Решение № 12902 от 16.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12902 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110100300 по описа за 2022 година

Ищецът [фирма] извежда съдебно предявените субективни права при твърдението, че между него и ответника на 30.1.2019г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът отпуснал на ответника сумата от 6000 лева, за текущи битови нужди.

Кредитът бил изцяло по разплащателна сметка, с титуляр - ответникът. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва върху вземането е в размер на реферетен лихвен процент, която към сключването на договора, въз основа ползваните от ответницата, предоставени от Банката, преференциални условия, лихвата била 9 % годишно, формирана от референтен лихвен процент плюс надбавка, максимално 8,820 %,,като твърди уговорен в договора максимален размер на лихвата от 13,27 %, която се следва при промяна и неспазване на уговореното /така – възражението на ищеца, прието от съда в първото по делото о.с.з./. Посочва, че кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия размер на кредита на 120 равни месечни погасителни вноски, както и че т.18,2 ОУ предвиждат правото на ищеца да обяви вземането за предсрочно изискуемо, при забава в плащането на месечните вноски за повече от 90 дни, на повече от 4 вноски. В заповедното производство е посочено, че поради забава в плащането на вноски с падежи 15.10.2020г. до 15.6.2021г /към момента на подаване на заявлението/, банката е обявила вземането си в предсрочно изискуемо, за което длъжникът е уведомен, с връчване на уведомление, на 3.2.2021г. В извлечението от счетоводни книги, като дата на предсрочната изискуемост е вписана датата 1.7.2021г.

Ппредявява установителен иск за вземания по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за главница от 5137,61 лева, договорна лихва от 492,52 лева за период 15.10.2020г.-30.6.2021г.,мораторна лихва от 12,18 лева за същия период, както и сумата 120 1 лева разходи за изискуем кредит от 1.7.2021г., като интересът си от установителен иск обосновава от издадената в негова полза заповед, срещу която своевременно е подадено възражение по чл.414 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете, като сочи, че на 22.6.2020г. между страните по договора е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, с който е уговорен шестмесечен гратисен период за заплащане на лихва и главница, за период 15.2.2020г- 31.12.2020г. и срокът за погасяване на кредита е удължен с шест месеца, до 30.7.2029г., както и лихвеният процент по кредита е предоговорен в размер 8,97 %. С оглед твърдението за предоговаряне на падежите на главница и лихва, ответникът счита, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, защото новият падеж не е бил настъпил.

Твърди, че има качеството „потребител“, както и че ДПК е недействителен, защото : в него не е включен ГПР, поради което нарушена е разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, липсва информация за правото на ответника да поиска извлечение /т.11,ал.1,т.12 ЗПК/, нарушена е разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК за шрифт, липсват погасителни планове, поради което нарушена е разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, като въз основа изложеното, ответната страна счита, че е налице основание искът да се отхвърли изцяло, тъй като евентуално дължимата главница въз основа недействителен договор, би била дължима на извъндоговорно, а не на договорно основание. Сочи, че разпоредбите на чл.7,2,3,1 ОУ , които определят възможността ищецът едностранно да определя лихвения процент са неравноправни.; неравноправна е и разпоредбата на чл.8,1 от договора, както и неравноправна е разпоредбата на чл.8 от договора, заедно с чл.18,1 ОУ която предвижда общ размер наказателна лихва от 23,45 % годишно. Оспорва се погасителният план, като се сочи, че е съставен за целите на процеса, не е представян на ответницата, не е подписан от нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.

235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 30.1.2019г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът отпуснал на ответника сумата от 6000 лева, за текущи битови нужди, която сума е преведена по разплащателна сметка, с титуляр – ответникът, както и че на 3.2.2021г. на ответницата е връчено уведомление от банката, в което се сочи, че банката е обявила вземането си в предсрочно изискуемо.

Представеният договор за кредит , сключен на 30.1.2019г., при следните условия: предвиден е срок за връщане на дадената в заем сума 6000лева, от 120 месеца, от датата на усвояването му, като следва да се погасява по разплащателна сметка *********************, с титуляр – ответницата, съгласно погасителен план – приложение 1. В договора е вписано, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер 9,00 2

% годишно, или 0,03 % на ден, формиран от стойността на РЛП, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити на домакинства със срок над 1 ден до 2 години”, 0,180 %, които, при отрицателна стойност се приема за 0, и фиксирана преференциална надбавка 8,820 % при изпълнение на програмата [фирма], описани в приложение 2. Вписано е, че при нарушения на условията по програмата, кредитополучателят губи правото си да използва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер на лихвения процент, в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на РЛП към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер 13,27 %. В разпоредбата на чл.8,1 от договора е предвидено, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставки, по ред, и срокове, по ОУ. В случай на отрицателен РЛП, същият се приема за 0 %, а крайният лихвен процент не може да е по – нисък от размера на фиксирана стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в случай на изпълнение на условията. ГПР е 11,14 %. Ищецът е представил погасителен план, с подпис на последна страница, оспорен от ответницата. В него е посочен лихвен процент 9%, дати на падежи на вноските, каква част от главница, лихва, такса се погасява с всяка вноска. От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – почеркова експертиза, се установява, че подписът под погасителния план, е на ответницата.

Представен е трети лист , в който е вписан начин на изчисляване на ГПР, при отчитане на допълнителни допускания, който не носи подпис на ответницата. Представено е приложение № 2 – условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по сметка, както и заявка от 30.1.2019г., подадена от ответницата, с нейн подпис, за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори плюс” за ползване на лихвена отстъпка, отбелязано „ ДСК Pay +” и заявено уведомление за просрочие със СМС на посочен телефон.

