Решение № 81 от 26.07.2026, Районен съд - Каварна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Каварна, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕмИ. Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от ЕмИ. Д. Панчева Гражданско дело № 20233240100303 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Е. Х. Н., срещу Л. И. Ж. и Д. Т. Ж., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за собственост върху 1330 кв.м., представляващи 1330/2881 ид.ч. от недвижим имот находящ се в *** с идентификатор 73780.*** по КККР, площ на имота – 2881 кв.м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, номер по предходен план: 70, при съседи имоти с номера: ***, който е образуван от обединението на УПИ/ПИ/ *** и УПИ/ПИ/***, в *** по действащия ПУП на ***, одобрен със заповед № 30/30.11.1990 г.

Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот – дворно място, находящо се в ***, ***, с площ от 1330 кв.м., с пл. *** в ***, който по КККР е част от поземлен имот с идент. 73780.***, целия с площ 2881 кв.м. и се ситуира в северната част на имота.

Твърди, че имота е придобила от родителите си през 1994 г. с нотариален акт № 61, том ІІІ, дело № 1096/1994 г. на РС Каварна. При извършена справка в Службата по кадастъра разбрала, че имота не съществува, т.к. е обединен със съседния имот, който е бил собственост на съседа й ***. Извършила справка и в Служба по вписванията, откъдето разбрала, че за собствения й имот през 1

2018 г. на името на *** е издаден нотариален акт за собственост придобит по давностно владение, а през 2019 г. Х. продал имота на дъщеря си Л. И. Ж..

Твърди, че ответницата Ж. и праводателят й *** никога не са владели имота, не са заявявали пред нея или пред трети лица собственически права върху имота и никога с действията си не са отблъсквали нейното владение върху имота. През годините тя е заплащала данъка за този имот и винаги го е владяла.

С оглед оспорване на правото й на собственост от ответниците, моли след доказване на твърденията й да бъде постановено решение, с което да бъда признато за установено по отношение на Л. И. Ж. и Д. Т. Ж., че тя е собственик на 1330 кв.м., представляващи 1330/2881 ид.ч. от недвижим имот находящ се в *** с идентификатор 73780.*** по КККР, площ на имота – 2881 кв.м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, номер по предходен план: 70, при съседи имоти с номера: ***, който е образуван от обединението на УПИ/ПИ/ *** и УПИ/ПИ/***, в *** по действащия ПУП на ***, одобрен със заповед № 30/30.11.1990 г., както и да бъде отменен нотариален акт № 187, том ІІ, рег. № 4032 дело № 325 от 11.12.2018 г. на нотариус П. М., рег. № 538 на НК, с район на действие РС Каварна, вписан под Акт № 143, том VІІІ, дело № 1399/2018 г. в Служба по вписванията Каварна.

В съдебно заседание и в хода на делото по същество пледира за уважаване на предявения иск с оглед доказаността му от събраните писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез процесуалния си представител адв. М. Д. от ВАК депозират писмен отговор, с който оспорват иска като недопустим, а в условията на евентуалност, като изцяло неоснователен.

Оспорват изложената в исковата молба фактическа обстановка, като неточна и непълна. Излагат в хронологичен ред всички фактически обстоятелства във връзка с процесния имот и неговата собственост.

Твърдят, че ищцата не само не е собственик на идеални части от имот 73780.***, но не е собственик и на реална част от него. Не оспорват, че ищцата, а преди това нейните родители са били съседи на бащата и дядото на ответницата и собственици на имот с пл. *** по рег. план на *** от 1950 г., който представлява имот с пл. *** по плана селото от 1990 г., който е отреден 2 за парцели № І и ІІ, сега имот с идент. 73780.*** и 73780.** Считат, че от представените към отговора документи за собственост и извадки от плановете и кадастралната карта е налице пълна идентичност на площта, местонахождението и границите на имота по различните планове и документи за собственост, т.е. реалната част никога не е била част от имот с пл. *** и образуваните от него имоти, поради което ищцата не може да обоснове твърдяното си право на собственост. Нейното право на собственост трябва да произтича от самостоятелно основание, различно от нейните и на родителите й права върху имот с пл. ***. Твърдят, че за първи път претендираното от ищцата право на собственост е удостоверено с констативен нотариален акт от 1994 г. издаден на името на нейните родители, който акт ответниците оспорват, с твърдението, че удостоверява неверни обстоятелства.

С твърдения, че ищцата не е собственик нито на идеални части, нито на реална част от процесния имот, а същият е собствен на ответниците, молят производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност за тяхното отхвърляне, като неоснователни.

В хода на делото по същество и в представените по делото писмени бележки излагат, че исковете са недопустими, тъй като и след поправената искова молба е налице неотстранено противоречие между обстоятелствената част и петитума – фактическите твърдения са за собственост върху реално обособен парцел ***, а искането е за признаване на собственост върху идеални части от целия ПИ 73780.***. Евентуално поддържат, че исковете са изцяло неоснователни. Според тях по делото безспорно се установява, че процесният ПИ 73780.*** е идентичен със стар имот пл. *** по плана от 1950 г., респективно с имот пл. *** по плана от 1990 г., исторически принадлежащ на наследодателя на техния праводател. Поддържат, че правната линия на ищцата е относима до имот пл. *** по стария план, съответно до имот пл. *** по плана от 1990 г., и че тя и праводателите никога не са били собственици на процесния УПИ ***. Ответниците излагат подробно и довод, че с влизане в сила на дворищно-регулационния план от 1990 г. И. Х. е станал собственик на целия имот *** и на отредените за него парцели *** и ***, включително и поради непосредственото отчуждително действие на регулацията по действащия тогава закон. С изложените аргументи молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.

