Определение № 5165 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5165 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Зисова като разгледа докладваното от Д. Зисова Гражданско дело № 20261100101220 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. М. С., с която са предявени искове срещу Софийски градски съд и съдия Д. Я.-Д., както следва: установителен - за признаване на нищожност на съдебен акт и осъдителен – за обезщетение за вреди в размер на 1 250 лв., представляващи 639,11 евро.

В исковата молба ищецът сочи, че при разглеждане на гражданско дело ответникът съдия Д. Я.-Д. е постановила акт с невярно съдържание и при прилагане на процедура в противоречие с общия разум на ГПК. Моли актът да бъде обявен за нищожен, а ответниците да се осъдят да заплатят цената на иска.

Предявеният иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника съдия Д. Я.-Д. е за деяния, представляващи осъществяване на процесуални действия, свързани с разглеждане на гражданско дело – при изпълнение или по повод на изпълнение на функциите си по осъществяване на съдебната власт. Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената разпоредба е въведен принципът за т.нар. функционален имунитет на магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.

1

Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност. Следователно същата се явява абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове .

Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.132, ал.1 от КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно - ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай не се твърди да е реализирано посоченото изключение – ответникът да е осъдена с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за деянията, за които се ангажира гражданската му отговорност. Твърдените действия от страна на ответника се явяват служебни такива – извършване на действия, свързани с постановяване на акт по гражданско дело.

За да стигне до извода за недопустимост на производството съдът съобрази и уредбата на обществените отношения относно обезщетяване на вреди, причинени от действия и бездействия на длъжности лица, в това число и на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗОДОВ, държавата може да реализира регресната отговорност на длъжностните лица по чл. 2 от закона (в това число и на съдии, прокурори и следователи) само когато действията или бездействията им са признати за престъпления по съдебен ред. От посочената разпоредба е видно, че се изисква наличие на две кумулативни предпоставки – деянието да е действие или бездействие (изключени са актове на магистрати) и за него да е влязла в сила осъдителна присъда. Следователно и с разпоредбите на специалният закон - чл. 2 от ЗОДОВ не е въведено изключение от принципа за гражданска (имуществена) неотговорност на магистратите за техните служебни действия и за постановените от тях актове.

По изложените съображения исковете срещу съдия Д. Я.-Д. от Софийски градски съд са недопустими на основание чл.132, ал.1 от КРБ и исковата молба в тази й част следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК.

Исковете в частта им срещу ответник Софийски градски съд са по гражданско дело, първият е неоценяем, а вторият – с цена 1 250 лв. или 639,11 евро, т.е. цената на всеки от тях не надвишава 12 782,30 евро (25 000 лв.). По 2 правилата за родова подсъдност – чл.103, вр. чл.104, т.4 ГПК, делото по тези искове е подсъдно като първа инстанция на районния съд. По тези мотиви производството в тази му част следва да се прекрати и делото да се изпрати за разглеждане на Софийския районен съд.

Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, вр. чл.132 КРБ, исковата молба, по която е образувано гр.д. №1220/2026 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, в частта й по исковете срещу ответник съдия Д. Я.-Д. от Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1220/2026 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, в частта му по исковете срещу ответник Софийски градски съд и ИЗПРАЩА делото в тази част по подсъдност на Софийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца чрез връчване на препис от определението.

Делото да се изпрати на СРС след влизане в сила на определението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3