В заявката е посочено, че ответницата е подала искане за кредит текущо потребление по електронен път. Съгласно представените условия, ответницата е заявила превод на работна заплата по разплащателна сметка в банката, ползване на платежен пакет „ ДСК Pay +” и заявено уведомление за просрочие със СМС на посочен телефон, поради което и на основание чл.2,1,1 от условията, лихвеният процент възлиза на 9,00 % за кредити в лева.

Ответницата посочи с отговора на исковата молба, че на 22.6.2020г. с ищеца са сключили допълнително споразумение, поради което и към подаване на заявлението, не са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, тъй като със споразумението се уговаря 6-месечен гратисен период за заплащане на главница и лихва, който тече от 15.2.2020г. до 31.12.2020г., като крайният падеж на договора е удължен, със срок до 30.7.2029г. , както и лихвата е променена на 8,97 %. В първото по делото о.с.з., представителят на ищцовото дружество заяви, че не оспорва твърдението за сключено допълнително споразумение, но сочи, че счита, че с 3 допълнителното споразумение, страните са уговорили гратисен период, който е започнал да тече на 15.2.2020г. и е продължил до 15.8.2020г., тъй като към сключването на споразумението, ответницата е била в просрочие в плащанията по кредита.

Допълнителното споразумение е представено по делото, заедно с погасителен план с посочена дата 22.6.2020г., подписан от ответницата, и ОУ, носещи дата 22.4.2019г, отново с подпис на ответницата. С допълнителното споразумение е посочено, че /чл.1,1/ се договаря гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6 месеца. Срокът на гратисния период се прилага от 15.2.2020г. и не може да изтича сред 31.12.2020г., както и срокът за погасяване на кредита се удължава със 6 месеца, като крайна падежна дата за окончателното му погасяване е 30.7.2029г. /чл.1,2/. Съгласно чл.1,3, начислената по време на гратисния период лихва се заплаща от ответницата след изтичане на гратисния период, на равни вноски, до крайния срок. В допълнителното споразумение е вписано изявление /чл.4/, че към датата на подписване на допълнителното споразумение, остатъкът от задължението, съобразен със ЗМДВИП, е в размер : редовен остатък от главница, без забава 5589,95 лева, просрочена част от месечна вноска, представляваща главница: 168,97 лева, редовна лихва, без забава – 14,35 лева, санкционираща лихва /надбавка за забава/: 1,72 лева, просрочена лихва : 209,13 лева. Съгласно чл.6, кредитът се олихвява с лихвен процент 8,97 %. В споразумението е вписано заявление от страна на ответницата, при промяна на променливия лихвен процент, настъпила при предвидените в ОУ условия, да получи информация относно размер на вноска, и нов погасителен план, при явяване в поделение на банката /чл.11, б. Г/.

Съгласно представените, подписани от ответната страна, ОУ, погасяването на остатъка е автоматично, чрез средства по банковата сметка с титуляр – ответницата, а по време на гратисния период, се погасяват само начислените лихви върху усвоената част от кредита /чл.10,4/.

По първоначално подписаните ОУ, и последвалите ги - чл.19, е предвидено правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо при неплащане в срок на уговорените погашения за главница и лихва, като съгласно идентичните разпоредби на ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, плюс надбавка от 10 %, като последиците настъпват автоматично, а когато законът го изисква – след уведомяване на клиента / чл.18,2 ОУ към договора и чл.18, ал.1 и 2 към допълнителното споразумение/.

По делото е приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, работила въз основа проверка при ищеца, както и въз основа представеното извлечение от разплащателна и заемна сметка. В таблица 1 в заключението /страница4/ са посочени датите на извършвани от ответницата погасявания. На 10.2.2020г. е внесена сума, след което, следващо погасяване е от 2.9.2020г. Вещото лице е установило, че още с първата месечна вноска, е налице забава в плащанията – при падеж 15.2.2019г., плащането е от 26.2.2019г.

Вещото лице сочи, че вземането е в просрочие от 15.10.2020г, като към 3.2.2021г, неплатена е сумата 148,86 лева – 4 месечни вноски с падежи за период от 15.10.2021г. – 15.1.2021г., 4 сумата 177,59 лева – 4 месечни вноски за възнаградителна лихва за същия период, както и 236,94 лева неплатен остатък от отсрочена възнаградителна лихва за периоод 15.1.2020г.15.7.2020г., и 7,37 лева – неплатена разсрочена възнаградителна лихва за период 14.10.2020г.-3.2.2021г., 2,57 лева неплатен остатък от санкционираща лихва за период 15.10.2020г- 3.2.2021г., и посочено обезщетение за забава в размер на законната лихва, за период 1.7.2021г- 8..7.2021г. Видно от заключението, ГЛП за възнаградителна лихва по договора, възлиза на 9,00 %, като за период 30.1.2019г.- 9.7.2021г. е намален, спрямо първоначалния – в приложение 1, колона 3 е посочено, че за период 30.1.2019г.-15.6.2019г., ГЛП възлиза на 9%, от 15.7.2019г.-17.12.2019г. - 8,99 % , от 15.1.2020г.- 25.6.2020г.- 8,97%, от 15.7.2020г.-14.1.2021г- 8,95 % , от 15.1.2021г.- 15.6.2021г.- 8,93 %, след което – 10 %.