Решение № 1520 от 30.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. В., 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.Н.

Членове:

К.Д.И. мл. с. И.Ч. при участието на секретаря П.П. като разгледа докладваното от М.Н. Въззивно гражданско дело №

20223100501984 по описа за 2022 година

Производството е образувано по:

1.Въззивна жалба вх. № 41330/20.06.2022г. от М. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ж. к. „******** срещу Решение № 1829/09.06.2022г. по гр.д. № 14282/2021г. по описа на ВРС,18 св., с което съда Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника против „Практик дизайн“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж. к. „******, иск за унищожаване на сключения между страните договор за покупко-продажба на апартамент № 12, с площ 60.91 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в жилищна сграда в гр. В., общ. В., обл. В., на територията на район **** състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и два балкона, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседи по документ за собственост: улица, апартамент от вход 5, тревна площ, апартамент № 11, стълбище, и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****, под обекта - *****, над обекта ******, заедно с принадлежащото избено помещение без посочен номер по документ за собственост, с полезна площ 2.20 кв.м., при граници: изба на ап. № 13, тревна площ, изба на ап. № 21, коридор, както и 1.1205 % идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, в която се намира самостоятелният обект, както и същия процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ******, обективиран в Нотариален акт № 76, том 2, рег. № 5965, дело № 254 от 2021 г. на нотариус *****, рег. № **** на НК, вписан в СВ-В. под акт № 165, том XXXIV, дело 7660, дв. вх. рег.

№ 13037/20.05.2021 г., поради крайна нужда и явно неизгодни условия, на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли отмяната му и 1 постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде уважен. Изложени са съображения, идентични с тези от исковата молба. Твърди се , че при изготвяне на пазарната стойност на апартамента, вещото лице не е взело предвид, че ищеца е поставил ПВЦ дограмата, че апартамента е със застроена площ от 66.91кв.м. като и, че към дата на оценяването, новия собственик е започнал в процесната недвижимост основен ремонт. Счита, че в хода на производството, твърдяното от нея състояние на крайна нужда е доказано.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната, което намира за правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на сторените разноски.

2.Частна жалба вх.№ 56024/16.08.2022г. от „Практик дизайн“ ЕООД, ЕИК ***** против Определение № 7928/20.07.2022г. по гр.д. № 174282/2021г. на ВРС,18 св., с което е оставена без уважение молба на въззивника с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Изложени са твърдения, че неправилно съда е намалил претендиранато от въззивника адвокатско възнаграждение, като не е съобразил, че самия ищец е заплатил такова в размер на 3000 лева. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на депозираната от него молба по чл.248 от ГПК, както и присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, въззивника , редовно призован не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски. Поддържа депозираната частна жалба , като претендира уважаването й и присъждане на сторените в производството по нея разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Т. П. срещу „Практик дизайн“ ЕООД иск с правно основание чл.33 ал.1 от ЗЗД, за унищожаване на сключения между страните договор за покупко-продажба на апартамент № 12, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж.к. „*****, заедно с принадлежащото избено помещение без посочен номер по документ за собственост, както и 1.1205 % идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, в която се намира самостоятелният обект, както и същия процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ******, обективиран в Нотариален акт № 76, том 2, рег. № 5965, дело № 254 от 2021 г. на нотариус *****, рег. № **** на НК, вписан в СВ-В. под акт № 165, том XXXIV, дело 7660, дв. вх. рег. № 13037/20.05.2021 г., поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

2

В исковата молба ищцата твърди, че на 20.05.2021 г. продала собствения си апартамент № 12 в гр. В., ж.к. „***** – описан по-горе за сумата от 73 233.20 лева , която съставлявала по-малко от една трета от реалната пазарна цена на имота към датата на изповядване на сделката. Поддържа, че решението да сключи този договор взела поради това, че се намирала в сериозна финансова затрудненост, възникнала в резултат на здравословните й проблеми и необходимостта от значителни парични средства за лечението й. Поради тези проблеми нямала възможност да работи, тъй като е с поставена диагноза, свързана с множество увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

