одобряване. Съгласно ОУ договорът влизал в сила от момента на одобрението му, а този момент съвпадал с получаване на уведомление за това одобрение. Липсвали доказателства в тази връзка. Липсвали доказателства за предоставяне на 1 конкретната сума на кредитополучателя, като се констатира реалният характер на договора. Липсвали писмени доказателства за предоставяне на сумата по кой да е от начините, уговорени в договора. Оспорва се валидно възникнало правоотношение и с „Ай Тръст“ АД. Договорът не бил подписан от страните, а също така бил недействителен поради противоречие с добрите нрави. Коментира се клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, която ограничавала възможностите за избор на обезпечаване. Недоказано било и дали „Ай Тръст“ е заплатило на „Кредисимо“ за погасяване на задълженията на ответника. Счита също, че вземанията са погасени по давност, като счита че съгласно твърденията на ищеца от момента на забавата е изтекла погасителната давност. Оспорва се поръчителят да е платил дълга, както и цесионерът да е встъпил в правата, като също не ставало ясно вземането на кой цедент е прехвърлено на ищеца и по кой договор. Оспорва размера на исковете, счита го за недоказан. Счита, че ищецът не е материално легитимиран по иска, включително тъй като липсва надлежно уведомяване за извършената цесия, и то към момента на подаване на заявлението. Цитира тълкувателна практика в тази връзка. Липсвало доказателство, че процесното вземане е предмет на договора за цесия. Счита, че няма как уведомяването за цесия да стане с изявление, получено от особения представител. Намира договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК, и по-конкретно т. 9, 10 и 12 на ал. 1. Намира, че поради недействителността на договора за кредит би могла да се присъди само чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, но същата подлежи на отхвърляне, тъй като въведеното основание за иска е договорът за кредит и няма как да се промени основанието за вземането като дадено по недействително правоотношение. При евентуалност счита, че част от претендираната лихва е погасена по давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК, за основателността на които следва да са реализирани следните юридически факти: валидно сключени договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за поръчителство и договор за цесия между страните, предоставяне на длъжника сумата по заема, наличие на писмена уговорка за възнаградителна лихва по договора за кредит, настъпване падежа за плащане на тези задължения, дружеството „Ай Тръст“ да се е задължило валидно да отговаря солидарно за този дълг и да го е платило, вземанията да са валидно прехвърлени по силата на договора за цесия, изпадане в забава на длъжника, уведомяване длъжника за цесията, сбъдване условието за действие на договора за кредит, а именно че кредиторът е одобрил заявлението на длъжника и го е уведомил за това.

Общо известно от данните в Търговския регистър е, че дружеството „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственост на капитала на дружеството „Ай 2

Тръст“ ЕООД. Установява се от представения договор за кредит от 1.05.2017г.

(Приложение № 1), че е отпусната в заем сума от 1500 лв., но не е посочена общо дължимата по договора сума, а в същото време се сочи лихвен процент и ГПР в размер на 50 %. Срокът на договора е един месец. Установява се от договора за предоставяне на поръчителство от същата дата – 1.05.2017г., че се обезпечават вземания по договор за заем в размер на 1500 лв., но с друг падеж – 10.09.2018г., а не 01.06.2017г. (един месец). В договора за предоставяне на поръчителство са посочени и конкретните вноски по договора за кредит,които не отговарят на представения договор за заем от 01.05.2017г. В същото време, уговореното възнаграждение е в размер на 1537,92 лв. (16 вноски по 96,12 лв.). В договора за поръчителство също е посочено, че касае договор за кредит за сумата от 1500 лв. с падеж 10.09.2018г.

От изложените факти следва, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.20. В договора не е посочена общо дължимата сума, не са посочени погасителни вноски, има неяснота относно падежа, в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, който е свързано с кредитора лице и възнаграждението към което надминава главницата по кредита, поради което съставлява разход по кредита. Не е посочен нито в договора за кредит, нито в Общите условия лихвеният процент по кредита при отказ от договора.

С оглед недействителността на договора за потребителски кредит потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

На основание чл.138, ал.2 ЗЗД не са породили действие и договорите за поръчителство и за предоставяне на поръчителство. Ето защо поръчителят не е имал основание, нито интерес да плаща задължението и не е встъпил в правата на кредитора. Изобщо не се доказва при пълно доказване, че договорът за поръчителство касае именно обезпечаване задълженията по процесния договор за кредит, доколкото е посочен различен падеж на задължението и различен погасителен план.

Не се доказва също поръчителят да е платил задълженията на ответника по договора за кредит. Писмени доказателства в тази връзка не са представени.

От всичко изложено следва извод за недължимост на вземанията, доколкото същите не са възникнали за поръчителя на редица основания, а следователно, не са прехвърлени и на цесионера. Липсват също доказателства кои конкретни вземания са прехвърлени с договора за цесия. Исковете подлежат на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК , за признаване за 3 установено в отношенията между страните, че Е. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 с адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, следните суми по Договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД № 870242 от 01.05.2017 г., вземанията по който били платени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 02.03.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8532/2023 г. по описа на ПРС, а именно: главница в размер на 1353,75 лв., договорна лихва в размер на 374,41 лв. за периода 01.05.2017 – 10.09.2018 г., лихва за забава в размер на 833,51 лв. за периода 01.05.2017 – 09.06.2023 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 12.06.2023г., до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4