Решение № 66 от 26.02.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Нова Загора, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100259 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Й. П. З., с ЕГН ********** и поС.ен адрес - ******, чрез адв.Л. К. Б. от САК против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.„Незабравка“ № 25, ет.5, с управители Б. Б. и Симеон Гетов с цена на иска - 2968.68 лв.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2024 г. ищцата Й. П. З. била сключила Договор за кредит № Max_300892109, по силата на който „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004 и било предоставило в заем сумата от 1300.00 лева при фиксиран ГЛП от 48.00% и ГПР от 62.87%. Следвало да внесе общо дължимата сума от 1662.24 лв., като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие обаче се оказало, че ищцата трябвало да внесе общо сумата от 2968.68 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва включвала и такса за бързо разглеждане, съгласно чл.10, ал.1 в размер на 522.60 лв. и такса за експресно обслужване по чл.10, ал.2 в размер на 783.84 лв. Така било обяснено на ищцата от служители на ответника.

Твърди се, че Договор за кредит № Max_300892109 бил нищожен. Същият съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:

ГЛП бил 48% - видно от самия договор лихвата била прекомерна и само на това основание договора следвало да се обяви за нищожен;

Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави било да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва/в този смисъл Решение №378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, Пг.о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, II Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, I V г.о./ Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, която към 26.09.2024 г. е била 13.54% /съответно трикратния и размер е бил - 40.62%/. По този начин се накърнявали добрите нрави, което обуславяло извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД;

ГПР бил 62.87% - Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на 1 визираната правна норба бил посочен неговия максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не била включена дължимите допълнителни такси, което било още едно основание за нищожност на договора;

В чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от Договора било посочено, че кредитополучателя дължал такса за услугата за бързо разглеждане на искането му за кредит, която се изчислявала спрямо сумата на Кредита и периода на Договора за кредит, както и че дължи отделна такса извън възнаградителната лихва за експресно обслужване по своя кредит.

Сочи, че според чл.22 от ЗПК - когато не били спазени чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й били изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но е и връщане на лихвата и други разходи.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлявал така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включвал всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които били пряко свързани с кредитното правоотношение.

В настоящия случай липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно били включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР е 62.87%, ГЛП е 48%, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е бил формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следял служебно и следвало да се произнесе независимо дали страните били навели такива възражения или не/в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о./ Докато в случая се касаело за приложение на императивни материално-правни норми, за които съдът следял служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит можела да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

За да се отговори на въпроса дали договор е нищожен, поради противоречие със закона следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които бил и чл.22 съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.1, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1-9 договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Според т.9 и т.10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил 2 свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Принципно нямало пречка страните по договор да уговорят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. /отм./ е бил определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § било отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или за забава/ обаче бил ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречало на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави били неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост били общоприети в обществото и субектите на правото следвало да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им бил придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване била приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26, ал.1 от ЗЗД/. За противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостига на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Кумулирането на таксата за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване на кредита към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 62.87% нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора като въвеждал допълнителен източник на доход на икономически по-силна страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви,други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в. т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него не се включвали разходите, които потребителят дължал при неизпълнение на договора.

Допълнителната услуга - „бързо разглеждане на искането за кредит“ и дължима за нея такса за бързо разглеждане на документи“ /чл.10, ал.1 от договора/ и такса за експресно обслужване по кредита по чл.10, ал.2 по съществото си не представлявали реална предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано искането за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането на документи и експресното обслужване била дейност по усвояване и управление, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.

Услугата, описана в договора за паричен заем, имала характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Доколкото начислените в настоящия случай такси за бързо разглеждане в размер на 522.60 лв. и за експресно обслужване в размер на 783.84 лв. били свързани с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната длъжност, била в противоречие с повелителните норми на закона и като такава била нищожна/в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 697/2019 г. на ОС П./.

Предвид изложеното в исковата молба ищецът твърди, че клаузите за заплащане на 3 такса за бързо разглеждане на документи и отделна такса за експресно обслужване противоречали на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което били нищожни съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК било да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следвало да се посочи, че кредиторът не можел да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те били част от дейността му по предоставяне на кредита чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона била нищожна.

Отделно от това никъде в договора нямало ясно и точно формулиране за „бързо разглеждане“, т.е. в какъв срок, за да е то „бързо, което да го отличава например от нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплащала възнаградителна лихва, а не се начислявала такса в пъти надвишаваща главницата.