Твърди , че наличните й средства са единствено от отпуснатата й пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 255.00 лева, която е крайно недостатъчна за задоволяване дори на медицинските й нужди. Сочи, че ответникът, научавайки за нейните проблеми, предложил да закупи имота на нищожно ниска цена, на която се съгласила поради безизходното си положение.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в които оспорва иска като неоснователен. Твърди, че цената на сделката от 73233.20 лв. е валидно договорена между страните и представлява реалната пазарна цена на процесния имот, предвид състоянието му, квадратура и местоположение. Оспорва твърдението, че сериозна финансова затрудненост е мотивирала ищцата да продаде имота си, както и, че същата е възникнала в резултат на здравословните й проблеми. Излага, че същата е на 72 години и тези здравословните проблеми, които описва са често срещани на тази възраст. Оспорва твърденията на ищцата, че наличните й средства са единствено от отпуснатата й пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 255.00 лева, както и че тя се явява крайно недостатъчна за задоволяване дори на медицинските й нужди. Твърди, че видно от справка № 1458333/24.11.2021г. от Агенция по вписванията, ищцата регулярно през годините е продавала свои имоти. На следващо място отбелязва, че на 24.08.2021 г. М. П. е закупила имот, подробно описан в Нотариален акт № 37, том III, рег. № 1457, дело № 326 от 2021 г. на нотариус ******, вписан под № *** в регистъра на НК, на значителна стойност - за сумата от 36 000 лева. Подчертава, че датата на покупката на имота е последваща на датата на сделката,унищожаването на която се претендира.Твърди , че управителят на ответното дружество си е търсил имот в района на гр. В., район „*****, афиширайки го с обява и точно ищцата е потърсила контакт с него.Сочи, че липсва кумулативното наличие на предпоставките за уважаване на иска, а именно - крайна нужда, явно неизгодни условия и причинна връзка между тях - крайната нужда да бъде причината за сключване на сделката при явно неизгодни условия.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на В. окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбите инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е 3 допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства, че на 20.05.2021 г. М. Т. П. е продала на „Практик дизайн" ЕООД собствения си недвижим имот: апартамент № 12, с площ 60.91 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в жилищна сграда в гр. В., общ. В., обл. В., на територията на район „*****, ж.к.

„*****, блок 117, вход 6, етаж 4, състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и два балкона, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседи по документ за собственост: улица, апартамент от вход 5, тревна площ, апартамент № 11, стълбище, и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****, под обекта - *****, над обекта ******, заедно с принадлежащото избено помещение без посочен номер по документ за собственост, с полезна площ 2.20 кв.м., при граници: изба на ап. № 13, тревна площ, изба на ап. № 21, коридор, както и 1.1205 % идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, в която се намира самостоятелният обект, както и същия процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ******, за сумата от 73 233.20 лева.

Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 76, том 2, рег. № 5965, дело № 254 от 2021 г. на нотариус *****, рег. № **** на НК, вписан в СВ-В. под акт № 165, том XXXIV, дело 7660, дв. вх. рег. № 13037/20.05.2021г. По делото не се спори и, че цената по сделката е платена, респективно получена от ищцата.

За да е налице фактическия състав на въведеното от ищеца основание за унищожаемост на процесната сделка поради крайна нужда при явно неизгодни условия, при пълно и главно доказване същия следва да установи елементите на фактическия състав на правната норма – чл.33 ал.1 от ЗЗД , а имено: състоянието си на крайна нужда към момента на извършване на сделката 20.05.2021г.; договорът да е сключен при явно неизгодни условия; причинна връзка между състоянието на крайна нужда и сключването на договора, т. е. именно състоянието на крайната нужда да е мотивирало ищеца да встъпи в облигационното отношение.

Възраженията на въззивника за доказаност на елементите на фактическия състав, съда счита за неоснователни по следните аргументи.

В конкретиката на настоящия правен спор, въззивника твърди, че е продал собствения си апартамент в гр.В. , в състояние на крайна нужда - липса на достатъчно средства за задоволяване на основните потребности, обусловена от нейното здравословно състояние , водещо до непосилни за нея разходи, респективно ниските й доходи/ такива единствено от получавана пенсия/, което състояние я е принудило да бъде страна по процесното облигационно правоотношение при явно неизгодни условия – при съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по договора, т.е. очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача по договора.