3

Съдът, като обсъди доводите на страните, писмените доказателства, заключенията на вещото лице и свидетелските показания, приема за установено следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съдът не се споделя доводът на ответниците, че с поправената искова молба е налице недопустимо изменение на иска. В конкретния случай първоначалната искова молба е била нередовна и по указания на съда ищцата е предприела действия по нейното поправяне. Поради това последващото преформулиране на искането следва да се преценява като отстраняване на нередовност, а не като процесуално недопустимо изменение на иска.

Възражението на ответниците, че и след поправката исковата молба не е напълно изчистена от вътрешно противоречие е формално основателно, но не води до недопустимост на иска. В изложението на фактите ищцата последователно твърди, че притежава конкретен имот – дворно място, съответстващо на парцел ***, ситуирано в северната част на ПИ 73780.***, а в петитума иска установяване на право върху 1330/2881 идеални части от целия имот. Независимо от това съдът намира, че производството не следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като предметът на спора е достатъчно определим, страните са организирали защитата си по същество, ангажирали са пълния доказателствен материал и противоречието в по-голяма степен рефлектира върху основателността, отколкото върху допустимостта на иска.

Поради това възраженията за недопустимост следва да бъдат оставени без уважение.

От представения по делото нотариален акт № 61, том III, дело № 1096/21.07.1994 г. на РС – Каварна се установява, че Х.Я.И. и С.С.И.. са дарили на ищцата дворно място в ***, с площ 1330 кв. м., представляващо УПИ ***, *** по плана на селото. Като правно основание за собствеността на дарителите е посочен издаденият непосредствено преди това констативен нотариален акт № 14, том IV, дело № 1095/1994 г., с който същите са признати за собственици по давност и наследство на същия УПИ ***.

От договор за доброволна делба от 18.05.1990 г. се установява, че в дял на *** е поставено дворно място от 1500 кв. м., представляващо пл. ***. Този договор е последван от нотариален акт № 63, том II, дело № 515/28.05.1990 г. на РС – Балчик, с който същият е признат за собственик по давност, 4 наследство и делба върху дворно място от 1500 кв. м., представляващо пл.

***.

От нотариалното дело по издадения констативен нотариален акт № 187, том II, рег. № 4032, дело № 325/11.12.2018 г. се установява, че нотариусът е признал *** за собственик по давностно владение на 1381/2881 идеални части от ПИ 73780.***, след проведена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. По нотариалното дело са били представени скица, удостоверение за липса на държавна собственост, удостоверение за липса на общинска собственост върху разликата в площта, данъчна оценка, старият нотариален акт от 1990 г. и молба-декларация, а също така са били разпитани трима свидетели.

От нотариално дело по нотариален акт № 30, том I, рег. № 407, дело № 16/13.02.2019 г. се установява, че *** е продал на Л. И. Ж. целия ПИ 73780.***, като при сделката са представени именно нотариален акт № 63/1990 г. и нотариален акт № 187/2018 г. От приложената декларация по чл.

25, ал. 8 ЗННД е видно, че към датата на сделката купувачката е била в брак с Д. Т. Ж..

От нотариален акт № 163, том V, дело № 2628/1991 г. се установява, че родителите на ищцата са й дарили дворно място от 3670 кв. м., представляващо пл. ***, ***. От нотариален акт № 150, том V, дело № 1806/1992 г. е видно, че ищцата е продала парцел ***, ***, с площ 1440 кв. м., а от нотариален акт № 187, том I, рег. № 0953, дело № 162/2005 г. – че е продала и парцел ***, ***, с площ 1675 кв. м. Тези документи сочат последователна правна линия на ищцата и нейните праводатели по отношение на имот пл. ***, а не на пл. ***.

От разписния лист към кадастрално-регулационния план на *** от 1950 г. се установява, че имот пл. *** е записан на А.Х.И., а съседният имот пл. *** – на Х.Я.И.. От разписния лист към плана от 1990 г. се установява, че старият имот *** е получил нов *** и е записан на ***, а старият *** е получил нов *** и е записан на Х.Я.И.. От същия разписен лист е видно, че от имот *** са образувани УПИ *** и ***, а от имот *** – УПИ *** и ***.

Представените удостоверения от Областния управител и Община Шабла по нотариалното дело от 2018 г. удостоверяват единствено, че за разликата в площта не е налице държавна или общинска собственост. Те не установяват 5 сами по себе си частноправната принадлежност на спорната площ, но са относими към нотариалното производство.

По делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза като компетентно, безпристрастно и съответстващо на писмените доказателства. От него се установява, че: имот пл. *** по плана от 1950 г. попада почти изцяло в днешния ПИ 73780.***; имот пл. *** по плана от 1990 г. е по същество идентичен с ПИ 73780.***. Имот пл. *** по плана от 1990 г. съответства на съседните днешни имоти 73780.**и 73780.***. От имот *** са образувани УПИ *** и ***. От имот *** са образувани УПИ *** и ***. Не може по категоричен начин да се установи дали нотариалният акт от 2018 г. за 1381/2881 идеални части обхваща именно пространството на *** или на ***. В стария имот *** е имало постройка.

Допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на изображения от Google Earth, Google Street View и ортофото, има спомагателна стойност. Тя не дава категоричен извод за самостоятелно, трайно и ясно индивидуализирано владение от ищцата върху процесната северна част, а само представя визуални материали за състоянието на терена в различни години.