Решение № 1407 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330101284 по описа за 2023 година

Производството – по реда на чл. 235 от ГПК.

В ПРС е депозирана искова молба от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" 37 , против С. П. П., ЕГН **********, гр. **************** и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД.

Ищецът извежда своите права от незаплащане на доставена в имота на ответника топлинна енергия, ведно със дължими от същия суми за лихви върху всяка главница , считано от датата на изискуемостта им до окончателното изплащане. Твърди се , че до имота на ответника , представляващ жилище в *********, е доставена по договор при общи условия битова топлоенергия , която останала неплатена. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответната страна, че дължи на дружеството парична сума, формирана от незаплатена, но доставена в неин имот топлоенергия - главница от 736.39 лв. представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.11.2019г. - 30.04.2022 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 03.01.2020г. - 15.10.2022 г., в размер на 93.58 лв. и законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.10.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането , както и да се осъди ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 15325/2022 г., по описа на ПРС, ІІІ бр. състав, в размер на 75 лв. Твърди, че за това вземане се е снабдило със 1 заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, против която ответникът възразил и това обуславяло допустимостта на предявения иск като установителен такъв.

В подробен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковете като неоснователни; отрича да е потребител на доставяната топлоенергия, тъй като не била нито собственик ,нито ползвател на имота, нямало и изричен договор между страните за доставка на топлоенергия. Нямало реално използвана в имота енергия . Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Обективно и субективно съединени между същите страни установителни искове по реда на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор, съединени с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на законната лихва за периода на претенцията, и във връзка с чл. 422 от ГПК, доколкото искът е за установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение.

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за отопление , битова гореща вода и сградна инсталация в общо количество от 5.48946 мегавата, единствено чрез отделяне от сградната инсталация ; доставена за битова гореща вода и отопление енергия няма. При дяловото разпределение е спазена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1 към чл. 61 ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.

Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:

Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на П. Ответникът е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот е спорна, но се установява – при условията на пълно доказване - от приложеното извлечение от партидата на ответника в имотния регистър в агенцията по вписванията, декларацията, подадена за имота от наследодателя на П. по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси , и удостоверението за наследници на л. 49 от делото , макар и само до размер от ½ идеална част от имота ( при двама наследници с равни квоти в наследството и без данни за 2 извършени откази от същото ). Тъй като не се спори, че на името на ответника има разкрита при ищеца партида, то П. е страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.

Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение. Тоест, за ответника П. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени, като по отношение на размера на дължимото , спор не е формиран.

Или , доколкото качеството на П. на страна по договора е обусловено от правата му в съсобствеността, исковете са основателни, но само до половината си размер ; възражението на ответника в този смисъл е основателно. Тъй като имота е придобит по наследство, даденото от наследодателя съгласие за присъединяването му към топлопреносната мрежа ( тоест, за сключването на договор по чл. 153 от Закона за енергетиката ) обвързва всички негови наследници в качеството им на универсални правоприемници, но всеки от тях може да отговаря само до размера на наследените вещни права ( срв. в този смисъл и разрешенията , дадени в Тълкувателно решение 2/2017 от дата 17 май 2018 год. на ОСГК по т.д. № 2/17)

Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати.

Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 78 от делото, пропорционално на уважената част от вземането; при общ размер на направените разноски от 940 лева ,дължат се половината , 470 лева. На ищеца се определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален размер от 150 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С. П. П., ЕГН **********, гр. ****************, че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7526 по ч. гр. дело № 15325/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IІІ 3 брачен състав: 321.41 лева –главница, стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2022 г. до имот в ******************************, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 46.79 лева лихва за забава за период от 03.01.2020г. до 25.10.2022г. , като ОТХВЪРЛЯ исковете над този размер , тоест за остатъка от 321.41 лева –главница и 46.79 лева лихва за забава, като неоснователен.

Осъжда С. П. П., ЕГН **********, гр. ****************, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, сумата от 470 лева разноски по делото, включително заповедното производство под № 15325/2022 год. по описа на РС Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4