Решение № 10170 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10170 гр. С. 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110140257 по описа за 2025 година

Л. Е. В. е предявил иск срещу „К. К. М.“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на Договор за потребителски кредит №....г. за недействителен поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл.1, ал. 3, ет. от Договор за потребителски кредит №....г. Л. Е. В. е предявил иск срещу и „К. Г.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на Договор за възлагане поръчителство от 19.06.2025 г. поради противоречието му със закона и липса на правно основание.

Ищецът твърди, че на 19.06.2025 г. сключил с „К. К. М.“ ЕАД при посредничеството на „К. К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит тип „К. Р.“ № ... към който били приложени погасителен план и общи условия на ответното дружество. На същата дата ищецът сключил с ответника „К. Г.“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, към който били приложени погасителен план и общи условия на ответното дружество. При сключването на договора за потребителски кредит страните предвидили следните условия: общ размер на кредита – 2 500 лева, лихвен процент по кредита – 36%, срок на договора – 5 месеца; ГПР – 42,39%, обща дължима сума по кредита – 2 729,45 лева, обезпечение - всички законоустановени форми на обезпечаване, приемливи и за двете страни. Съгласно получения погасителен план ищецът следвало да заплаща месечна погасителна вноска от 545,89 лева, формирана като сбор от дължима главница и възнаградителна лихва по кредита. Съгласно сключения договор за поръчителство ищецът поел задължение да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер от 1 480,55 лева, чието заплащане било разсрочено съгласно представения погасителен план на пет погасителна вноски в размер от по 296,11 лева.

Ищецът оспорва процесния договор за кредит като недействителен поради допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяващо се в съществуваща неяснота относно разходите, формиращи приложимия ГПР. Предвиждането в договора на размер на ГПР, различен от реално прилагания, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Посочването единствено на цифровото изражение на приложимия ГПР не съответствало за законовите изисквания за яснота и определеност. При сключването на процесния договор за кредит било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в посочения ГПР не били изчерпателно описани всички разходи, участващи при формиране на ГПР. Изтъква се наличието на взаимозависимост между сключения договор за кредит и договора за поръчителство, предвид акцесорния характер на поръчителството и обстоятелството, че дължимите погасителни вноски и двата договора следвало да се внасят по обща банкова сметка на кредитния посредник. Ищецът сочи, че възнаграждението на 1 поръчителя съставлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при формиране на размера на приложимия ГПР, доколкото при сключване на договора за поръчителство кредитодателят е предвидил възнаграждение за поръчителство, което е свързано в договора за кредит и невключването му от общия разход по кредита съставлявало нарушение на чл.

19, ал. 2 ЗПК. Ищецът излага твърдения, че сключването на договор за поръчителство с „К.

Г.“ ЕООД съставлявало задължително условие за сключването на договора за кредит и получаване на кредита, поради което уговореното възнаграждение за поръчителя следвало да бъде включено като разход по кредита, както и че възнаграждението за поръчителя представлявало скрита комисионна за кредитодателя. По отношение на сключения договор за възлагане на поръчителство ищецът посочва, че клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение на поръчителя от кредитополучателя вместо кредитодателя, противоречи на добрите нрави, на чл. 16 ЗПК и целите на Директива 2008/48 и има неравноправен характер по смисъла на чл. 143, т. 1 ЗЗП. Предвид наличието на основание за прогласяване на недействителността на сключения договор за потребителски кредит ищецът и поради акцесорния характер на договора за поръчителство, то последният следва да бъде прогласен за недействителен поради отпадане на правното основание за неговото сключване. Ищецът предявява и евентуален иск срещу „К. К. М.“ ЕАД за прогласяване на клаузата на чл.1, ал. 3, ет. от сключения договор за потребителски кредит за недействителна поради допуснато накърняване на добрите нрави чрез уговаряне на годишния лихвен процент по кредита в размер на 36%, чийто размер надхвърля повече от два пъти размер на законната лихва. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К. К. М.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага аргументи за това, че разпоредбата на чл. 22 ЗПК има специален характер по отношение на разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, поради което последната е неприложима в процесния случай. Ответникът посочва, че уговореният между страните в съдържанието на договора за кредит ГПР съответства на законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което не е налице твърдяното основание за прогласяване на недействителността на кредита. Сочи, че кредитодателят не е поставял като условие за сключването на договора за кредит сключването на договор за поръчителство, не е получавал възнаграждение за поръчителя, не е получавал информация относно размера и изискуемостта на задълженията за заплащане на възнаграждение на поръчителя. Оспорва като неоснователни доводите на ищеца за наличие на основание за включване на уговореното възнаграждение на поръчителя при формиране на размера на приложимия ГПР. Оспорва като неоснователни доводите на ищеца за наличие на основание за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 1 от договора. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К. Г.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че признава иска и моли сторените от ищеца съдебно разноски да не бъдат възлагани в негова тежест на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същите са нищожни на твърдените в отговора на исковата молба основания. В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания при сключване на договорите.

С приетия като окончателен доклад по делото съдът е обявил на безспорни и ненуждаещи от доказване между страните следните обстоятелства: факта на сключен между Л. Е. В. и „К. К. М.“ ЕАД Договор за потребителски кредит №....г., както и че за обезпечаване на задължението по Договор за потребителски кредит №....г. е сключен договор за възлагане поръчителство с „К. Г.“ ООД от 19.06.2025г Съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По делото е приет договор за потребителски кредит тип „К. Р.“ № .... г., сключен 2 между ищеца - като кредитополучател, ответника „К. К. М.“ ЕАД - като кредитодател, и „К.

К.“ ЕАД - като кредитен посредник. В договора е посочен размер на кредита от 2 500 лв., лихвен процент от 36 %, срок на договора 5 месеца, ГПР 42,39 %. Като обезпечения са предвидени всички законоустановени форми на обезпечаване, приемливи и за двете страни.

В чл. 3, ал. 1 от договора заплащането на дължими суми от кредитополучателя по договора се извършва по следната банкова сметка: IBAN ..... В приложения по делото стандартен европейски формуляр са посочени общ размер на кредита 2 500 лв. и годишен процент на разходите 42,97 %. Представен е и погасителен план към договора за кредит с 5 месечни вноски.

Приет е и договор за възлагане на поръчителство, сключен на 19.06.2025 г. между ответника „К. Г.“ ЕООД в качеството на поръчител и ищеца в качеството на клиент/кредитополучател, по силата на който поръчителят е поел задължението да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за кредит тип „К. Р.“ № .... г. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че за поемането на задължението за поръчителстване по кредита клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от общия размер на кредита, срока на изпълнение на задълженията, редовност на клиента, като конкретни размери на възнаграждението при съответните условия, са посочени в погасителния план, неразделна част от договора. Представен е и погасителен план с 5 месечни вноски в размер на по 298,11 лв. всяка, или общо 1480,55 лв.

Настоящият състав намира, че договор за кредит тип „К. Р.“ № .... г. и договор за възлагане на поръчителство от 19.06.2025г. са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. По делото е установено и не се спори между страните, че на ищеца е била предоставена сума в размер на 2 500 лв. по процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна. Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.